сряда, 16 юни 2010 г.

"Кръстоносци" - Хенрик Сенкевич



Църквата е институция, чиято основна дейност е търговия с вярата на хората.
Изключително изобретателна в печалбарството с морала и надеждите на наивниците, тя е измислила удобната за всички индулгенция. Имах смътната представа, че индулгенцията е нещо, с което евтино можеш да изкупиш някой грях, но не бях запозната с видовете такава, както и не бях подозирала удобството за бъдещи, т.е. неизвършени все още грехове.
Та решавам аз да елиминирам някой неприятен за мен субект и първо минавам през църквата. Изръсвам се прилично и после напълно пречистена, безгрешна и невинна унищожавам някого…
Абе – пълно удобство! Чиста съвест. Спокоен сън.
Даже и реклама могат да пуснат:”Чистим грехове всякакви! Винаги навреме!”

„Нося и индулгенции, и реликви, а индулгенциите са различни: има пълни, има за петстотин години и за триста, и за двеста, и за по-малко, по-евтини, за да могат и бедните хора да си купят и така да съкратят мъките си в чистилището. Имам индулгенции за минали и за бъдещи грехове, но не мислете, пане, че парите, с които ги купуват, задържам за себе си…”

Друг момент, който ми направи силно впечатление беше смъртта на Зигфрид. Един от четиримата, които отвличат дъщерята на Юранд – страшилището за кръстоносците. Нали разбирате, че по друг начин / по-мъжки / не са успели да го заловят и прибягват до възможно най-подлия начин – чрез детето му. Юранд разбира се веднага отива и се предава в ръцете им. Те го осакатяват по ужасен начин – ослепяват го, отсичат му дясната му ръка, изтръгват езика му и го…пускат. След като след време в ръцете му попада последния от мъчителите на дъщеря му, която от преживения страх умира…Юранд го освобождава.
Изненадващият жест на милосърдие довършва злодея:

`”Зигфрид яздеше, но не беше в пълно съзнание, раздрусван от треска. Отчаянието, което разяждаше душата му от момента на Ротгеровата смърт, злодеянията, извършени за отмъщение, угризенията, ужасяващите го видения, душевните терзания – всичко това беше отдавна помътило духа му до такава степен, че той само с най-големи усилия противостоеше на безумието, а понякога дори му се поддаваше……
……
- Върви! Върви! – прошепна му внезапно над ухото някакъв глас.
Той се огледа – и видя смъртта. Сама във вид на бял скелет, яхнала конски скелет, тя вървеше редом с него и тракаше с костите си.
- Дойде ли? – запита кръстоносецът.
- Дойдох. Върви!Върви!
Но в тоя миг забеляза, че и от другата му страна има спътник: стреме до стреме яздеше с него някакво същество, по тяло подобно на човек, но с нечовешко лице, защото имаше дълга , заострена глава на звяр с щръкнали уши и покрита с черна козина.
-Кой си ти? – попита Зигфрид.
А той, вместо да отговори, му показа зъбите си и почна глухо да ръмжи.
Зигфрид затвори очи, но веднага чу още по-силно тракане на кости и глас, който му казваше в самото ухо:
-Време е! Време е! Бързай! Върви!
И той отговори:
- Отивам…
Но този отговор излезе от гърдите му, като че го бе казал друг.
И сякаш подтикнат от някаква непреодолима вътрешна сила, той слезе от коня и смъкна от него високото рицарско седло, а след това и юздата. Спътниците му слязоха също от конете и не го оставиха нито за миг, а го заведоха от средата на пътя към края на гората. Там черният вампир му наведе един клон и му помогна да върже на него ремъка на юздата.
- Бързай! – пошепна смъртта.
-Бързай! – зашумяха някакви гласове по върхарите на дърветата.
Унесен като в сън, Зигфрид прекара другия край на ремъка през преждилото, направи примка и стъпил на седлото, което бе сложил по-рано под дървото, постави примката на врата си…”


Първо трябваше да започна с разкриване на сюжета, но при мен всичко е хаотично...

