петък, 4 юни 2010 г.

Един обичаен детски свеж ден....



То бива ли цяла нощ да се въртиш и да сънуваш как някакъв слон подхвърля нагоря огромна змия? Будилника удря един риф и аз скачам. Мия се набързо, навличам ученическата престилка и отварям вратата. В антрето на нивото на моите метър и тридесет очи в очи ме гледа огромен петнист дог. Божеее – къФ е тоя звяр? И отде се пръкна в моето антре? Като стара кучкарка забелязвам приветливо тупкащата в пода опашка, погалвам го по главата и леко го избутвам, за да достигна шкафчето с обувките. Заподскачвам весело до училище.
Започва часа, точно когато с ужас разбирам, че съм научила следващият урок. Въздъхвам тихичко. Мърфи рулз. Учителката казва моето име и аз ставам пухтейки:
- Другарко! (тогава всички бяхме другарчета, кво знайте вие...:) Научила съм по погрешка следващия урок.
- Ех, Ел! Много си разсеяна! - и се подхилва, щот не ми вярва, а в същото време аз се опитвам да гледам невинно. Много ми се удава.
- Е – нищо! Излез и разкажи какво си научила!
Как мразя да ме изпитват на дъската и да усещам втренчени погледи. Отивам, изпявам урока и чертая нещо на дъската.
- Добре! Браво! Дай си бележника! - с нежелание ми завърта една шестица. Правя усилия да не подскачам докато се добера до чина. Сядам си на мястото и докато тя разказва новия урок (за мене стар) се унасям. Трябва да помоля майка да ми даде оня големия атлас и да видя къде е тоя Суецки канал, Порт Саид, Хартум и Фашода...
Досадното училище свършва и следва пак весело подскачане до дома. Щракам с пръсти и изпод кофи, огради и покриви към мен се стичат черни котки – една, две ....шест! Един бабиер ме зяпа и се прекръства боязливо. Как да и обясня, че уличната котка, дето я храня се окоти и то все черни! А аз имам слаб гласец, но пък щракам с пръсти доста добре – нали съм гордостта на татко. :)
Влизам в нас и по-големият ми брат,подло ухилен до уши – явно ме е дебнел нарочно:
- Хайде – тебе чакам! Отиваме да тренираме!
- Аве, баткейшън – уморена съм, аре да го отложим?
- Стига цирика. Като съм казал – тръгвай!
Хвърлям чантата, мятам едни шорти и бягам. Следват три обиколки на близкото игрище и аз преплитайки крака се мятам възмутена на земята.
- Почвай лицеви опори! Не! Не така – на юмруци! Брус Ли така ги прави!
- Батко – аз да не съм Брус Ли? - пухтя, но послушно падам на асфалта и одирам коленете.
- Глей ся какво направи, еййй! Сега нашите ще ми се карат заради тебе!
- Баткейшън, няма страшно! Ще кажа, че съм паднала от колелото. Споко!
- И спри да ме наричаш така!
- Добре, баткейшън! А какво беше това куче сутринта в антрето?
- Един приятел ме помоли да го гледам вечерта...
Връщам се, мия кръвта и почвам да шетам. Обичам блясъка в очите на майка ми, когато види, че къщата свети. После мятам уроците за половин час и пак се мятам със Стас, Нели, Саба и Кали в леглото.
Майка ми се прибира уморена и от вратата се усмихва:
- На мама къщовницата!
Баща ми идва малко след нея и мъкне цяла каса с кока-кола и сладолед! Йееее – ще пируваме! На всичкото и отгоре от кухнята ми замирисва на пиле с ориз!
Чувствам се толкова щастлива!
Обичам ги всичките!
И пиле с ориз обичам!

Това беше по покана на Ламот!
:)))

14 коментара:

  1. Добро като идея, но по-добре и по- забавно е да презентираш кино и книги. Бегли опити за взаимстване на нечии стил не ти подхождат. Ти си естествено умна, използвай го:). Поздрави и не се сърди:)

    Марто

    ОтговорИзтриване
  2. Аз си пиша тъй открай време. Ще изкарам за доказателство някоя стара тетрадка.
    То, че не бива, не бива...хич не ми се и захващаше, но Ламот заплаши, че ще ме напляска!
    :)

    ОтговорИзтриване
  3. Този коментар бе премахнат от автора.

    ОтговорИзтриване
  4. Ех, Дуфалак(с), това не е проза, че да трябва да се дават оценки за стил, а още по-малко да се препоръчва в каква друга област да се насочи авторът в собствения си личен блог (WTF!?)...

    Иначе, Ел, аз специално се върнах назад във времето, когато естественото положение на брадичката ми беше "вирната нагоре" в търсене на обекти извън полезрението ми. Много исках да имам куче, но майка ми беше твърдо против, затова пък сега имам котак. Иначе отношенията ми със сестра ми - същитеq само че леко ревърснати - аз бях "баткейшъна". :)

    Абе ти от вчера все нещо към детството ме връщаш, после що съм те бил разчувствал. Я, моля... :)

    ОтговорИзтриване
  5. Не слушай критиците Ел :)
    чудесно разказа един ден от детството, което го ценим едва като остареем :/ За това е свежо, защото виж колко невинни сме били. Браво за което :)

    ох, като спомена сладолед, я да се разходя до Биллата :)

    ПС Отърва шляпането :P

    ОтговорИзтриване
  6. Ностромо - аз имах немска овчарка, но приличаше на вълчица - беше сива и страшно висока.
    Ей за тва нямам страх от четирикраки...

    Ламот - е що няма да има напляскване? Аз толкова се надявах...
    Поне сладоледа гледай да не изплюскаш всичкия!
    Ей... за моят апетит никой не мисли!
    :)

    ОтговорИзтриване
  7. Изкушаваш ме да те срещна с Морт:)
    После си знаеш, че ще го и напиша по моят си начин:)( Е, това вече си е чиста заплаха):))))


    Ел, стана ми мило едно такованка, сладинко..Благодаря:)

    ОтговорИзтриване
  8. Идка - ко стана - аз си правя тук самотна кофички на плажа, а теб все те няма!
    Тоя Морт ако е много страшен - дай го насам!

    Но каква връзка имаше Морт с горния пост, тъй и не разбрах...
    :)

    ОтговорИзтриване
  9. ..че нямаш страх от четирикраки...Това е връзката с Морт:). Щото си спомням как ми каза,че все пристъпваш с недоверие към песовете, но без любимата ти немска :))) Ама тва е НЕ-важно бе:)
    Та кога кофички-бофички??:)Ама тоз път ще ядеш цаца и риба, и ще пиеш бира!
    Поредна заплаха. Чувствам се като издевател вече:)

    ОтговорИзтриване
  10. ОК!
    Кофички-бофички, цаца, бира и Морт!
    Екстра!
    Нямам търпение!
    :)

    ОтговорИзтриване
  11. Мен ме изкефи! Аз съм ЗА като ти се пише, пиши!

    ОтговорИзтриване
  12. Не ми даваха да си имам животни в къщи. Затова сега си наваксвам.

    ОтговорИзтриване
  13. Благодаря, мила Violka :)
    Танко - със съжаления разбирам това.
    А на мен всичко ми беше позволено.
    :)

    ОтговорИзтриване

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.