вторник, 22 март 2011 г.

Размисли за Нищото



Дълго време се чудех, защо след като и аз като Скай съм надарена не само с три безкрайни крака, но и с пет гърди, всяка от които изстрелва ракети Земя-Земя / при мен е Марс-Земя / с ламотогъзно насочване, не съм облагодетелствана и с многопластоно нагънат мозък като нейния.
Неин коментар по предишната ми публикация хвърли светлина в пещерата!
Една от любимите й книги като малка е „Приказка без край“!
Аз гледам напълно субективно, защото първо гледах невероятния филм, а доста по-късно прочетох и книгата, която ми се видя много заплетена и сложна, с доста послания, размисли и препратки...
Ами ако наистина сме част от една безкрайна приказка. Ако Някой чете и наблюдава нашия живот така, както ние съпреживяваме приключенията на други герои?
И какво е Нищото? Каква е тази пустота и празнота?

Концепцията, че Нищото е празнината, която се ражда от нещастието на тези, които остават без надежди и мечти е показана по различен начин във филма и в книгата, посредством диалога между Гморк и Атрею / ама и аз как сериозно прозвучах / :


„- Глупаво момче!Фантазия няма граници!Това е светът на човешките възможности.Всяка част,всяко същество в нея, е част от надеждите и мечтите на хората./Гморк/
- Защо тогава Фантазия загива?/Атрею/
- Защото хората започват да се обезверяват и да забравят мечтите си."Нищото" е празнината,която остава и погубва, защото хората без мечти, са лесни за контролиране. А у когото е контролът-притежава властта! „

Ей това за контрола много ми хареса!
Почти си представих как манипулирам хора в костюми, затънали в Making Money / още не съм я чела, но горя от нетърпение../.

„— Питаш ме какво ще бъдеш там? Ами какво си тук? Какво представлявате всъщност вие, жителите на Фантазия? Съновидения сте вие, измислици на царството на поезията, образи от една приказка без край! Нима се смяташ за нещо реално, момчето ми? Е, добре, тук, в твоя свят, си такъв. Но щом преминеш през Нищото, ти няма да бъдеш вече това. Тогава ще станеш неузнаваем. Тогава ще бъдеш в друг свят. Там вече не приличате на себе си. Вие носите илюзии и заслепение в света на хората. Я познай, момчето ми, в какво ще се превърнат всички жители на този град на призраците, които скочиха в Нищото?
— Не знам — отговори едва-едва Атрею.
Те ще се превърнат в безумни идеи в главите на хората, ще събуждат страх там, където в действителност хората няма от какво да се боят, ще ги карат да ламтят за неща, които ги обричат на гибел, ще им насаждат съмнения там, където няма причина за съмнения."

Аз прескочих до Фантазия и изкрънках един автограф лично от Атрею, специално за теб Скай:


"- Отвори ръце! – и тя постави в дланите му светлинката. - За какво мечтаеш?
- Не знам!
- Тогава няма да има вече Фантазия!
- Колко неща мога да си пожелая?
- Колкото поискаш и колкото повече са желанията, толкова по-великолепна ще е Фантазия. Опитай! Чудото е във вас, хората…"
:)))

16 коментара:

  1. Както спомена и Скай в предния пост, тази концепция за Нищото е много интересна, и аз често я съотнасям към себе си, понеже имам преки наблюдения, че абсолютното нищо го ИМА само в една определена област, статично залостена между двете ми уши. Сериозн, тук дори не става дума за вакуум, защото дори и в него има податомни частици, а за наистина катастрофалната липса на каквото и да е. Отдавна бях замислил един пост по темата, но, Ел, сега ме провокира и ще гледам да го донапиша.

    А автографът на героя върху оригинална снимка ли е или върху скица, че не мога да определя на пръв поглед? :))

    ОтговорИзтриване
  2. Нищото, празнотата и пустотата ме присетиха за Нагарджуна. Но това е съвсем друга тема... :))

    ОтговорИзтриване
  3. Neverending story беше моето любимо филмче :D
    Бялото драконче беше голям сладур. Исках нашите да ми купят такава кукла, но не намериха :(

    ОтговорИзтриване
  4. аве верно, това снимка ли е или рисунка?

