На лов за вещици

Наскоро гледах едно наивно филмче, доста объркано откъм идейни послания. Докато обвиняваха църквата, като институция сееща смърт в името господне, изведнъж натресоха тоя демон с хилави крилца и наблегнаха на нуждата от светена вода…
Но да оставим настрана фантасмагориите, светът е достатъчно откачен.
Колкото и да е била побъркана и жестока епохата, имало е и хора с мозък и човещина.

Фридрих фон Шпее е бил йезуитски свещеник, който е трябвало да изслушва хората, обвинени в магьосничество.
През 1631 година публикува „Cautio Criminalis” (“Предупреждение за обвинителите“), където разкрива ужасите и терора над невинни хора и възроптава срещу тези организирани от църквата и държавата мъчения и убийства. Преди да успеят да го спипат и накажат, той взема, че умира от чума. Заради грижите, които е полагал за болните от страшната болест.



Ето откъси от книгата, където с хаплив език съвсем обективно излага цялата порочна система:

„Невероятно популярни сред нас, германците и особено (срамувам се да го призная) сред католиците, са суеверията, завистта, злословията, клеветите, инсинуациите и други подобни, които тъй като нито се наказват, нито се опровергават, пораждат съмнения в магьосничество. Вече не Бог или природата, а вещиците са отговорни за всичко.
Поради това и всички вдигат шум и искат магистратите да разследват вещиците, които единствено народните сплетни са направили толкова многобройни.
....
Специален следовател е изпратен при другите съдии, които все още протакат и се боят да се замесят в тази несигурна материя. Каквато и некомпетентност и арогантност да приложи той при тези разследвания, те се възприемат като жажда за справедливост. Освен това неговата жажда за справедливост е наточена от надеждите за печалба – особено когато е някой беден и алчен агент с голямо семейство, който получава като заплата толкова много крони за всяка изгорена вещица, без да се броят инцидентните възнаграждения и другите пари, които следователят има право на воля да изисква от хората, които призовава.
Ако бълнуванията на някой луд или пък зловреден и необоснован слух (защото доказателства за скандала не са необходими) насочва към някоя безпомощна старица, тя първа ще пострада .
И все пак, за да се избегне впечатлението, че тя е обвинена само въз основа на слухове и без други доказателства, презумпция за виновност се придобива чрез следствената дилема: тя или е водила зъл и непристоен живот, или пък е живяла добре и смирено. Ако е живяла непристойно, значи е виновна. От друга страна, ако е водила праведен живот, това е също толкова осъдително: защото вещиците се преструват и се опитват да изглеждат особено добродетелни.
И така старата жена бива хвърлена в затвора. Ново доказателство се ражда от следващата дилема: тя се страхува или тя не се страхува. Ако се страхува (защото е чула за ужасните мъчения, които се използват срещу вещиците), това е сигурно доказателство, защото съвестта я мъчи. Ако не показва страх (защото е убедена в своята невинност), това също е доказателство, защото на вещиците е характерно да се преструват на невинни и да се държат дръзко.

.... продължава в същия дух.
Цитатът е от „Свят, населен с демони“-



Човечеството бива обладавано периодично от безумства, зверства над собствения си биологичен вид. Това е жестокост, които не мога да проумея.
Започвам да се чудя какво ли още ни очаква.