четвъртък, 31 март 2011 г.

Кардинали, гилдии и сексуален апетит...



Не знам какво толкова залитам по властолюбиви мъже с интелектуален заряд, или решаващо значение има големия, ясно очертан нос, но Ришельо ме беше поразил в древни времена, когато момчетата си правеха фунийки за стреляне от скъсани страници на некермани и четяха приключенски истории...

Както виждате от рисунките, тресе ме любовна вълна към него (и към времето, когато са яли предимно с пръсти и са отвличали жени през прозорци :)))) още от детските ми години, като пръски от нея леко се прехвърлиха и към Ветинари през последните години на моето съществуване...



Приликите са очевидни. Прекрасно изградена шпионска мрежа, властта се използва предимно за укрепване на държавата /респективно Анкх-Морпорк/ и чак след това за лични цели, желязна самодисциплина, забележителен интелект и лъхащ аристократизъм. (Ех, да имах и аз такъв нос!)

Благородници, че и отличници до мозъка на костите си: Хавлок Ветинари завършва с отличие Гилдията на убийците в Анкх-Морпорк, като това висше образование е традиционно за аристократичния елит. Кардинал Ришельо също не се е изложил – завършва с отличие граматика и философия в Наварския колеж в Париж, а после постъпил в Кралската Академия ( тук срещнах малко противоречива информация ), но прекъсва военното си обучение и се посвещава в духовен сан – на 21 години става епископ.

И двамата притежават достойна за възхита шпионска мрежа.
За 18-годишния период, в който управлявал (1624 - 1642) Ришельо разкрил повече заговори, отколкото всички свои предшественици взети заедно.
А Ветинари научаваше за събитията още преди да са се случили...:)))
Негова е и блестящата идея, че щом престъпността не може да бъде премахната, то най-добре за всички е тя да бъде организирана.

От него могат да се научат редица хватки, за съжаление неприложими в съвременните форми на общуване ( фейсбоклук или разни сини птички... :))) ):

"Лорд Ветинари се взираше с голямо внимание, защото от многогодишния си опит беше установил, че съсредоточеното слушане на събеседника обикновено го изважда от равновесие."

„А на среща като тази, когато Ветинари чуваше съветите на градските първенци, той слушаше особено съсредоточено, защото това, което хората казваха, беше онова, което те искаха да чуе. Затова Патрицият обръщаше огромно внимание на пространствата между думите. Там се намираха нещата, за които събеседниците му се надяваха той да не знае и за които не искаха той да научи. „

Кардиналът, освен остър поглед, притежава и колосално въображение:

„Намерете ми две думи, написани на хартия и аз ще измисля двеста причини да обеся техния автор! „

Не ми се е мяркала подобна обаятелна личност,подобни на горните две (изключая Берлускони, чийто чар и власт над жените е истинска загадка за мен, хахха), но държа очите си на четири и се взирам упорито в хоризонта.

вторник, 22 март 2011 г.

Размисли за Нищото



Дълго време се чудех, защо след като и аз като Скай съм надарена не само с три безкрайни крака, но и с пет гърди, всяка от които изстрелва ракети Земя-Земя / при мен е Марс-Земя / с ламотогъзно насочване, не съм облагодетелствана и с многопластоно нагънат мозък като нейния.
Неин коментар по предишната ми публикация хвърли светлина в пещерата!
Една от любимите й книги като малка е „Приказка без край“!
Аз гледам напълно субективно, защото първо гледах невероятния филм, а доста по-късно прочетох и книгата, която ми се видя много заплетена и сложна, с доста послания, размисли и препратки...
Ами ако наистина сме част от една безкрайна приказка. Ако Някой чете и наблюдава нашия живот така, както ние съпреживяваме приключенията на други герои?
И какво е Нищото? Каква е тази пустота и празнота?

Концепцията, че Нищото е празнината, която се ражда от нещастието на тези, които остават без надежди и мечти е показана по различен начин във филма и в книгата, посредством диалога между Гморк и Атрею / ама и аз как сериозно прозвучах / :


„- Глупаво момче!Фантазия няма граници!Това е светът на човешките възможности.Всяка част,всяко същество в нея, е част от надеждите и мечтите на хората./Гморк/
- Защо тогава Фантазия загива?/Атрею/
- Защото хората започват да се обезверяват и да забравят мечтите си."Нищото" е празнината,която остава и погубва, защото хората без мечти, са лесни за контролиране. А у когото е контролът-притежава властта! „

Ей това за контрола много ми хареса!
Почти си представих как манипулирам хора в костюми, затънали в Making Money / още не съм я чела, но горя от нетърпение../.

