сряда, 2 юни 2010 г.

Детски кръстоносен поход


„Детски кръстоносен поход“, гравюра от Гюстав Доре

Човек се учи докато е жив. Ето - аз невежата, не знаех че имало и детски кръстоносец поход. Е, дават го уж недоказано или недоразбрано събитие от 1212 ( хммм и цифрите ми се виждат символични ), но предполагам, че има и голяма доза истина. Та ето каква информация намерих в интернет:

"Смята се, че избухване на стария религиозен плам довело до събиране на 50000 деца от Франция и Германия през 1212 година, а папа Инокентий III взел това за знак свише, че възрастните кръстоносци били безполезни. В крайна сметка нито едно от децата не достигнало Светите земи, защото тези, които не умрели от глад по време на пътуването, били продадени в робство."

То и да бяха стигнали до Йерусалим, не ми се и мисли каква съдба щеше да ги споходи...

Всичко това още веднъж утвърждава тезата ми, че светът е населен предимно от малоумници без работа и то открай време.
Време е извънземните да дойдат и да се намесят. Ако трябва да ни и колонизират!

Източник

вторник, 1 юни 2010 г.

Ден на детето!




Честит празник на вас, деца!

Преди години имаше една страхотна песен, която беше спечелила на фестивала за дестска песен "Златната монета":

"Моля кажете, не на шега, кой нарисува тази дъга?
Пъстра, красива - казвайте кой - аз или ние, ти или той?
Вярно, познахте - в нашия град аз си измислях цвят подир цвят:
жълт или розов, син и червен - весел да бъде нашия ден."
....

Светът може да е по-весел и по-шарен!
Пазете ги!
Обичайте ги!
/ Децата де, не цветовете.../
:)

неделя, 30 май 2010 г.

Les pétroleuses



Наскоро гледах "Петролотърсачките" - филм от 71-ва. Аз уж съм несериозен фен на старото кино, а не го бях гледала..:)
Филмчето е уестърн-комедия в стил "Лимонаденият Джо". Главозамайващите Клаудия Кардинале и Бриджит Бардо са начело на две банди - едната мъжка, другата само от творения на изкуството... И си обявяват война за парцел, под който има нефтено находище...

Сюжетът не впечатлява с нищо, но си е удоволствие да гледаш истински жени. Красивите жени са рядкост. Естествено красивите - още по-голяма.
Тук само мога да зяпам и да завиждам най-неблагородно:



















И малко женски бой:


...аз продължавам да завиждам... :)))

сряда, 26 май 2010 г.

„Аз може и да не съм прав, ама кюфтетата без лук не ги одобрявам.”


Сдобих се с ей това:
"50 златни български филма" - Пенчо Ковачев
Както вече съм споделяла много обичам книги с илюстрации, снимки и останах доволна. За съжаление книгата ми бе подло отнета за уж кратък период и само можах да я прелистя, но се развълнувах и реших да ви споделя част от българските филми, които са ми сред фаворитите:



"С деца на море" - 1972 г.
„Ха-ха, чичо Манчо, снех те!“
„Имам да спя още 10 минути и идвам.“


"От нищо нещо"- 1979г.
" - Алоуу - другарко...Джейн Фондааа!"
"- И ти ли, Бруте!"
" - Защо да гръмне, бе другарко?"


"Опасен чар" - 1984г.
„— Куче-касичка. Къща-касичка. Заек-касичка. Куче-касичка.
— Старомодно.

— Имаме модерно — зарче-касичка, шлем-касичка.

— Икономията е майка на мизерията.

— Тъй вярно, другарю капитан.

— Това куче защо е зелено?

— То е крокодилче.

— Защо не пише?

— Заяжда. От влагата.

— Лошо другарю…

— Седларов.

— Лошо, Седларов, лошо.“



"Двойникът" - 1980г.
"Нека изучим законите на природата, за да можем да я управляваме!"
„Брат'чед, аз я свалих… Димитрова! Тя те обича…“
„Я изчисли, колко ще струва това "Ме уи" на държавата!“
„— Сега не е модерно да кажеш «ще сковем кочина», а «ще реализираме кочина».“


"Вилна зона" - 1975г.
„Первазов, а ти, документ имаш ли?“
„Аз може и да не съм прав, ама кюфтетата без лук не ги одобрявам.”


