петък, 1 октомври 2010 г.

"Малки богове" - Тери Пратчет


Водят се разгорещени спорове за изучаването на религия в училищата.
Аз предлагам нещата да се опростят и горния проблем да се разреши като се въведе изучаването на „Малки богове“.
От нея ще научат много за същността на религията и вярата.

Бях започнала поредицата „Потопете се в света на...“ с намерението да възбудя интерес към конкретна книга, като цитирам част от нея. Понякога едно изречение ме е карало да изчитам доста страници...
Тук ще се олея, но просто неподражаемия стил на Пратчет не може да се преразкаже / поне аз не мога /, затова и това е основната причина повечето хора да го цитират. Когато нещо ми направи впечатление си слагам листче на страницата. Книжката ми заприлича на хартиен таралеж, при това изпокъсан...

Не ми се говори за сюжета. За какво се разказва може да прочетете тук.

По-скоро исках да споделя личните си впечатления...

Ще почна отзад-напред, но края така ме трогна!... Когато Брута повежда Ворбис през пустинята:

„Черните като катран очи се впиха умоляващо в Брута, който посегна механично, без да мисли… после се поколеба.
— ТОЙ БЕШЕ УБИЕЦ — каза Смърт. — И СЪЗДАТЕЛ НА УБИЙЦИ. МЪЧИТЕЛ. БЕЗ СТРАСТ. ЖЕСТОК. КОРАВОСЪРДЕЧЕН. БЕЗМИЛОСТЕН.
— Да, знам. Това е Ворбис — каза Брута. Ворбис променяше хората. Понякога ги променяше в мъртъвци. Но винаги ги променяше. Това беше неговата победа.
Той въздъхна.
— Но аз съм си аз — каза той.
Ворбис се изправи неуверено и последва Брута през пустинята. Смърт ги гледаше как се отдалечават. „

Аз се самоопределям като атеистка. Не вярвам в никакви добродушни и невежи за делата си старци, които лениво лежат в небесата. Не вярвам в стрели, изстреляни от злоради хлапета, в делата на безмозъчни и жестоки морски богини.
Вече ме и страх да спомена, че вярвам в доброто, в красотата на Вселената, защото веднага ме парират: „Ето – вярваш в Бог, но го наричаш „Добро“ и „Красота“...Хе! Пред очите на всеки има някакъв воал, който поражда субективна нагласа за възприемане на света.

„- Но Ти Дори Не Вярваш В Мен!
- Да, обаче съм практичен човек..
- И Доста Дързък, Щом Изповядваш Атеизъм Пред Собствения Си Бог.
- Нищо не се е променило! Не си мисли, че ще ме надхитриш, като съществуваш!“

Войните също винаги са ми изглеждали безсмислено разхищение на човешки потенциал.
Разбира се, трябва да се измислят добре обосновани причини за пораждането им...

„Това е и доброто и лошото в гражданската война, поне отначало – всички носят еднакви униформи. Много по-лесно е, ако си избереш врагове с друг цвят на кожата или поне със смешен акцент. Можеш да им викаш „Чернилки“, „жълтурчета“ или каквото се сетиш. Така ти олеква на душата.“


„Вероятно последният, който е познавал устройството, е бил измъчван до смърт преди немалко години. Или веднага след инсталирането му. Премахването на изобретателя е традиционен похват в опазването правата на патента.“

„- Не можете да вярвате във Великата А'Туин. Тя съществува. Няма смисъл да се вярва в неща, които съществуват.
- Господине, но нали си струва да вярваме само в неща, които наистина съществуват?
- Щом съществуват, не е необходимо да вярваме в тях. Тях просто ги има.“

Дори може да се караш на своя бог. Много нагло нали :)

„- Не ти е пукало – каза Брута.
- Но аз...
- Я да млъкваш!
Устата на Ом зина от удивление.
- Можеше да помогнеш на хората – подхвана го Брута. -Но само си препускал насам-натам, надавал си оглушителен рев и си се мъчил да ги сплашиш. Досущ...като човек, който бие магаре с пръчка. Но хора като Ворбис направиха пръчката толкова хубава, че накрая магарето е повярвало само в нея.“

„ - И за какво са им на хората богове? - заинати се Брута.
- О, задължително е да имаш богове – заяви Ом сърдечно и подкупващо.
- Да, ама боговете се нуждаят от хората, а не обратното – възрази Брута. - За да вярват. Ти го каза.“

„ - Изумително! И като си помислиш, че тази сутрин дори не подозирах да съм в опасност. Животът в този свят е, тъй или иначе, временно пребиваване в пещера. Нима можем да научим нещо за действителността? Защото от същността на битието успяваме да доловим само...как да се изразя?...единствено озадачаващи и забавни сенки, хвърляни в дъното на пещерата от невидимата ослепителна светлина на абсолютната истина. От тях можем понякога да стигнем с разсъждения до някакъв проблясък на правдивост.“

„Вярата, казва той, се измества. Отначало хората вярват в бога, а накрая – в структурата.“

„ Боговете си падат по атеистите, стига да са прехласнати, разгорещени, ревностн атеисти като Симони и цял живот не вярват, а мразят боговете за това, че съществуват. Този вид атеизъм е непоклатима опора. Почти като вярата...“

Хареса ми сборния образ между Диоген, Галилей и Архимед ..... в лицето на философа Дидактилос.

