петък, 18 март 2011 г.

Защо не спя в "Четири след полунощ"



Вероятно помните как жената от видеокасетата в The Ring, разресвайки коси се взираше във вас, сякаш ви вижда...

Е, кучето от снимките, направени от полароида „Слънце 660“, подарен за рождения ден на Кевин също ви Гледа. Със злоба, гняв и ожесточение.
Независимо точно се какво снимаше, на фотосите излизаше винаги това черно създание. Движейки и приближавайки се опасно с всяка следваща снимка.
Ето това четох снощи, под светлината на облещената Луна.

От четирите новели най-много ми допаднаха „Ланголиерите“ и „Библиотечна полиция“ не за друго, ами не можех да се досетя какво точно ще се случи в следващия момент. :)

Обмислям отново да се запиша в някоя библиотека, обрасла с храсталаци, като разбира се... в никакъв случай няма да си връщам книгите навреме.
Да видим дали ще дръзне тоя ти ми библиотечен полицай да ми повиши тон...

:)))

По-свястно ревю, писано най-вероятно на трезва глава, може да видите тук, откъдето ще ви се разяснят и сюжетите.
Ако изобщо има друг човек на планетата, който не е чел „Четири след полунощ“, освен мен.

:)

Специални благодарности на тази, която ме въвлече в дебрите на библиотечните страсти!
:)))

16 коментара:

  1. Ъхъм... / прокашляне/ - и аз не съм чела " Четири след полунощ " :))

    ОтговорИзтриване
  2. Ланголиерите е абсолютната класика и всеки ден се моля някой режисьор да не вземе да я опропасти, щото веднъж вече го направиха. Бих адмирирал един двама, като Дарабонт, например, щото е видно, че човекът няма стил за зомби сериали, но тук - кой знае. :D

    "Библиотечната полиция" не си спомням как завърши. Аз и в "То" не помня. Странно е, че на Кинг за половината от книгите му не мога да кажа какво точно се случва на финала. Явно е по-интересен в развитието на интригата. :)

    ОтговорИзтриване
  3. Аууоооххх / облекчено /, Омни...
    :)))

    Ностромо, финалите са му почти винаги отворени...за втора серия :D

    ОтговорИзтриване
  4. Хмък! И аз не съм я чела, а на Библиотечната полиция все не й идва реда… Може би скоро… :)

    ОтговорИзтриване
  5. Започвам да се чувствам все по-добре...
    :)))

    ОтговорИзтриване
  6. Ел, много се радвам, че са ти харесали, аз най-много харесвам книгите му от този период. :) И какво съвпадение, и на мен Библиотечната полиция и Ланголиерите са ми любими от двутомието.

    Сега като ми припомни ревюто, виждам, че съм сложил много спойлери :срам: За което се извинявам :)

    ПС Не се безпокой, ако не върнеш книгата на библиотекаря, най-много да те напляска с нея. Има бонуси за блондинки :P :))

    ОтговорИзтриване
  7. И аз като Ностро, все се моля да спрат да оплескват Кралят, ама кой, кой най-накраят ще го представи подобаващо, а дано съм жива да вида. да не говорим, че има такова невероятно чувство за хумор, дето един не успя да го улови, дейба!
    Любима книга ми е " Мизъри", не спрях да квича от кеф... е няматакова чувство за хумор. Кралят е толкова алегоричен.
    "Ланголиерите" ... класика също. Абе, да взема да го попрелистя пак, че от 5 години не съм го барвала :)
    Благодаря ти за напомнянето Ел!

    ОтговорИзтриване
  8. Няма никакво съвпадение, Ламот.
    Просто добър вкус.

    Ако библиотекарят ме заплаши с напляскване, пращам го директно при теб, щото съм добра!
    :)

    Светле, моля...Попрелисти и ни изненадай с някой хорър. Ама гледай да е по-кратичък, че очи не ми останаха от четене вече...
    :)

    ОтговорИзтриване
  9. Ам тъй кажи, бе булка! Минавам на телепатия, че и на мен пръсти не ми останаха вече!
    :))))))))))))))))

    ОтговорИзтриване
  10. Спомняш ли си това?:
    В пустинята видях човек — гол, озверял,

    Клечеше на земята, и стискаше сърцето си, и го ядеше.

    Добро ли е, приятелю? — му казах аз.

    Горчиво е — отвърна той. —

    Но ми харесва, защото е горчиво и е мое.

    Стивън Крейн

    ОтговорИзтриване
  11. Кръстьо, това беше преди някой от разказите нали :) И аз си го спомням :)

    ОтговорИзтриване
  12. Много отдавна я четох, още в гимназията, май. "Ланголиерите" е задължителна класика от Стефчо-Кралевите. Тая концепция за нищото съм я срещала само на още едно друго място, но представена от по-друг ъгъл - в любимата ми книга като дете (нарочно не казвам детска), "Приказка без край" на Михаел Енде.

    ОтговорИзтриване
  13. Кръстю, извинявай за името, мн. съм зле :(

    ОтговорИзтриване
  14. Няма да повтарям и аз колко ми харесаха. От "Библиотечната полиция" запомних нещо, което изобщо не е страшно, а много нежно-лИбовно:

    Най-важното на този свят
    е допирът на твоята и моята ръка,
    по-важно е от покрива, от хляба, от виното
    и винаги ще е така —

    защото покривът ненужен е след края на нощта
    и хлябът ни добър е само ден,
    но твоето докосване и твоят глас
    завинаги ще пеят в мен.

    Отивам да си оправя обърканите настройки и възприятия с ревюто на трезва глава. :D

    ОтговорИзтриване
  15. От сборника, любима ми е точно Ланголиерите. Страхотна! :)

    ОтговорИзтриване
  16. Много добра!
    И стиховете...и всичко.
    :)

    ОтговорИзтриване

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.