"Изпити по никое време" - 1973г.
„- Лошото е, че е пред публика. Ако бяха само майка ти и баща ти...
- Все тая е. Поне пред публика няма да ме бият. Ама после...“
„- Иначе имаш чудесна стойка.
- Е, да. на първия урок учителят ме похвали. И това си беше.
- Той все ти праща много здраве.
- Ами?
- Да, бе! Каза "Да си жив и здрав, че се отказа!" “


"Специалист по всичко" - 1962г.
"Пробиваме дупки всякакви!"
"Вълчи дол? АУУУУУУ!!!" :)))

неделя, 23 май 2010 г.

С медали, с нашивки се вдигаме тежко...

Младши офицер от армията на просветата Nightwish El, Ви благодари за оказаната чест:



Поздрав:


Frog'n'roll - ако има някоя запетайка не на място - право в карцера отивам, където ми е мястото...
:)))

четвъртък, 20 май 2010 г.

Клуб "Ръцете ми пречат...и краката...и краката!"


Не знам в чия болна глава щукна нелепата мисъл да ме предложи за знаменосец на класа, но след гласуване това абсурдно за мен нещо стана факт. Вярно, че бях отличничка, макар и не от пълните отличнички, т.е. зубрачките. Може би защото винаги ме е мързяло да уча. Може да се каже по терипратчетовски: образовах се въпреки училището. Учех по половин-един час и после се заливах от смях с тъпите грийнхорни, яздещи чисто бели коне, ядях кифлички с топло какао на покрива с Карлсон или се биех срещу гадните орки. Може би ме избраха заради цвета на косата, не знам. Но сториха голяма грешка. Този на когото му беше щукнало тази идея, не се беше съобразил със склонността ми да изпускам всяка вещ, добрала се по някакъв незнаен начин до ръцете ми, или способността ми да се спъвам на абсолютно гладка повърхност при липса на всякакви застрашаващи целостта на краката ми препятствия. След обичайната клетва и репликата: „Обещавам да пазя знамето чисто и неопетнено, като зеницата на очите си!“ - тук пак се хилех като идиот, защото това за неопетнената зеница ми звучеше смешно, след две изтървания на знамето и след като три пъти почти пронизах с него класния ни ръководител, в главите на околните взе да проблясва мъдрата мисъл за неразумния избор на знаменосец. Да не говорим за вродената ми срамежливост, станала причина да се червя като рак всеки път, когато излизам да марширувам пред строя. Отидох и заявих на класната ни, че тази чест не е за мен и за мое щастие се отървах от мъките.

Следваше кратък период, в който бедствията около мен намаляха. Забелязах дори драстично намаление на синините по бедрата ми, причинено от удряния в стени и други невидими за мен неща.

Порастнах и ме назначиха на извънредно сериозна длъжност, изискваща работа с много хора и посещение на 7-8 работни помещения. Аз се заех с обичайната за мен добросъвестност и вложих всичките си усилия да не чупя повече от една вещ на ден. Разбира се стената зад мен ми пречеше да протягам напред краката си, така че се наложи събарянето и и лекото разширяване на стаята подейства разведряващо на всички в офиса. Замислях с какво да зарадвам колежките си – наскоро на едната счупих дръжката на кабинета и. След ден мъки да я отворят и още три да изберат подходяща дръжка – отдел „Счетоводство“ се сдоби с най-красивата златна дръжка в историята на фирмата. Поне седмица всички около мен постоянна се усмихваха ведро, а някои дори си свирукаха. Най-вероятно причината беше новия сервиз чаши. Нов е относително понятие – скоро видях и неговата сметка. Три пъти паднах странично от огромния си стол – тежащ два пъти колкото мен. При оглушителния любовен сблъсък на бедното кресло с ламината на пода се дочу загрижено топуркане на крака от всички стаи, заобикалащи моята. Аз се изправих възможно най-бързо, предизвиквайки въздишки на облекчение – бяха се притеснили милите, че няма да ме заварят в цялостен вид. Рамото леко ме наболяваше, но с нищо не издадох болката, която чувствах. Нали съм създадена, за да правя другите щастливи. Старая се да не ги притеснявам излишно.
Мисля си, че всичко е благодарение на гените. Все пак майка ми на два пъти е подпалила кабинета на шефа на Нефтохима навремето. И двата пъти е била напълно невинна. За всички са виновни пушачите!
:)