„— Питаш ме какво ще бъдеш там? Ами какво си тук? Какво представлявате всъщност вие, жителите на Фантазия? Съновидения сте вие, измислици на царството на поезията, образи от една приказка без край! Нима се смяташ за нещо реално, момчето ми? Е, добре, тук, в твоя свят, си такъв. Но щом преминеш през Нищото, ти няма да бъдеш вече това. Тогава ще станеш неузнаваем. Тогава ще бъдеш в друг свят. Там вече не приличате на себе си. Вие носите илюзии и заслепение в света на хората. Я познай, момчето ми, в какво ще се превърнат всички жители на този град на призраците, които скочиха в Нищото?
— Не знам — отговори едва-едва Атрею.
Те ще се превърнат в безумни идеи в главите на хората, ще събуждат страх там, където в действителност хората няма от какво да се боят, ще ги карат да ламтят за неща, които ги обричат на гибел, ще им насаждат съмнения там, където няма причина за съмнения."

Аз прескочих до Фантазия и изкрънках един автограф лично от Атрею, специално за теб Скай:


"- Отвори ръце! – и тя постави в дланите му светлинката. - За какво мечтаеш?
- Не знам!
- Тогава няма да има вече Фантазия!
- Колко неща мога да си пожелая?
- Колкото поискаш и колкото повече са желанията, толкова по-великолепна ще е Фантазия. Опитай! Чудото е във вас, хората…"
:)))

петък, 18 март 2011 г.

Защо не спя в "Четири след полунощ"



Вероятно помните как жената от видеокасетата в The Ring, разресвайки коси се взираше във вас, сякаш ви вижда...

Е, кучето от снимките, направени от полароида „Слънце 660“, подарен за рождения ден на Кевин също ви Гледа. Със злоба, гняв и ожесточение.
Независимо точно се какво снимаше, на фотосите излизаше винаги това черно създание. Движейки и приближавайки се опасно с всяка следваща снимка.
Ето това четох снощи, под светлината на облещената Луна.

От четирите новели най-много ми допаднаха „Ланголиерите“ и „Библиотечна полиция“ не за друго, ами не можех да се досетя какво точно ще се случи в следващия момент. :)

Обмислям отново да се запиша в някоя библиотека, обрасла с храсталаци, като разбира се... в никакъв случай няма да си връщам книгите навреме.
Да видим дали ще дръзне тоя ти ми библиотечен полицай да ми повиши тон...

:)))

По-свястно ревю, писано най-вероятно на трезва глава, може да видите тук, откъдето ще ви се разяснят и сюжетите.
Ако изобщо има друг човек на планетата, който не е чел „Четири след полунощ“, освен мен.

:)

Специални благодарности на тази, която ме въвлече в дебрите на библиотечните страсти!
:)))

сряда, 16 март 2011 г.

Експлозията в Халифакс

Във връзка с вчерашния откъс на взрива, причинен от вещицата, който стигнал чак до Халифакс.

За тия дето не са се усетили препратката:



До появата на атомната бомба, взривът на 6 декември 1917г. в Халифакс е станала най-силната експлозия, която човечеството познава.
Градът е почти сринат от взрив, причинен от сблъсъка на два кораба. Товарът на „Монблан“ е смъртоносно опасен: 10 т. пироксилин, 300 т тротил и 3000 т пикринова киселина.
Стоманено парче , тежащо около 100 кг от ребро на „Монблан“ било открито в гора на 12 мили разстояние от мястото на експлозията. Оръдие от бака било намерено с наполовина разтопено тяло на дъното на езерото Албро на миля от Дартмут.
Всички каменни сгради в Дартмут и Ричмънд били разрушени, мостовете рухнали, водонапорните кули и заводските комини се срутили, стотици дървена били изтръгнати от корен.

Когато корабът се запалил, това привлякло много хора, които искали да наблюдават това зрелище и се трупали по крайбрежните улици, покриви и хълмове.
Взривната вълна смачкала бронираният борд на крайцера „Хайфлайнер“ и убила повече от 20, ранила над 100 души от екипажа. Крайцерът „Найоб“ с водоизместване 11 000 тона бил изхвърлен на брега, като треска.
В продължение на цяла миля бреговете на Дартмут и Ричмънд били затрупани от шхуни, катери, влекачи и лодки. Трупове на хора и животни плавали във водата.

