Желания на макс

Казват, че приятел е този, с когото и мълчанието е приятно. Този, който те разбира дори когато ти не се разбираш. И го прави по правилния начин.
Понякога имам чувството, че говоря на честота, която не всички приемат. Оказва се, че не е така...

Изненадана съм и щастлива, че открих приятели. Виртуални, загадъчни, всеки уж скрит зад някаква маска, но разкриващ се в това, което споделя.

Не знам какво да напиша, освен че днес летя и се чувствам страшно щастлива, затова ще го изразя с песен:

"Звездни дневници" - Станислав Лем

Долният текст да се чете само от тези, който не са чели книгата.
Ако изобщо има такива. :)))

Каквото и да кажа за този книга все ще е малко.
До скоро бях сред тези, на които им завиждаха, че им предстои удоволствие от най-висша степен, а именно - да се запознаят с приключенията на Ийон Тихи.
Вече аз ще завиждам. :)
Не бях чела много от него - "Фиаско", "Соларис" и съвсем наскоро "Облакът на Магелан", както и публикациите в списание "Космос" от "Непобедимият".
Не съм и предполагала за сходството между Станислав Лем и Тери Пратчет. Както казва Ламот - "Пратчет за фентъзито е това, което Лем е за фантастиката – двамата много си приличат."

Следните два кратки откъса може и да ви убедят:

"Все още е август. След обяд долетях до станцията. Намира се на малка, съвсем пуста планета. Сградата е като мъртва, наоколо ни жива душа. Взех една кофичка и отидох да огледам няма ли някакъв лак. Обикалях така, докато не чух пъшкане. Гледам, а зад сградата на станцията стоят няколко парни машини и разговарят. Приближих се.
Едната каза:
— Ами то е ясно, че облаците са форма на задгробен живот на парните машини. Така че основният въпрос гласи: кое е първично — парните машини или водната пара? Аз твърдя, че е парата!

— Мълчи, идеалистко проклета! — изсвистя втората.
Направих опит да ги попитам за лак, но те така съскаха и свиреха, че не чувах собствения си глас. Написах това в книгата за оплаквания и полетях по-нататък."

И откъс от любимото ми "Седмо пътешествие". Там вследствие на попадане в дупки, където посоката на времето се огъваше в границите на силни гравитационни полета и настоящето се удвойваше, утрояваше и т.н. А Ийон се срещаше със свои вариации :))) :

"До някое време успявах да овладея гнева си, всъщност — докато не установих при измиването на мръсните чинии, че нагорещеният от интензивния режим ядрен реактор ми е развалил най-добрия къс говеждо месо, което бях оставил за неделя. Загубих равновесие на духа, изригвах вулкан ужасни ругатни и натроших част от сервиза, от което ми поолекна, но не беше много разумно. Като връх на всичко изхвърленото зад борда парче говеждо месо, вместо да се отдалечи от ракетата, обикаляше около нея като втори изкуствен спътник, предизвиквайки на равни интервали от единайсет минути и четири секунди краткотрайно слънчево затъмнение. За да успокоя нервите си, до вечерта изчислявах параметрите на неговото движение, както и пертурбациите на орбитата му, предизвикани от изпуснатия ключ. Излизаше, че през следващите шест милиона години бифтекът ще се старае да изпревари ключа, като се върти около кораба по кръгова орбита, и в крайна сметка ще го догони. Уморен от изчисленията, аз си легнах. "

Всъщност в Лем разисква сериозни теми за безсмъртието, религията, политиката, расизма, представени по своеобразен ироничен начин. Аналогиите му с реално съществували хора и събития са забавни и същевременно удрят в същината на проблема.
Особено ми харесаха и размишленията за безсмъртието на душата.

"Хората не желаят да живеят вечно. Те просто не искат да умират."

Сега мисля да посегна и към "Кибериада" и разказите за Пиркс / щото ме заплашиха с бой :))) /, но след като приключа с "Четири след полунощ" на Кинг / навих се, след като Фроги ми пусна линк към статия за "Библиотечна полиция" :) Пък и си имам още няколко залежали и отегчени до смърт книжки.

:)))

Ода за Скай Небесна и Прекрасна

Мила и красива – божествената Скай!
С нея всичко е прекрасно и любимо до безкрай!
И краката нейни нямат край,
а благородство и е в излишък, знай!

Слънчогледово момиче казват тя била,
но аз не вярвам - с таз снага,
дяволи и ангели ще изкуши,
и вегетарианство няма да внуши.

Да е жива здрава с този блог,
че направих си и влог,
ще внасям радост -тоз безценен дар
във всеки мой измислен коментар.



Извинявам се, но да доложа, че от две седмици имам задача поставена от Небесната кралица. Пия уиски и ги гледам тия гайди срещу мен, гледам, гледам - все четиринайсет си стоят.
Как да редуцирам броя им само до две?

Но няма значение, на мен ми е празнично и весело до безкрай!

