петък, 18 февруари 2011 г.

История с куче...без куче



Имах си куче, даже две...
Бях писала веднъж за Неси, сивата ми вълчица... колко ми липсва...
Родителите и бяха огромни, застреляха ги, защото нападнали едно магаре и почнали да го ядат живо...аве – зверове!
И така – от едно малко и розово кълбо си я отгледахме. Детските ми спомени са леко замъглени от времето, но много ярко си спомням аромата и на кученце-бебе.
Беше куче за чудо и приказ. Умна, вярна, с характер. Не беше от тези, които се подмилкват на всеки срещнат, но беше дружелюбна към познатите ни. С две думи – понасяше ги. А нас – семейството и, обожаваше.
От тогавашната милиция идваха на няколко пъти да я искат за разплод. Молиха се неколкократно и накрая нашите склониха...Отидоха да я видят нея и кученцата, а милиционерът им казал: „Не! Не влизайте вътре при нея, много е зла и не дава на никой да припари до кученцата. Майка ми естествено се изсмяла и влязла със замах. Неси просто пощуряла от радост...:)))
Задържахме едно от кученцата – кръстихме го Вихър. Беше палав, вечно усмихнат пакостник.
Не помня откъде, но ни подариха и една сибирска лайка – Северина.
Имаме вила много близо до града и цяло лято се мотахме на плажа и из гората.
Имах страхотно детство.
Едно на милиард!

Не само заради четириногите, морският въздух, космическия кораб, който си направихме на крушата и любимата ми банда с братовчедите...просто щастието бликаше от мен! :)))
Не мога да опиша всичките си „приключения“ и вълнения, няма да ми стигне мястото...
Един мерзавец, който беше влязал да краде слънчоглед и който Неси прогони, подхвърли отрова в двора ни. Северина беше още малка и умря в мъки. Неси оцеля. С цената на много мъки...гледахме я като малко дете.
Както и да е.
Като се сетя за тези хубави дни, пред мен изниква едно любимо лице, което за жалост скоро не съм виждала.
На моя брат-близнак. Е, хубаво де – братовчеда, с когото израстнахме заедно, който тормозех, че съм цели шест месеца по-голяма от него и затова трябва да ме слуша, който ме следваше и с ентусиазъм изпълняваше всеки мой детски каприз.

Честит Рожден Ден, Ники!
Ех, че хубав ден е днес!







Столчето, на което са котенцата съм го правила с ей тия две леви ръце! По трудово!
И още е живо това столче!
Аз съм най-добрият дърводелец във Вселената!

19 коментара:

  1. Ел, много фешън гащички :Р :D
    Страхотно детство имахме ние едно време. Не е като днешната младеж - дай им само компютри...
    Да ти е жив и здрав братовчедът!

    ОтговорИзтриване
  2. Наде, аз само по шорти и по бански ходех...че и боса.
    Ама за снимките даже чорапи сложих, да изглеждам прилично.
    Щото аз по принцип си изглеждам ужасно неприлично.
    :)))

    пп. И съм все рошава!
    :D

    ОтговорИзтриване
  3. Ел, това на цветната снимка вдясно ти ли си?
    Ама и кво ли питам, кой друг би направил маталяшки знак с ръка и то без да е на концерт на Металика да кажем. :D

    ОтговорИзтриване
  4. Кучето ти е приличало на моя Бастърд, и той е немска овчарка :) Немските овчарки са трети по интелигентност сред кучетата (което ще рече малко по-интелигентни от мен)

    Ама ти си пускаш снимки по гащи, та после гледайте кучето.... :D :D

    ОтговорИзтриване
  5. Детство с кучета, вила (Вилекула), космически кораб и мъжка банда. Супееер!!!!

    Да ти е жив и здрав братовчеда почти близнак, щастието и късмета да си оскубят косите за него.
    А мен най ме кефи снимката с теб в белия бански с кучо, много си/е хубава.

    ОтговорИзтриване
  6. Надеее, недей че ми е слаб ангела... :)))

    Ностромо, като гледам каква е рошава, май трябва да съм аз ... ах, да - часовникът е Сейко и бачкаше 10 години без да му сменям батерията!
    От Истанбул си го бях взела.

