Потопете се в света на: "Танатонавтите"

„- Реалността се развива по-бързо от научната фантастика. Вече няма изобретатели, само последователи. Хора, които усъвършенстват това, което други отдавна са открили преди тях. Последният, който е изпитал фантастичното усещане, че дефлорира нова вселена, трябва да е бил Айнщайн. Представяш ли си световъртежа в главата му, когато е разбрал, че може да изчисли скоростта на светлината?
Не, не си го представях.
Раул ме погледна опечален.
- Трябва да четеш повече книги, Микаел. Светът се дели на две категории хора: едните четат книги, останалите ги слушат. По-добре е да си от първата категория, повярвай ми.
Отвърнах му, че говори точно като по книга, и се разсмяхме. Всеки си имаше роля – Раул изричаше някоя азбучна истина, аз го взимах на подбив, след което се смеехме заедно.
Всъщност се хилехме на всичко като луди.
Все пак Раул Разорбак бе прочел купчини книги. Точно той формира моя читателски вкус, като ме запозна с автори, които считаше за „недосадни“: Рабле, Едгар Алън По, Луис Карол, Х.Г.Уелс, Франк Хърбърт, Филип К.Дик.
- Недосадните автори не са чак толкова много – обясняваше Раул. - Повечето си мислят, че колкото са по-неразбираеми, толкова по-интелигентни изглеждат. Разтягат изречения, докато ги докарат до двайсет реда. После получават литературни награди и хората си купуват книгите им, за да си украсяват салоните и да внушават на гостите си, че четат ужасно сложни неща. Прелиствал съм също и книги, в които нищо не се случва. Пристига някакъв и вижда една хубава жена и започва да я сваля. Тя му казва, че не знае дали ще легне с него. След осемстотин страници най-сетне взима решение и му заявава, че не, определено няма да легне с него.
- Но защо им е да пишат книги, в които нищо не се случва? - заинтересувах се аз.
- Липса на идеи. Бедно въображение.
.....
- Повярвай ми, ако „Одисея“-та на Омир беше публикувана за пръв път днес, тя дори нямаше да се появи в списъците за най-добри продажби. Щеше да бъде причислена към фентъзито и хоръра. Само хлапаци като нас щяха да четат за разни там циклопи, магьосници, сирени и други чудовища....“

Обяснявам:
„Танатонавти“ - от гръцкото „Танатос“ - смърт и „навт“ - пътешественик.

Подобно на Книголандия и на мен ми се прииска да спомогна с нещо за тази трудна кауза – да се предизвика интерес към четенето. Вече си има прекрасен сайт с кратки резюмета, но и без това моята идея е друга. Понеже неведнъж ми се е случвало да грабна някоя книга, само заради случайно попаднал пред очите ми текст от нея, та реших, че може би има и други като мен. Понеже скоро стана въпрос за Вербер в блога на Ицо:http://in-ian.blogspot.com/2010/02/blog-post_27.html , реших първата книга да е „Танатонавтите“.

Надявам се да ме окуражите.
Не, че пак няма да направя това, което ми хрумне...
:)