„ - Ти си сляп, нали?
- Вярно.
- Но носиш фенер!
- Няма страшно. Не слагам масло в него.
- Фенер, който не свети, за човек, който не вижда.
- Ъхъ... Идеално съчетание. Пък и, разбира се, много е философско.
- И живееш в бъчва.
- Много е модерно да живееш в бъчва. Повечето философи го правят. Показва презрение и погнуса към материалното. Не е зле обаче да знаеш, че Легибус си има сауна в бъчвата.Разправя, че така му хрумвали изумителни идеи.“

„ И все пак...Костенурката се движи!“

„ Войниците се втурнаха по нея с мечове в ръце.
- А, господа – промълви Дидактилос. - Моля ви, не стъпвайте върху моите кръгове.
Ефрейторът, които водеше отряда, го зяпна тъпо, после огледа пода.
- Къде има кръгове, бе?
- Имате ли нещо против да ми дадете един два пергела и да се върнете след, да речем, половин час? :)))

„- Еврика!
- Ще се къпем ли?“
:)))

„ - Учителят твърди, че в основата си светът е смахнат – завърши Урн.
- И пиенето все не стига – допълни Дидактилос.

„-Да, но не си свободен – възрази Брута, макар да слушаше в захлас.
- Каква е разликата?
- Ъ—ъ... нямаш почивни дни. - Брута се почеса по главата. - И едно ядене по-малко.
Наистина ли? Май ще пропусна свободата, много благодаря.“

„Изглеждаше нервен като атеист насред гръмотевична буря.“ :)))


„-Е, поне според мен логиката е само начин на облечеш невежеството си в числа“

Учудващо е, че книгата е малък размер, но казва толкова много.

Преводът на Мирела Христова в интернет не ми допада. По-добре се изтърсете 7 лева и си купете изданието на „Вузев“ с превода на Владимир Зарков.

И да знаете, че светът наистина е смахнат! И пиенето все не стига!

23 коментара:

  1. Ааа, страшно си ги наредила твой коментар и цитат! Има наистина някои култови изказвания. Ще ме накараш да взема да прочета нещо от Пратчет. :D

    Хм, чакай малко, това, че го представяш толкова увлекателно не значи, че той наистина пише така! Не си мисли, че ще ме надхитриш с един пост! Амаха! ;D

    ОтговорИзтриване
  2. Това е целта ми.;)

    Ми пробвай.
    Той Пратчет сам си решава кой да го чете и кой не.
    :)

    ОтговорИзтриване
  3. Първата която прочетох мноооого отдавна, когато хората още вярваха в богове, а сега сите са едни малки и нищожниии :)))
    И е излишно да говорим при мен за избора- "на хартия или не", въпреки, че първото води до пристрастеност и силно чувство за притежание :)))

    ОтговорИзтриване
  4. Хубаво е, че Пратчет сам си решава. Ма да се беше сетил и за мен! :D

    ОтговорИзтриване
  5. Не говорих за избора между хартия или не.
    То е ясно. :) И аз съм като теб...

    Говорих за превода. Ще дам пример:

    "Е, така, както аз виждам нещата, логиката е само начин да си невежа по числата. "

    „-Е, поне според мен логиката е само начин на облечеш невежеството си в числа“

    Губи се и смисъла на казаното, и удоволствието от четенето.

    ОтговорИзтриване
  6. Ностромо - майка ми е един от най-начетените хора, които познавам.
    Не се и надявам някога да я настигна нито в това, нито в друго отношение. Тя просто е по-добра.
    Дадох и да чете "Истината" от Пратчет.
    Върна ми я с думите: "Не ми върви нещо..."

    Аз самата преди години нищо не разбрах от "Ерик".
    Затова казвам, че Пратчет сам си избира кой да го чете.
    И кога.
    :)
    Ама все пак трябва да се пробва.
    Пък и всеки го разбира по-различен начин.

    Важното е да изпитваш удоволствие от това, което правиш. Ако не - за какъв дявол ти е да се мъчиш?
    :)))

    ОтговорИзтриване
  7. Според точка 7 от "Как чета" съм точно на същия принцип. Но, както казваш, мога и да опитам с някоя по-известна, може би тъз.

    Имам спомен, че съм опитвал с една преди много години, но коментарът ми бе подобен на този на майка ти...