„Кръстоносци” разкрива по увлекателен начин и с автентичен дух епохата на залеза на Тевтонският Орден като фон на приключенията на младия шляхтич Збишко и брата на баща му Мачко от Богданец.
Романът завършва с епична битка, която впечатли дори мен, която след битките във „Властелинът на пръстените”, които изживях първо с писменото слово, после и на екран, вече се имах за доста закоравяла…:)


Книгата просто лъха на древни времена.
Хареса ми.
Никога не съм можела да оценя книга по някаква единисиколкобална система.
Просто не мога. Моля да ме извините.
Но всяка книга, за която си правя труда да пиша тук си заслужава.
Поне аз невежата научих какво е шляхта…То и Сенкевич бил шляхтич, ама кой да прочете…


Картината на битката при Грюнвалд я свих от тук.

18 коментара:

  1. до ден днешен когато слушам металика '88 пред очите ми се развихрят битки, понеже докато четях книгата слушах предимно това :))

    ОтговорИзтриване
  2. Сенкевич е велик. Не знам как го прави, но напипа духа на времето, за което пише, така сякаш е живял в него.

    Кое е твоето издание, Ел? Моето се води пето от 82-ра в превод на Е. Златоустова.

    P.S. С пожелания за попътен вятър на шлюпката! :)

    ОтговорИзтриване
  3. @Гарга Рошава - аз какво мислиш, че слушам?
    Manowar също пасват...:)

    Ностромо - моето издание е от 1970г. - същия преводач /ка / - Екатерина Хр.Златоустова.

    Днес мина една шлюпка, но едвам я видях от мъглата...
    Един тен човек не може да направи като хората!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Тупаниците са си баш Мановарска работа :D

      Изтриване
    2. Знаех си, че ще бъда разбрана в детайли! :)

      Изтриване
  4. Както Шекспир е казал в своите сонети, "дори и слънцата имат падения" (било то и в мъгли). А и стига си се пекла, остави малко слънце и на нас - изтормозените офис-души... :)

    ОтговорИзтриване
  5. Сега като каза Шекспир - имаш ли идея откъде мога да намеря онези постановки на ВВС - ама да има и бг превод...

    ОтговорИзтриване
  6. тук...

    С преводите ситуацията е не толкова розова. А и да се намерят едва ли ще са по Валери Петров... :)

    ОтговорИзтриване
  7. Ще следя и жестовете!
    Благодаря...

    В твоя чест ще изям един компот от череши.
    :)

    ОтговорИзтриване
  8. Върна ме доста назад във времето, когато за първи път я отворих. Сетих се, че е време отново, да прочета някои книги, а тази ще е от тях.

    ОтговорИзтриване
  9. Станислав Лем и Хенри Сенкевич са двама велики поляци.

    и аз искам тен :( Бял съм като тоалетна хартия :(

    ОтговорИзтриване
  10. "Фараон" на Болеслав Прус, "Кръстоносци" на Хенрих Сенкевич и "Знахар" на Тадеуш Доленга-Мостович са връх.

    ОтговорИзтриване
  11. "Знахар"на Мостович е страхотна книга. "Фараон" на Прус е велика, разбира се и "Кръстоносци" на Сенкевич - интересно , но и трите са филмирани.Гледала съм и тях. Но книгата си е друго нещо:) Ел, поздрави:)))

    ОтговорИзтриване
  12. Велика книга/поне за мен/. Давай Збишко :D

    ОтговорИзтриване
  13. Тази книга трябва да я прочета за упражненията в университета , само че първите 300 страници не ми допаднаха особено.След това което прочетох тук мисля да и дам шанс и ще си я дочета.Благодаря!

    ОтговорИзтриване
  14. Радвам се!
    За мен целта на рубриката ми "Потопете се в света на..." беше да стимулирам хората да четат, като им предизвиквам интереса дали с цитат, дали с мнение...
    :)))

    ОтговорИзтриване

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.