вторник, 8 февруари 2011 г.

"Изумителният Морис и неговите образовани гризачи" - Тери Пратчет



Дълго време гледах тази книжка, набутана и свита между другите пратчетовски в книжарницата, но не знам дали заради по-тъмната си и различна корица, или заради нещо друго я отбягвах. А и заглавието нещо не ме грабваше.
Изгълтах я обаче на един дъх. Толкова бързо, че даже корицата ми не се разпадна!
Изданието ми е миниатюрно, с дребен шрифт и адски удобно, когато едната ти ръка е заета с нещо друго, било то да бъркаш загоряла манджа или да строиш застрашително високи кули от кубчета...

Историята е следната: В резултат на някакъв изхвърлен боклук / разбирай – неконтролируеми магии / от Невидимият Университет, група плъхове и котаракът Морис изведнъж придобиват разум, започват да говорят, да мислят, четат...Правят комбина с момче, свирещо на свирка и разиграват Спасяването на Града от Вълшебния свирач. Планът им действа безотказно...поне докато не попадат в Кански Мекиц.
Ето тук може да прочетете повече за трудностите да имаш „мислеща глава“, която непрекъснато си задава въпроси. Кои сме ние / плъховете /, как сме се появили, нима наистина съществува всемогъщ Голям Плъх под Земята и такъв който ги отвежда в отвъдното.

Страшно ми хареса когато котаракът Морис даде на Смърт / няма Голяма котка в небето да знаете! / един от животите си, за да спаси един плъхок и попита дали ще си спомня за това, защото ще му бъде страшно неудобно...:)))

Една от най-запомнящите се, а и вършещи най-много работа, беше кметската щерка Злобина. Живееща в свят на приказки. Невероятно забавен образ и в същотото време, караща те да се замисляш над границите на приказното и реалното. Нима всеки от нас не живее в собствената си приказка?
За Пратчет трудно се говори, а ако седна да цитирам всичко, което ми хареса, значи да препиша книгата.
Все по традиция пак ето някои откъси, които / поне мен / биха ме запалили :

Баба ми и пралеля ми бяха много прочути авторки на приказки, да знаеш – най-после се обади Злобина с отънял гласец. - Агонизия и Душевадия Грим.

...ако не превърнеш живота си в приказка, просто ставаш част от нечия друга приказка.
— А ако приказката ти не става?
— Сменяш я, докато не намериш такава, дето ще става.
— Звучи тъпо.
— Ха, виж го ти него! Ти си само едно лице в чужда сянка...

- Трябва да има таен проход. - процеди Злобина. - Иначе няма смисъл. - Тя щракна с пръсти. - Разбира се! Действаме погрешно! Всеки знае, че таен проход никога не се открива с търсене! Тайният ключ се задейства, като изгубиш надежда и се подпреш небрежно на стената!

Злобина се подпря на стената с неописуемо безгрижие. Нищо не изщрака. В пода не се отмести плоскост.

- Вероятно сбърках мястото. - поясни тя. - Просто ще облегна невинно ръка на тази закачалка за дрехи.
Внезапното отваряне на врата в стената напълно се провали.
Разбира се, друго си е да има един богато украсен свещник – поядоса се Злобина. - Изключително надеждна ръчка за тайни проходи. Всеки любител на приключения знае за това.

Той си проправяше път с нокти и зъби, докато плъховете се разпръснаха, и видя как спускат ръмжащото куче в ринга. То захапа един плъх, разтръска го яростно и захвърли във въздуха осакатеното телце.
Плъховете хукнаха напосоки.
- Идиоти! - изкрещя Свинскибут. - Действайте заедно! Може да сдъвкате тоя тюфлек до кокал!
Ревът на тълпата секна.
Кучето събра очи към Свинскибут. Опитваше се да мисли. Плъхът бе проговорил. Само хората говорят. И не миришеше както трябва. Плъховете вонят на паника. Този обаче не.


- Добре, де - настоя плъхът - когато се събудиш, къде отива онова сънуващото в теб? Когато умреш, къде отива онова нещо, дето е вътре в тебе?
- Кое, зеленото мехуресто нещо ли?
- Не! Онова дето е зад ушите ти!
- Имаш предвид розовосивкавото нещо ли?
- Не бе! Невидимото нещо!
- Отде да знам? Никога не съм виждал невидимото нещо!

