За боядисването на огради и очакващата ме плажната ивица

"Той огледа оградата… и цялата му радост отлитна, а в душата му се възцари дълбока печал. Трийсет метра ограда, близо три метра висока. Животът му се струваше празен и безсмислен, съществуванието — тежко бреме."

" — Впрегнаха те на работа, а?

Том се извърна рязко и рече:

— О, ама това ти ли си, Бен! Не те забелязах.

— Виж, аз отивам да поплувам. Не ти ли се ще и на теб? Но, разбира се, няма как — нали трябва да работиш! Много ясно!

Том изгледа момчето и отвърна:

— Ти на кое му викаш работа?

— Че това не е ли работа? "

"Без да знае, той бе открил един велик закон, управляващ човешките постъпки, а именно, че за да накараш някого — възрастен човек или малко момче, да ламти за нещо, нужно е само да направиш това нещо труднодостъпно. Ако Том бе велик и мъдър философ като автора на тази книга, вече щеше да е разбрал, че Работа е онова, което си задължен да вършиш, а Игра — онова, което не си длъжен."

Цял живот аз играя. Или поне се опитвам. Търся удоволствие във всяко нещо, което върша. Дори и в работата. По едно време дори успявах!
Само, че нещо се изморих. Изморих се да се опитвам да се манипулирам, контролирам и самозалъгвам.

Сега ламтя за море. Толкова е близо и същевременно труднодостъпно.
С две думи - нужна ми е почивка.
Грабвам си хавлията и на плажа.

Пък вие завиждайте!

Рисунката ми е от "Хъкълбери Фин", но беше най-близкото, което можеше да предложа :)
Пък и внушава безметежно спокойствие...:)