Как се чете в пещера...

Бях любезно поканена от lammoth да отговоря на един куп въпроси, относно това как чета.
Ужасни тръпки ме обхванаха, понеже след неговата блестяща и оригинална публикация, каквото и да бях написала щеше да бледнее...
Ето затова наех мосю Дьо Слов, разбира се срещу колосална сума, да драсне два-три реда за моите книжноплъхови навици.

"Уморена от светски събирания Найтуиш Ел се прибра в пещерата си на морския залив. Просна се на мекото легло, дръпна балдахина да я пази от настървените комари и дъвчейки шоколад, заби нос в „Кръстоносци“ на Сенкевич. / беше изръсила цяла дузина златни дукати в антикварната! / Тя не обичаше да драска по книги, но затова пък всички стени из пещерата бяха изподраскани с нейни спонтанни рисунки – феи, дракони, а напоследък рисуваше все кораби, пълни със скелети...Чу се шум отвън и тя остави книгата настрана, като метна поглед към номера на страницата. Странно, но тя, която бе вятърничаво същество със слаба памет и не помнеше дати и цифри, винаги запомняше до коя страница е стигнала.

Скочи пъргаво и прескачайки ловко няколко купчинки с книги, се препъна в глобуса и падна върху „Еманципирана магия“. От вчера тази книга все по-нагло и нагло и се пъхаше в ръцете и, дори не я оставяше да сготви на спокойствие. Още веднъж за трети път тази седмица Найтуиш Ел тържествено се закле, че ще скове допълнителни рафтове и ще въведе пълен порядък в този тъй уютен хаос! Та колекция „Галактики“ вече стремително заплашваше да връхлети томовете на Карл Май! Отпи още една глътка от колата – тя всъщност консумираше всякаква храна стига да е обилно полята с този наркотик...и смело отвори вратата . На прага стоеше приветлив черен гарван, който изграчи: „Поръчали сте още книги на Тери Пратчет? Спешна доставка – пет златни кюлчета моля! А да ви се намира случайно мърша?“ Найтуиш Ел въздъхна, плати и го информира: „В момента мога да ви предложа само шоколад.“. Гарванът се фръцна и отлетя.
Днес бе планирала да въведе малко ред и дисциплина. Взе камшика и изгледа страшно към купчината нагло хилещи се книги. Рафаел Рабатини прегърна Сенкевич и весело поеха към южния ъгъл на пещерата, където беше най-светло и имаше шанс кориците им да хванат малко тен. Карл Сейгън замислено се доизмести към „Кратка история на времето“ откъдето величаво искреше въздушна космическа маса, която обгръщаше Хокинг. Беляев, Шекли и Азимов бяха окупирали шкафа до светата обител – леглото на тяхната господарка и като им доскучееше се пъхаха на топло под завивките.
От най-тъмния ъгъл на пещерата мрачно гледаха томовете на Стивън Кинг. Там никой не припарваше, защото съществуваше реална опасност да изчезнат в небитието по мъчително-приказен начин. Единствено „Последният ден на сътворението“ на Волфганг Йешке и „Едно“ на Ричард Бах, които нямаха никакъв страх от време и пространство се осмеляваха да се разхождат дори в тия дебри...

Ел обичаше да и е тъмно, затова палеше свещи и четеше на жива светлина. Пък и от мрака изскачаха интересни създания..."

Моля всички естети да не гледат снимката на горната лява част на библиотеката и.
Съжалявам, че не мога да предоставя снимки и на другите части, но те са в толкова ужасно и разхвърляно състояние, че травмиращата гледка може да причини дори обезкосмяване:



Много ми се искаше да отправя покана към frog'n'roll, Madwizard и Tankobg, но силно се съмнявам, че с тяхната неохота да отговарят на щафети биха се включили.
Ако решат – може да се включат, ако не – да са живи и здрави! :)

А може и литературна вечеринка да организирам!
С алкохол, цигари и китари!
:)