"Спиралата" - Гурам Панджикидзе

Не знам дали сте чели нещо от грузински автори, то и аз не бях чела, но тази книга ми хареса...всъщност за втори път пак ми хареса :)
Ето и накратко за какво иде реч...

Световноизвестният астрофизик Давид Гиоргадзе е на смъртно легло. Лекарят Зураб Торадзе, който пък е спец в областта на присаждане на мозъци на животни, му предлага тайна операция. Мозъкът на гениалният стар учен да бъде присаден в ново младо тяло. Тялото на 23-годишния атлетичен студент във Физическия факултет на университета - Рамаз Коринтели, пострадал при катастрофа...

"- Аз и асистентите ми решихме, разбира се, ако вие се съгласите, да присадим мозъка ви на някой младеж.
- Щеше да бъде по-деликатно да кажете, че към мозъка ми ще присадите тялото!"
:)))

"Да, мозъкът, понеже той ражда мислите, той определя интелектуалните възможности, характера, стремежите, любовта, омразата и хилядите други качества, които отличават човека от животното. С една дума, човекът - това е неговият мозък. Какъвто е мозъкът, такъв е и човекът."

"В бога ли? Не, не вярвам. Между другото от учените най-близо до бога са все пак астрофизиците и астрономите. А аз съм и едното, и другото. Знаете, че съм астрофизик. Естестено, не вярвам в господ, но вярвам в космическия ред и закономерностите, вярвам в силата на природата, в създадения от нея глобален баланс.
Като се започне с другите големи постижения и се свърши с вашата операция - не се ли намесаме прекалено много в работите на природата?Не забравяме ли, че и ние сме нейни деца и тя няма да ни прости прекалената наглост?"

"- Нашата цел е благородна - искате да превърнете мен, седемдесет и четири годишния старец в двадесетгодишен младеж. Да постваите мозъка ми в тяло, изпълнено с темперамент и енергия. Ала ще се погодят ли? Ако мозъкът подчини тялото, какъв е смисълът на операцията? Старият ми м със старомодни възгледи и с някога авангардно, но в сравнение с днешня ден консерватвно мислене бързо ще състарят младото тяло. А ако тялото подчини мозъка - нали тогава аз вече няма да бъда аз? И опитът ми, знанията, талантът и способностите ми мисленето и интелектът ми ще робуват на чуждо тяло. Нима това няма да е възможно най-голямата трагедия за личността ми, която може да тласне дори към самоубийство?"

Това е книга за трагедята на един човек.
Непушач, заключен в тяло на пушач.
Влюбен в собствената си сестра / на тялото де...:) /.
Трагедията на човек, затворен в тялото на престъпник.

Опитът да се създаде идеална хармонична личност завършва с провал.

Идеята за присаждане не е нова - спомнете си "Хойти-Тойти" или "Главата на професор Доуел" на Беляев, където не мозъци ми направо цели глави режеха....:)

Стилът на писане е добър, има доста диалози, темата разисква нравствени, психоаналитични и чисто човешки проблеми, така че ако може да я изнамерите отнякъде - не се колебайте!
:)

Даже сега като се разрових из нета открих, че цял сериал са направили пустите грузинци...
И понеже не намерих снимка на корицата в нета, сега ще трябва да се главоболя и да сканирам моята...