Всичко най-хубаво Ви пожелавам Ваше Величество!
:)



Още поздрави от:
Nostromo
Lammoth
Самодивката
Elf
Иван Марк
Вал
Angie

:))))

Блог на деня- 22.01.2011

Отново бях сюрпризирана с това:



Всички виновни веднага да си признаят!

И да споделят кулинарните си грехове, защото почвам да готвя!
За Владо, който ме номинира, съм замислила печено пиле по специална тайна рецепта. Само го умолявам да не ме замеря после с кокалите. Или поне да цели косата ми, че да се подхрани малко. :)))

Майсторка съм на пържоли със сос от гъби. Понякога опитвачите / не изяждачите / правят странни движения, които не разбирам и после се опъват хоризонтално. Може да е в резултат на псилоцибина. Ще трябва да се консултирам с доставчика ми. Все пак трапезарията ми вече не може да побира телата на всички желаещи.
Правя и страхотен течен шоколад, пиле с ориз, крем-карамел и невероятна торта с орехов блат и карамелизирана захар! Брат ми я прави още по-невероятна, но е поне две степени по-мързелив от мен, затова това събитие са случва през петилетка, след оказан натиск.

Хайде аз се захващам, а вие давайте идеи!


Александро Маняско - "Пир на циганска сватба"

Предполагам начинът ми да кажа благодаря може да ви се види вкусен.
Ами такъв е!
:)))

Всъщност нещата не са толкова зле

— О, доста добре — отвърна той. — Усещам слаба болка в черния дроб и стомахът ми не е много редовен, струва ми се, но, общо взето, трябва да призная, че се чувствувам доста добре.

— Това е хубаво — каза свещеникът.

— Да — каза Йосарян. — Да, това е хубаво.

— Смятах да намина по-рано — обясни свещеникът, — но наистина не бях добре.

— Това не е хубаво — каза Йосарян.

— Просто хрема — добави свещеникът бързо.

— Температурата ми е 100 — добави Йосарян също така бързо.

— Това не е хубаво — рече свещеникът.

— Да — съгласи се Йосарян. — Не е хубаво.

Свещеникът се размърда неспокойно на стола си.

— Мога ли да направя нещо за вас? — запита той след малко.

— О, не — въздъхна Йосарян. — Докторите правят всичко, което е възможно в случая, струва ми се.

— Грешите. Свещеникът леко се изчерви. — Нямах предвид такова нещо. Исках да кажа цигари… книги… или… нещо за забавление.

— Не, не — каза Йосарян. — Благодаря ви. Имам всичко, което ми е нужно, струва ми се. Всичко освен добро здраве.

— Това не е хубаво.

— Да — каза Йосарян. — Не е хубаво.

Лежа и си мисля дали по-добре да си отрежа главата, като категорично реша проблема веднъж завинаги или да се задоволя само да отстраня пулсиращите ми очни ябълки.

Според мен най-добре е да ударя едно сиртаки!

“Day & Night”

Day & night

Да измъркам един седмичен отчет

Едно малко човече реши да ме сюрпризира с над 40 градусова температура и...всичките ми други грижи избледняха.
Но пък пет дни се нахъркахме като хората – по близо 20 часа на ден! Кеф! :)
Вече съм нов човек! Бръчките под очите ми се изгладиха и вече не спя на бюрото в работно време.

След като Ламот пося завист из блогпространството със своя забележителен Бик - книгооплодител, а след него и шахматистът книгосъбирач Ностромо мръснишни ни демонстрира мат в три хода, даже без да вдигне фигура от дъската, като заяви че е чел само една книга, чието съдържание почти обезмисля книголюбските ни напъни, ми мина всякакво желание да се фукам и да роша пера.

Благодаря много за наградата от Цвети.



Благодаря и на Блага за Слънчевата награда:


Много ме радвате, ей! Грея тук и си въздишам щастливо.

А сега видях, че и Ваня е решила нещо да ме мъчи с Правилата на играча. :)

Сега, като вече ви благодарих, мога спокойно и необезпокоявано да продължа да спя, работейки само с хриле.

:)))))

Астрономическата часовникова кула Орлой в Прага

От своите метър и шестдесет и три, светът винаги ми е изглеждал огромен, непознат, пълен с тайнства и чудеса.

Златна Прага не напразно е наречена така. Човек веднъж да я види и оставам запленен завинаги.
Преди около два месеца празнуваха отбелязването на 600-годишнината на Часовниковата кула Орлой.
Има монтиран астрономически часовник, показващ движението на Слънцето, планетите и зодиите, календар на месеците и "разходката на апостолите", които се въртят на всеки кръгъл час.



А тук ще видите шоуто, по случай годишнината:



Вярвам, че въпреки всички обстоятелства, пак ще имам възможност да отида там.
А и не само там...