„По официални данни на канадския и американския печат в града били убити 1963 души, над 2 хиляди изчезнали безследно, ранени били 9 хиляди души, 500 души останали без зрение поради пръсналите се стъкла от прозорците, 25 хиляди останали без покрив. Действителният брой на жертвите бил значително по-голям. Един канадски вестник от това време съобщава: „Само фирмата на халифакския гробар Макхиливрей изработи 3200 надгробни надписа за три дни“. На разсъмване на 7 декември в Халифакс ударили студове и започнала снежна буря, а след едно денонощие откъм Атлантика връхлетял щорм — един от най-силните през последните 20 години. „

по материали от „Тайните на морските катастрофи“- Лев Скрягин

Ето и откъс от филма Shattered City: The Halifax Explosion (2003):



Толкова от мен.
Повече за бедствия, катастрофи,апокалипсис и особено за вещици няма да говоря!

Всъщност...започнах да чета паралелно "Библиотечна полиция" на Кинг и "Потъването на Япония" от Сакьо Комацу.
Т.е. не знам колко ще удържа.

вторник, 15 март 2011 г.

"Добри поличби" - Тери Пратчет, Нийл Геймън.



Имах известни опасения, защото при двама съавтори нали знаете – орташката работа не ми я хвали...
Забравете всякакви баналности, свързани с Армагедон, зловещите конници на Дюрер или физиономията на Грегъри Пек.
Няма как да ви разкажа сюжета (пародия на филма "The Omen"), дори да впрегна всичките си сили.

Не вярвах, че изпращането на кладата на невинна жена, ще ме разсмее, но убедете се сами:

„Една от причините за това може би е свързана с начина, по който е умряла Агнес Нътър, чиято смърт повече или по-малко отбелязва края на сериозната треска за лов на вещици в Англия. Виеща тълпа, докарана до върховен бяс от навика на тази жена да хойка интелигентно насам-натам и да цери хората, връхлетяла една априлска вечер в къщата й и я заварили как ги чака, облечена в палто.
Забавихьте ся — рекла им тя. — Оть десетъ минути вече трябьвяше да горiа.
После станала и бавно закуцукала през внезапно смълчалата се навалица, излязла от къщата и се запътила към струпаната набързо на селския мегдан клада. Легендата твърди, че се изкачила непохватно по нея и обгърнала с ръце кола зад гърба си.
Добъре да го въръжете — рекла тя на смаяния издирвач на вещици. А после, щом селяните заситнили към кладата, вдигнала хубавата си глава сред огненото сияние и рекла:
Съберете се плътъно насам, добьри ми люде. Съберете се, дорде огнiат едвамъ не ви опърьля, зашътото казвамъ, че всьичьки трiабва да видятъ какъ умiра посьледънятя исьтиньска вещицъ въвъ Англиiа. Зашътото азъ съмъ вещицъ и затуй съмъ осъдена, ала не зънамъ какьво пресьтъпълениiе воiсьтина съмъ сврьшила. И затуi некъ моiата съмерть бъде поука за светътъ. Съберете се плътьно накупъ, вi казвамъ, и добьре запомьнете какъва е судьбата на ониiа, дето се бърькат в ръботи, детъ не гi разбиратъ.
А после очевидно се усмихнала, погледнала небето над селото и додала:
— И за тебъ се отнасiа, гiдi дърьтиi тъпако нiеденъ!
И след това странно богохулство дума не изрекла повече. Оставила се да й запушат устата и стояла величествено възправена, докато припалвали с факлите сухите дърва.
Тълпата се скупчила по-наблизо — един-двама се позамислили дали са сторили каквото трябва.
Трийсет секунди по-късно взрив помел селския мегдан, покосил де що има живот в долината и го видели чак в Халифакс. „

Представете си и Четиримата конници на Апокалипсиса: Смърт, Глад, Война / една мадама/ и Замърсяване / щото Чума вече не се връзва със съвременното виждане за бедствията/ като рокери на мощни летящи мотори, а не така:


Снощи докато бобът къкреше, а ароматът на току-що препечени наденички изпълваше кухнята, се настаних господарски на дървената маса и слушайки с едното ухо за някакъв сериен убиец, надрасках портрети на демона Кроули и ангела Азирафел, така както си ги представям - Кроули си е чист Стив Бушеми, а ангелът-антиквар на непълен работен ден ми напомняше Майкъл Болтън:



И малко мюзик, докато четете или просто зяпате:


:)))

Още едно ревю на Стоян в "Първи впечатления от последно прочетеното".
:)

четвъртък, 10 март 2011 г.

Get Away from Me



Сам Хокинс имаше непробиваема връхна дреха. Не смея да омаловажа качествата и като я категоризирам в по-конкретен вид облекло. Стрелите падаха от нея като дървени клечки зърнали Диблър Сам Си Прерязвам Гърлото .