    Ламот, кой са на другите две места? :)
    Бе бански са вееее....ейййй....що за хора сте
    :)))

    ОтговорИзтриване
  7. Оооо, Скай, мила - благодаря! :)
    Наистина вилата прилича на Вила Вилекула, само дето кон нямахме. :)
    Братовчеда вече го чух, малко му крякаха хлапетата и почти не го чувах, ама важното е, че е жив и здрав!

    На тия снимки трябва да съм някъде на 11-12 години...помня ли вече.
    :)

    ОтговорИзтриване
  8. http://petrix.com/dogint/1-10.html

    ето тук има класация за кучетата. Аз имах английски сетер, но Голямото кокалесто куче с косата го отнесе :(

    ОтговорИзтриване
  9. Ааа, ВЪЛЧИЦАТА :)
    http://www.vbox7.com/play:226f1f18

    ОтговорИзтриване
  10. Майчице, верно има котенца на столче там! Добре, че се зачетох подробно - нямаше да ги видя. Щото така се прехласнах по вълчето, че друго не забелязах. :)

    ОтговорИзтриване
  11. И моята Айра я отровиха. Оттогава не искам друго куче. Тя си остана за мен истинският приятел.
    Сега имам един себичен персиец, който ни третира като слуги.

    Да ти е жив и здрав рожденика!

    пп. На снимките си супер!

    ОтговорИзтриване
  12. Ламот, с тая класация...трябва да се ориентираме към пуделите...:))). Да си вземеш един Мусташ, който да те предупреждава, когато тъщата те дебне в засада с точилката. :D

    Вал, като малка съм го гледала, ама спомените са ми свързани с една снимка на Илка Зафирова в албумите на майка ми...
    Моята вълчица е по-хубава пък! :)

    Хихи, Алиса, мерси! Имах една нагла котка, която постоянно крадеше храната на кучето. Лакомница беше. :)))

    Блага и аз не искам друго. Може би щях да взема заради хлапетата, ама няма място... :)
    пп. Да знаеш как съм прислужвала на една черна особа без опашка! Тва котките са много мързеливи, себевлюбени и нагли същества! Харесвам ги!
    :)))

    ОтговорИзтриване
  13. Като дете имахне един канадски вълк. Черен, лъскав, умен (много), красив. Най-хубавото куче.
    Откакто две други кучета се опитаха да закусят с мен, ми се иска да си имам истински вълк, с който да си ходя спокойно и да ме пази.
    Както и да е, обичам кучетата (просто аз в някакъв момент съм попаднала на неподходящи,или те по(на)паднаха мен)

    Да е жив и здрав Ники! И всички да сте много щастливи!
    Предполагам колко са ти скъпи тези спомени. И аз имах страхотни лета с братовчед ми на село:)

    ОтговорИзтриване
  14. Тук по едно време имаше някаква глутница, че все гледах да минавам наперено покрай тях.
    Но никога не ме е нападало куче.
    :)

    пп. Радвам се, че си се отървала!
    :)))

    ОтговорИзтриване
  15. Хей Ел, това трикрако столче ли е? - Бива си го – само колко е кръгло:-)

    Но котето и Кучо са наистина уникални – какви големи уши и мъдри очи има това „кутре” – явно си го бива.:-) А котето е такова дребосъчно – или може би са двечки?

    Ама и Вас, теб и братовчед ти, си Ви бива – стискам палци да сте все така жизнени, позитивни, засмени;-) Пък и идва, и пролет:-)

    Горан
    Goran.blog.bg

    ОтговорИзтриване
  16. Оффф, абе то отърваването не ми беше много леко. Pолежах си десетина дена, куцах близо три месеца, два пъти докторска намеса...гадничко си беше. А и се появи непреодолим страх:(
    Спирам, че като се отплесна на тая тема и много се навивам:)

    Лека и целувки:)

    ОтговорИзтриване
  17. "Полежах"...от латиницата е грешката, не измислям още нови глаголи за физиологичния си статус;)

    ОтговорИзтриване
  18. Горан, столчето е кръгло и уникално. Учителят ни по трудово беше страхотен - правеше всичко, но оставахме с впечатление, че правим всичко сами...
    Котенцата са две :)))
    Усмихнат ден и на теб!

    Миленче, ей - то страшно е било, щом чак два пъти лекарска намеса се е налагала....
    А ролежах вероятно е лежане в поза "Ролка" :)

    ОтговорИзтриване

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.