    ОтговорИзтриване
  5. Еееел, как ме зарадва само с този пост. Позабравила съм я... Много културни, мистични, религиозни и т.н. препратки и концепции има в книгата наистина. Трябва да я изровя от библиотеката на нашите и да си я прибера, че и да има нова издание, няма да е толкова хубаво (въпеки невъобразимо стряскащите илюстрации - де да бяха като твоята).

    Колко си мечтаех и аз да имам дракон на щастието (то аз като се замисля и сега пак искам), може това да е коренът на страстта ми по неприличните скорости :).

    ОтговорИзтриване
  6. Е, не! Рисунката е направо върха, точно така си го представях Атрею, само дето с някакви плитки в косите в добавка.

    ОтговорИзтриване
  7. Ностромо, и аз доскоро си мислех, че във вакуума няма нищо, докато не попаднах случайно на едно филмче по Дискавъри, докато правих картофено пюре.
    Ще ми е много интересно да прочета и твоето професионално мнение по въпроса.
    Автографът е върху оригинална снимка, много ясно!
    :D

    8, съвсем ми е неясен този Нагарджуна. Може да ме осветлиш по въпроса с пустотата през неговия поглед. :)

    Цвети, всеки от нас е едно малко чудо. Е, някои пък са голееееми чудеса... :)))

    Ламот, наистина ли? Това филмче и "Лабиринт" ми са фаворити от детските филмчета. Гледала съм ги толкова много пъти, че ме е срам да споделя...Аз пък търсих преплетените змии! :)

    Скай, така исках да те зарадвам!
    Моето издание е най-вероятно като твоето. Ех, ако можех да се сдобия с такова, като на снимката. :)
    пп. Атрею много се развълнува, когато разбра че автографът е за теб, че за малко не се изтърси от коня!
    :)))

    ОтговорИзтриване
  8. :)))) Ако те осветля, хаха!? Абе, той, Нагарджуна е от друга планета и ме кефи, но до просветлението, за което говори имам дълъг път. Пустотата е едно прекрасно и светло състояние, постижение, след което преминаваш в друго измерение. :))

    ОтговорИзтриване
  9. Тази пустота, която ни води в друго измерение ми напомни за пустинята и Смърт.
    :)))

    ОтговорИзтриване
  10. :)) Сигурно има различни имена.

    ОтговорИзтриване
  11. Приказка Без Край е едно от най-добрите фентъзита евър. Четох книгата като много много малка (сиреч тамън съм се научила да сричам) и естествено нищо не схванах. После гледах филма. После пак прочетох книгата. Еми друго си е книгата, каквото и да си говорим... :) Идеите и концепциите там са малко адванст за деца, но все пак отнякъде трябва да се почне.

    ОтговорИзтриване
  12. 8,Възможно е.:)

    Лу, еми разбира се, че си е друго книгата...
    Ама пък Хатауей е много свеж!:)

    ОтговорИзтриване
  13. Така и така стана въпрос за (не)детски книги- Горещо препоръчвам тази

    ОтговорИзтриване
  14. О, йееееееее! Le petit Nicolas - няма такъв култ, няма! Знам я наизуст на френски. Баси видиотените хлапетия, всяко с различен нюанс на дебилизъм, така съм се смяла. Ако съдя по корицата, бг изданието ще е с оригиналните илюстрации, а те са много готино допълнение към стила на книжката.

    ОтговорИзтриване
  15. Уаууу - на френски?
    Аз си признавам, че я прочетох в нета преди година и половина. Ама съм фен и отивам да си я купя от книжарницата утре!
    Още повече, че има и илюстрации!
    :)))
    "Луизет е чудесна и като пораснем, ще се оженим.
    Бие страшни дузпи! "
    :)

    ОтговорИзтриване

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.