сряда, 19 май 2010 г.

"Истината" - Тери Пратчет.


Понеже скоро lammoth вече направи чудесно представяне на тази книга, с което ме лиши от седем лева (по-малко са - защото ползвам отстъпки, но нека се чувства виновен :))- моето ревю ще е по-кратко, като наблегна на цитати от книгата, които несъмнено ще допринесат и за Вашите коремни болки и рязко увеличаване на броя на очните бръчки, придружено с окапване на мустаци / намиг към Идка, която също плува или по-точно се носи по течението на Анкх, щот там нищо не потъва, но пък какъв чай става! /
Аристокрацията на града измисля пъклен план да премахне Ветинари. Представяте ли си?!? Да отстранят Хавлък от пост? :D
Ще се запознаете с един човек, който гони истината с молив и бележник в ръка, разкрива заговори и се изправя срещу разни образи като господин Шиш и господин Лале: "...ана работа!". Ми така е - някои хора умеят да говорят с многоточия...:)

" Уилям пак остана с неприятното впечатление на образования човек, който се досеща, че неграмотният срещу него може за един ден да го купи и продаде десетина пъти."

Истинско удоволствие бяха моментите с вампира Ото:

" -Е какво? - заговори строго. - Защо ме зяпате така? Зъвзем нормална реакция. Зтарая зе да я преодолея. Зветлината във взичките и форми е моята зтразт.Зветлината е моето платно, а зенките - моята четка.
- Но силната светлина е болезнена за вас както за всички останали вампири! - възкликна Захариса.
-Да. Малко е гадничко, но минава.
- И...се случва всеки път, когато снимате, така ли? - попита Уилям.
- Не. Понякога е по-зле.
- По-зле ли?!
- Понякога зе разпадам на прах. Но каквото не ни убие, замо ни прави по-зилни.
- Зилни ли?
- Абзолютно!"

Е - как да не изпаднеш във възхита пред такъв вампир? :)
И не е само това:

"- Чувала ли зте за теорията, че няма назтояще? Защото ако е делимо, то не може да е назтояще, а ако не е делимо, значи липзват началото, което го свързва с миналото, и краят, водещ към бъдещето.Филозофът Хайдехолан ни уверява, че цялата Взелена е замо някаква зи зтудена зупа от разбъркано време. А онова, което наричаме поток на времето, предзтавлява квантови флуктуации в тъкант на прозтранзтво-времето."

И малко миризми, така типични за Анкх-Морпорк:

"Много можеше да се каже за личната Воня на Дъртия Гнусен Рон. Миризмата беше толкова наситена, че се сдоби със своя индивидуалност и напълно си заслужи главната буква. След първоначалния потрес органите на обонянието просто се предаваха и излизаха в почивка. Успяваха да осмислят явлението, с което се сблъскваха, колкото и една стрида е способна да вникне в понятието "океан". След няколко минути в присъствието на Вонята ушната кал на хората се втечняваше, а косата им се изрусяваше.
Вонята се разви до такава степен, че вече имаше полунезависим собствен живот, често ходеше ама на театър или четеше малки томчета поезия. Рон беше цяла класа под своята Воня."

" Защото нищо не е задължително да си остане вярно завинаги. Стига и да е достатъчно задълго. Истината ви казвам."

Може би трябваше да наблегна на истината и свободата, но не съм на вълна разсъждения, за което моля да ме извините. Най-често лошото в мен винаги побеждава. В конкретния случай - адското главоболие.