Клауза 19-Б - „Никой няма право да нарича котките с глупави имена, освен ако не възнамерява незабавно да им даде храна“


Тази клауза така ми хареса, че ми иде да я перифразирам:
„Никой няма право да нарича Ел с глупави имена, освен ако не възнамерява незабавно да и даде храна.“
Сега надявам се, разбирате колко ми е трудно да надничам в кулинарни блогове.
:)))

И винаги ще си остана една от тези, които облягайки се небрежно на стената, очакват някое тайнствено царство да отвори гостоприемно двери.
И ще съм права в очакванията си!
:)))

36 коментара:

  1. Мда, Пратчет... Трудно може да има слаба негова книга (с няколко мънички и бързо забравящи се изключения :Д)... Точно тази даже ми я "откраднаха" и не си призна виновникът, та ми се наложи пак да я купувам :)
    Много хубава книжка :)

    ОтговорИзтриване
  2. Питам се дали тази да ми е първата книга на Пратчет. Малко се съмнявам да е по-интересна от "Приключенията на Туфо рижия пират". :D

    ОтговорИзтриване
  3. Silentium, слагай капани около библиотеката си. Или поне ги карай да викат, като ги крадат. Знаеш ли какви гръмогласни книги има? ;)

    Ностро, даааа! Тази е!
    Ще те замеря скоро с нещо, ако незабавно не се заемеш с оня списък! Че и ще се увеличава...
    :)

    ОтговорИзтриване
  4. Ъъъ, може ли с пилешко бутче? Само да не е с буркани с компот, че трудно ги улавям. :D

    ОтговорИзтриване
  5. Не ми говори за храна, освен ако не възнамеряваш да ми дадеш такава!
    ;)

    ОтговорИзтриване
  6. Ето, знаех си, че пак ще се отнесеш по темата за храната! Вече ще си заключвам хладилника с катинар. :D

    ОтговорИзтриване
  7. Въобще не възнамерявам да храня котките, упс, мацките!
    Както и въобще няма да спра да наричам /някои особено/ с първото хрумнало ми обръщение като ...Мърморглезеща се хвалипръцколана!

    Пратчет, без коментар, докато не го прочете Ностромо :D

    ОтговорИзтриване
  8. Хахаа, това ще ти струва поне кекс!
    :)))
    Ностромо, ето видя ли! Хвърлят компотите в твоя двор.
    Почвай да четеш, бързо!

    ОтговорИзтриване
  9. Стига да се сети, така де, припознае мацката, а тя това не го умее, баси спестих ли си кекса, за да го раздам на по-заслужилите?

    ОтговорИзтриване
  10. оуууу тери пратчет ми е един от любимите. прекрасен пример за шизофрения одостоена с авторски права :D:D:D

    ОтговорИзтриване
  11. Бе аз карам ли ви да четете автобиографията на Мао Дзедун... в оригинал, а!? :D

    Добре де, ама първо ще прочета за "Маншона..." - някак си е по-близка до моментното ми душевно състояние. :))

    ОтговорИзтриване
  12. Няма да се сети, дай го на мен!:)

    Ей, съвсем изтрещяхте!

    ОтговорИзтриване
  13. И аз не съм чела нищо на Пратчет. Може да започна с тази книга. Утре ще мина през книжарницата до нас, за да я потърся.
    Ел, аз мога да мятам храна :)))

    ОтговорИзтриване
  14. Защо точно сега се сети да го резюмираш? Признай си,че просто скучаеше и Орааанжевоо Небеетооо, оранжееевиии мооретооооо..
    :)))

    ОтговорИзтриване
  15. Оп! Кой спомена Туфо- рижия пират? Да го плясна с твърдите корици?
    :)))

    ОтговорИзтриване
  16. Ахахах, Тони, хич не я плашиш с това мятане, остави, ами и на друг няма да разреши да се докопа до намятаното :D

    ОтговорИзтриване
  17. Ел, така си написала ревюто, че ми иде пак да я прочета 8-)
    Злобина е култов образ, цялата книга само показва, че Пратчет въобще не подценява децата (все пак се води детски роман, дори печели награда за такъв). От самите мишоци също имаше велики образи - белия мишок, военния, танцуващия с шапката :).

    Аве който още не е чел Пратчет, директно да почва с тази книга - велика е! Нали, Ел? :-)

    ОтговорИзтриване
  18. А, де, кой спомена Туфо рижия пират, че да го напляска(т с) Ирония! (Странно е, че Ламот не се обади, не мислите ли?) :D

    ОтговорИзтриване
  19. El чел съм Пратчет преди доста време, но така ми се е загнездил в главата, че просто не е истина. Направо ме заинтригува с тази книжка и ще взема да я прочета.Точно съм в настроение за магически нещица.
    Аз няма да те замерям с кексове и храна,
    щото няма да те наричам с глупави имена.
    Има рима и е вярно. :D

    ОтговорИзтриване
  20. Следващият месец ще си взема нещо на Пратчет.
    Стига с този Алън Джейкъбсън. Но ще си довърша Филип Рот :D
    http://www.colibri.bg/resultsb.php?book=134

    ОтговорИзтриване
  21. Ел, ако някой е в състояние да ме накара да започна да чета Пратчет, това ще си ти. :)

    Вал, тази книга е истински душевен оргазъм. Най-ценната ми придобивка от антикварите напоследък.