:)))

Звездни хроники

Всички знаят от Хрониката-Майка, как благодарение на кихавицата на Генератора за замислени изохронни системи (ГЕНЕЗИС) се образува т.наречената Слънчева система.
Поради небрежност и недоглеждане, планетите се сдобиха с куп недостатъци. Част от тях станаха газови гиганти, други се набръчкаха от киселинната си атмосфера, а трети имаха злощастната съдба да създадат благоприятни условия за зараждане на живот.
Абсолютното нехайство и некадърност на планетарните инженери също спомогна за цялото това безобразие.
Трансформирането на кинетична енергия в радиация доведе до измирането на всички гущери с претенции за превъзходство и господстващ вид, и даде шанс на хилавите бозайници.
За тази грешка последваха уволнения на редица служители, както и на няколко ръководни кадри.

Никога в историята на Главния Съюз на Галактическите Архитекти (ГЛАСГАРХххххх) не бяха работили подобни некадърници!

ДУРАК (Диспергиращо Устройство за Регулиране на Автоматичната Космотехника ) се стопи от разлятото кафе на спънатата секретарка на Главния Директор по Проекта, а ДУПЕК (Дистанционно Устройство за Предотвратяване на Евентуални Колизии) се потроши от същата тази особа, докато се мъчеше да събере остатъците от ДУРАК, с открадната от счетоводството метла.

Съюзът безпомощен вдигна ръце и реши да спре Проекта. Обезобразената Луна, изгореният Марс, бурите на Юпитер, изкривената земна ос...всичките тези грешки обезсърчиха и потушиха творческия ни дух.

Цареше абсолютната проява на лош вкус – бяха кръстили повечето от по-големите спътници на Юпитер на любовниците на този похотливец – Йо, Европа, Калисто...да не споменаваме Ганимед, че започваме да се изчервяваме от липсата на всякакъв морал и невероятната разюзданост на олимпийските богове, които дори и не съзнават какъв пример дават на бедните земляни.

С цел да се предотврати подобни катастрофи в космически мащаб за в бъдеще и за в минало, предлагам цялостното унищожение на деветте (всъщност са тринадесет, но все още се спори за точният им брой) планети и тяхната звезда.

Докладна записка
Главен хроникьор и преписвач на бъдеще: Ел хМЕЛ

"Облакът на Магелан" - Станислав Лем

"...когато гледам студените огньове на Южния кръст, погледът ми може би там се среща с погледа на непознати същества, които макар да са различни от нас, макар да са израстнали под друго слънце, също като нас гледат към страшната, вечната красота на вселената."



Естествено все на мен се падат цензурираните версии, така че имаше доза развят комунизъм и банда мъртъвци от "United States Interstellar Force", които разпространиха вирус, че на всичкото и отгоре от 353 до 368 страница ми липсваха!
Така е когато не се проверяват антикварни покупки на място!

Пътешествието на металната черупка / звезден кораб / "Гея" сред озарявания от звездите мрак, съдбите на хората избледняващи сред черната безкрайност, тягостните сънища и огъването от самотата в световната бездна, разсъжденията при първия неуспешен контакт с извънземния разум на Бялата планета...Всичко това ме вълнуваше по време на коледните ми неволи, но просто трябва да се прочете, някои книги няма как да се разкажат.

Сега се надявам да ми остане време да се насоча към по-веселата част от творчеството на Лем, а именно тия „Звездни дневници“, които ме чакат от толкова време на рафта и за които Ламот ни проглуши ушите. Точка също им е хвърлила око, но още е потопена в тъмните води на г-н Кинг, ръфа го безжалостно и мисли за РПГ-та. Тревожа се за нея. :)

Един музикален поздрав от звездите:
IX симфония на Бетховен.
" Всичко е знаел този предпотопен музикант, глухият немец от XVIII век...Той е предвидил всичко, той е знаел...той е знаел дори това...- вдигнах ръка към звездите.

Направих много грешки. Например не ми остана време за четене, но пък се охраних и загладих косъма като одалиска в харем. Тук Лем би вметнал:

"Все пак по-приятно се приказва с машини; те не се мъчат да украсяват грешките си!"

:)))))

Кутийка с вълшебства

Щастлива съм, че около мен има толкова добри хора!
Предполагам, че са били послушни и са получили много подаръци.:)

Желая ви много здраве и усмихната година, пълна с вълшебства и приключения!

Преди две седмици получих ето тази кутийка, ръчно изрисувана от моята фея. Освен няколко магически свитъка, чието съдържание няма да разкрия на вас простосмъртни, има и огледало на гърба на капачето - вход за друг свят, т.е. директна връзка с Лотлориен. Разбира се, преди това трябва да намаля мащаба си, за да мога да прекрача...:)))






Благодаря на всички за милите коментари от предния ми пост, благодаря на тези, които ми писаха на мейла, скайпа...Специален поздрав за тази, с която не можахме да финализираме една скромна порция байганети със сирене. Ей затова сме такива фини и елегантни!

Много усмивки и късмет през новата година!

:)))