Иска ми се да имам такава наметка. Страшно ми се иска! Като се загърна с нея и всички зли думи, ласкателства и лицемерни изцепки да остават напълно неудовлетворени от външната страна.
За щастие лошите неща минават бързо, макар и осезателно. Подобно на стадо гладни гъсести крилечовки:



Всеки се разпищолил и хаби наред и китовете, и въглищата, и петрола, и озона, и дъждовните гори, и к'во ли не и за нас нищичко няма да остане! Ще трябва да ходим на Марс и не знам к'во си, за да не седим на тъмно и на мокро и въздухът да ни издиша.

Израстваш с книги за пирати, каубои, космонавти и тъй нататък и тъкмо си решил, че светът е пълен с невероятни неща, ти казват че всъщност е гъчкан с умрели китове, изсечени гори и радиоактивни отпадъци, дето после се моткат с милиони години.
Мен ако питате, човек хич не си струва да пораства голям.

За близките 24 часа съм изяла повече аналгин, отколкото хляб, мисля отново за трепанация и отстраняване на редица ненужни за мен органи в предната част на черепа, които освен болка, с друго не ме радват.
На всичкото и отгоре цитирам думите на малолетен Антихрист, да видим кой първо ще се усети.
:)

вторник, 8 март 2011 г.

Тъгата в детските очи



Той е вече на седемнайсет години и мога да го категоризирам като сираче. При живи родители.
Израстна пред очите ми и въпреки, че не съм му кръвна роднина, съм доста привързана към хлапето.
Никога не съм разбирана тези двойки, чийто брак се базира на запознанство от два-три месеца и „неочаквана“ бременност. Таткото ги заряза, когато детето беше на около пет годинки. Оттогава започна и заекването. Майката си намери друг и се премести при него, а сина си остави при родителите си. Така било по-добре за него, защото разбирате ли ... по-близо било училището и прочие причини. Не съм човек, който съди другите. Най-вероятно тя си има своите причини. Според родителите си тя много страдала.
Не знам.
Не виждам страдание в очите и.
Но виждам страдание в очите на детето и. Виждам как я гледа, сякаш останалите хора в стаята престават да съществуват за него.
Винаги съм била върла противничка на системното даване на децата на баби и дядовци. Не говоря за помощ, а за тази тръпка, с която някои чакат да настъпи събота и неделя и да ги „метнат“ или да се „отърват“ от хлапаците. И същите тези родители съвсем показно демонстират своята обич към поколението си, затрупвайки с техни снимки фейсбук, вестници, списания и изказвайки банални коментари от сорта „децата са всичко за мен“, „най-важното нещо са те“ ...
Мястото на децата, особено невръстните е при родителите.
Бабите и дядовците, с цялото ми уважение, не бива да изземват важни функции.
Могат да се радват, глезят или помагат. Но не системно.
Та искам да честитя днешния празник на онези майки, които имат торбички под очите.
Защото очите на техните деца са усмихнати.

:))))

понеделник, 7 март 2011 г.

Пиратите. Илюстрована история - Найджъл Которн



Когато видях корицата на тази книга в книжарницата ме заля гореща вълна, краката ми любовно затрепериха и залитнах към лавицата с книги.
Не бях провокирана от намигването на черепа с кръстосани кости, просто си представих едно любимо пиратско лице, нямащо нищо общо с Морган, Дрейк или Л'Олоне.



Отначало ми тръгна трудно, дори леко скучно. Никога не съм си падала по много имена или цифри, събрани в една книга. Пък и предполагам, че на мъжката част ще са им по-интересни различните видове оръжия, кораби и начина на живот на пиратски кораби.






Доволна бях, че има достатъчно количество илюстрации, но ме издразни повторението на част от текста в черен, удебелен шрифт заемащ половин страница с черепа отгоре.
Оня ден мернах още една подобна.
Поне се убедих, че част от приключенията на капитан Блъд и Хогарт от "Хроника от Сарагоса", които бях чела като дете се базират на истински събития.

Относно мнението ми за пиратството, ще си позволя да метна един цитат от "Добри поличби", която чета в момента:
"Защото той доста харесваше хората. За един демон това е сериозен недостатък.
О, той се стараеше максимално да опропасти краткия им живот, нали това му беше работата, но нищичко от това, което измисляше, не можеше да се сравни по лошотия с измисленото от самите тях. Те като че ли притежаваха истинска дарба да измислят лошотии. Това някак си беше изначално вградено в плана. Те се раждаха в свят, проявяващ към тях враждебност по хиляди дребни начини, а после посвещаваха огромна част от енергията си, за да го направят още по-гаден. С годините на Кроули му ставаше все по-трудно да изнамери някое демонично дело, което да изпъкне на естествения фон на всеобщата гадост."

Отивам да дера гърло и да пия ром!
:)))