    ОтговорИзтриване
  22. Тони, ама хич няма да откажа!:)

    Идка, оооооранжевииии диванииии...бира се леееее....Пляскай, пляскай! :)

    ДИвеее, как добре си ме опознала! До последен кокал ще се бия аз в захлас! :)

    Напълно съм съгласна, Ламот. И ние като деца може би ще я разберем напълно. :)

    Ностромо, интересно наистина. Все пак е обещано пляскане...хахахх :)))

    Магьосника, радвам се че възбудих интереса ти. Това е и главната ми цел. Няма само аз да се харча за книжки, я! :D

    Вал, довършвай го бързо и почвай Пратчет! :)

    Точе, тенкс! А после може да се замеряме с пържолки, нали...нали? :)))

    Весела сряда!
    Чух,че и петък ще идва скоро!
    :)

    ОтговорИзтриване
  23. А какво ти е мнението за "Добри Поличби" на Пратчет&Геймън?

    ОтговорИзтриване
  24. Не съм я чела. А твоето мнение какво е?
    :)

    ОтговорИзтриване
  25. Още нямам изградено такова, в момента я чета. :)

    ОтговорИзтриване
  26. Ок. Ще чакам тогава.
    Аз съм много несериозна. Планирам толкова много книги и филми, а не остава време...разбира се имам поне две уважителни причини. :)

    Снощи поне ходих да гледам "Сезонът на вещиците"
    От класацията ти The Best of 2010, с искрено неудобство ще споделя, че нищо не съм изгледала.
    Но ще взема мерки!
    :)

    ОтговорИзтриване
  27. Хм, в началото си помислих- Ето, това ще е следващото Пратчет- творение, което ще разчета с погледа си, после обаче мернах думата " плъх".... ъм, аз никак не си падам по тези животни- имам патологичен ужас от тях и това прави един евентуален прочит доста труден / когато чета, си представям, не мога по друг начин и става от само себе си. А при мисълта да си представям плъхове, изпитвам тих душевен ужас/.
    Сетне обаче прочетох диалозите, които си извадила и любопитството започна да взема връх. Ясно вече, че ще я прочета, но сега трябва да измисля как да скрия думата " онази" дума- сигурно ще жомам, като тръгна да я засичам и, докато не я отмина, нема се спирам на нея.... уффф, що точно плъхове бе, дееба, от толкоз животни по тоя свят...

    Знаеш ли, Ели, ако си достатъчно упорит, накрая вратите от само себе си се отварят, така че и аз знам, че ще намериш вратите, които да открехнат дверите си за теб. Успех тогава;)

    ОтговорИзтриване
  28. Споко де, Омни! Това са мислещи плъхове, а не обикновени цвъркала. :)))

    Пратчет или на клечка ще ти ги сервира, или по-друг оригинален начин...от плъхове няма да се отървеш.

    Успех и на теб и се оглеждай за съмнителни богато украсени свещници.
    :)

    ОтговорИзтриване
  29. Никога не съм се гнусила от мишоци! Но откакто гледах "Ratatouille" и след това четох и "Морис..." си промених виждането за мишките и(хората) и плъховете: Заобичах ги :D :D :D
    Книжлето е опасно!

    ОтговорИзтриване
  30. @ Silentium
    Моите книги на Пратчет са два кашона в гардероба при бельото ми. Вариант е някой да ми задигне нещо, ако го пратя да ми донесе гащи. :) Още повече, че всичкият ми Пратчет е преподвързан с твърди корици.
    @ Ел, както каза lammoth, така си го написала, че и на мен ми се прииска да отворя наново.
    Благодаря.

    ОтговорИзтриване
  31. Братовчедке, ще ти подаря един здравеняк -плъхок в комбина с гарван - интелектуалец.
    Ама и двамата са метъли, не знам дали ще им издържиш на темпото. :)))

    Морт, при бельото викаш? Там е най-сигурно и никой не пипа, а? :)))

    ОтговорИзтриване
  32. морт, хахах, е аз я дадох да я четат, мина време и бях забравил да си запиша на кой (а от старост и забравих на кой ;Д)... и никой не иска да си признае :Д
    Но поне знаеш, че ако някой прояви желание да ти донесе гащи, каква е... задната му мисъл :Д

    ОтговорИзтриване
  33. А, баш баш Метъли ми тртябват, приятелка съм с Магнито, ще се позабавляваме, пък ще видим кой кого ;)

    ОтговорИзтриване
  34. @ Silentium
    Хе хе! По-скоро ще дам дупе(дет'се вика), отколкото книга на Пратчет от моите. Случвало се е веднъж да купя нова от магазина, за да дам на една "девойка", с която ме запознаха. Аз понеже не мога да отказвам на жени...
    @ Ел
    На моите години там вече е най-сигурно. :)

    ОтговорИзтриване
  35. Ел, прочети и "Добри поличби", нямада съжаляваш абсолютно съм убедена. на мен ми е една от любимите.
    доста си смела обаче. аз кулинарни блогове не отварям, освен в необичайни и крайни ситуации, щото после не мога да си събера акъла, а пък има и реален шанс да ме намерят удавена в собствената ми слюнка.

    ОтговорИзтриване
  36. Ще я прочета де...споко!
    :)

    Ох, как ме мързи днес!

    ОтговорИзтриване

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.