"Нощна стража" - Тери Пратчет

Взирам се в празната консерва от печен боб, олицетворяваща Вселенското единство. Тъкмо си викам да си отдъхна от тия паралелни времеви линии и пустите кванти, излягам се удобно и взимам в ръце "Нощна стража" на Тери Пратчет.

След няколко кратки минути стигам до 93-та страница (днес чета бавно, защото ме е обзел обичайният мързел) и фраааасс...се сблъсквам със следният текст:
"- А сега , господин Ваймс...знаеш ли, че Вселената е съставена от съвсем мънички нещица?
- Хъ...
- Трябва да стигаме до разбирането постепенно, господин Ваймс. Ти си схватлив човек. Не мога все да ти повтарям, че всичко се прави с магия...
...
- Ох, добре де. Колко мънички?
- Много, ама много мънички. Толкова мънички, че имат някои твърде странни свойства.
Ваймс въздъхна.
- И сега е ред да попитам "Що за свойства", а?
- Радвам се, че зададе този въпрос. Те например могат да бъдат на много места едновременно. Помъчи се да го обмислиш.
...
А за да бъде на много места едновременно, мултивселената е съставена от огромен брой алтернативни вселени. Гугол на гуголите. Най-голямото число, което някой може да си въобрази. Така че да побира всичките купища кванти. Твърде бързо ли напредвам според теб?
...
Твърдя, че щом нещо може да се случи, без да наруши нито един закон на физиката, значи е задължително да се случи. Само че не се е случило. И все пак теорията на "множествените вселени" върши работа. Без нея никой никога не би могъл да везе решение.
...
Преди си представяхме времето като река - гребеш нагоре и надолу и можеш да се върнеш на същото място. После открихме, че то е като море, можеш да се местиш и настрани. След това се оказа, че е като кълбо от вода - движиш се и нагоре-надолу. Сега го виждаме като...множество пространства, събрани на едно място. Има и времеви скокове, времеви приплъзвания, хората също го объркват с пилеене и нарупване. Има ги и квантите, разбира се. - Монахът въздъхна.-Винаги ги има и гадните кванти."
******
Не ми стига оня своеволен електрон, дето му скимва да минава ту през едната, ту през другата дупка, само при наличието на воайор, не ми стига подозрението, че има неща по-бързи от светлината, ами и Тери Пратчет ми пробутва темпорални тоалетни, които изхвърлят съдържанието си десет милиона години в миналото.
А ефектът на пеперудата къде е? - питам аз.
И тия монаси и магьосници от Анкх-Морпорк знаят ли какво правят?
Каква е тази самовъзпитаваща се история?
Дали всяка случайност е само проява на подредба от по-високо ниво?
Офффф... голям кеф - продължавам с четенето.
И майната и на Вселената, Ваймс ще успее ли да се върне при жена си, която на всичкото и отгоре чака дете от него...?