    ОтговорИзтриване
  8. Личното ми мнение е, че "Малки богове" е една от най-добрите от историите за Диска, въпреки че познатите любими персонажи никакви ги няма в нея. :)

    ОтговорИзтриване
  9. О Ел, това е една от любимите ми книги, Пратчет е гениален!
    И все пак...костенурката се движи! хахаха
    :)) Супер е, че ми припомни цитати от книгата. Много добре си ги подбрала.
    За да разбереш Пратчет трябва да дадеш пълна свобода на въображението. Веднъж ли свикнеш със световете му, после трудно може да се отлепиш от тях.

    ОтговорИзтриване
  10. Фроги и аз клоня натам, но пък де да знам...Ирония така ме заинтригува с "Готварската книга на леля Ог"...:)

    О, Ламотео Ламотей! Световете му са като шоколад с лешници! Водят до пристрастяване.
    :)

    Извинявам се на всички!
    Просто съм гладна. Пак!

    ОтговорИзтриване
  11. аве знаеш ли
    и аз огладнях :D

    след малко си отивам да муам у нас :D

    ОтговорИзтриване
  12. Хм, че то всеки знае, че няма нищо по-добро от четенето в оригинал, ти погледна ли го, за да сравниш двата предложени превода?

    ОтговорИзтриване
  13. Като студентка,една приятелка ми пробутваше иедни малки шарени книжки,които аз изобщо не удостоих с внимание,мислейки ги за шантави и несериозни,също като девойката,която ми ги препоръчваше (беше шантава в най-добрия и забавен смисъл на думата:))
    После живях на квартира, а стаята, която ползвах беше книгохранилницата на хазяина.Много книги.Там имаше и едни големи албуми със Света на диска, на английски. Пробвах се,пак не се получи нещо (сигурно заради английския ми;))
    По-късно, ей тъй от любопитство си купих една,после втора,трета и хоп-зарибявка. Освен,че си избират читатели,май си избират и време:)
    Тази не съм я чела. Последно си лягах с "Вещици в чужбина" и от сърце се смях с баба и леля:))

    ОтговорИзтриване
  14. Ел, много се забавлявах, докато те четях.
    Но него просто не мога, опитвах - не се получава и няколко пъти бях на крачка от линч заради това. :)
    Може би някога, по-късно (както казва Milena) ще дойде времето да ме избере. А може и да не дойде. :)

    ОтговорИзтриване
  15. Може би нал-любимата ми. Толкова много истини(или лъжи - според гледната точка) са представени по начин, по който човек ще-не ще се усмихва и поне мъничко се замисля.

    Ще си позволя само да добавя, имайки и двата превода, че на моменти М.Х. има и по-добри "попадения" от В.З.


    "Гравитацията е навик, от който е трудно да се откажеш."

    ОтговорИзтриване
  16. Забележка:

    Цитатът изглежда като приведен пример за твърдението ми, но всъщност исках само да споделя най-често използваното от мен изречение.

    ОтговорИзтриване
  17. "Някъде в тропическата джунгла на подсъзнанието му изникна пеперудата на съмнението и се опита да размаха крилца, без изобщо да подозира какво твърди теорията на хаоса за подобни явления..." :)))

    ОтговорИзтриване
  18. аууу! една от най-любимите ми пратчетовски :)
    имах късмета да ги изчета преди няколко години в градската библиотека, където бяха купили цялата поредица :)

    е, и аз така все карам майка ми да прегледа поне нещо на Пратчет, ама на :?

    май трябва да си я преговоря :)

    ОтговорИзтриване
  19. ОК- ще бъда примирена !Трудно се укротява опърничавата в мен.Бунтарското ми разказва играта.Зная че от хаос може да пострада и човека за чието правя.Ама като се спихна , после откъде набухвател?Ни вино , ни кафе...отиде, като вчера.

    ОтговорИзтриване
  20. Може би бях твърде рязка,но и не разполагам с време да правя сравнения.
    Поздрави на всички!:)

    Лилия, не мисля че те разбирам.
    Моето вникване в дълбочина достига до 2-3 метра.
    После се давя.

    ОтговорИзтриване
  21. "И да знаете, че светът наистина е смахнат! И пиенето все не стига!"
    -Nightwish El

    Знаем, знаем...
    Ама моментите в които пиенето ни е стигнало, пък не ги помним!

    ОтговорИзтриване
  22. Ооооо, Танкоооо!
    :)))

    "Храната е проклятието на пиещите класи."

    Аз затова наблягам на духовната храна...

    ОтговорИзтриване
  23. Силна е, много даже. Освен великите клетви на Ом, друг мой любим цитат е:

    "Народът на Фаста Бендж нямаше дума за война, тъй като те нямаше с кого да воюват, а и животът сам по себе си беше достатъчно труден. Думите на П’Танг-П’танг бяха стигнали до съзнанието му като: „Спомняш ли си когато Пача Модж удари чичо си с голяма скала? Нещо такова, само че по-лошо“.
    Не беше сигурен защо много хора биха искали да ударят чичото на Пача Модж с голяма скала, но това определено ускоряваше хода на технологичния прогрес."

    ОтговорИзтриване

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.