понеделник, 25 октомври 2010 г.

Езикът, що говорят...е чуден и дълбок

Нали съм на вълна редене на рими...нещо съвсем нетипично за мен :)

Имах си едно време една стара тетрадка със стихчета на Хайнрих Хайне.

Първо да си призная, че не разбирам от поезия. Най-вероятно ми липсва чувствителност.
Но този поет прави изключение. Може би заради иронията,с която пречупва любовните излияния :)

Първо ето няколко негови изказвания:

„Не съм чел Ауфенберг. Предполагам, че прилича на Арленкур, който също не съм чел.“

Подозирам, че може би е далечен роднина на Пратчет. :)

„…Където започват с горене на книги, завършват с изгаряне на хора.“

„Трябва да прощаваме на враговете си, но не и преди да са обесени.“

:))))

А и ето и стиховете от тетрадката ми:

Първи път, макар нещастно,
който люби - бог е пак!
Но повторно и нещастно
който люби е глупак!

Аз такъв глупак съм, зная
любя втори път нещастно
месец и звезди се смеят
аз се смея с тях, и гасна.

***

Та нима лицето бледо
моята тъга не носи?
Трябва ли устата горда
трепетно любов да проси?

Таз уста е твърде горда
знае само да целува,
и докле от скръб аз гина,
може тя да се шегува.

***

Обичаха се те, но никой
на другия не го призна.
Изгаряха в любов, обаче
в очите бликаше злина.
Разлъчени на съне често
мълвяха пламенни слова.
Уви, отколе мъртви бяха,
но не съзнаваха това.

***

От хиляди години
в небесния покров
звездите неподвижни
поглеждат се с любов.
Езикът,
що говорят,
е чуден и дълбок.
Не го разбира никой
премъдър
филолог.
Единствен аз научих отлично
тоз език!
Граматика ми беше -
любим момински лик.

***

В коя от двете да се влюбя?
Еднакво ме привличат те:
жена е майката прекрасна,
прекрасно щерката дете.


Трогателна е тази крехка
и недокосната снага,
но дивни са очите умни,
разбрали моя зов сега.


Сърцето ми като магаре
между две купчини сено,
кое по-сладко е размисля,
без да опита ни едно.



И разбира се, прекрасната:

ЛОРЕЛАЙ

Не зная какво означава,
но мъчи ме смътна тъга;
Легенда прастара не дава
покой на ума ми сега.

В прохлада денят си отива,
а Рейн в полумрака мълчи;
Планинският връх се облива
в сетните ярки лъчи.

Там чудно красиво момиче
върху канарата седи,
ликът й е в злато обкичен
и златни коси тя реди.

Разресва ги с гребена златен
и песен запява в нощта;
Звукът й е сладък и властен,
най-дивният на света.

Лодкаря, замаян от грижа,
изпълва тя с дива печал;
Скалите подводни не вижда,
а гледа върха онемял.

И вярвам, вълните поглъщат
каика с лодкаря накрай;
Това с песента си могъща
е сторила Лорелай.


Johann Köler

От няколко дни седя и се чудя къде бях чела легендата.
Спомням си, че любимият и я излъга, затова тя си отмъщаваше на нещастните рибари...
Давам награда на този, който ми подскаже къде може да съм я чела!

18 коментара:

  1. За теб не знам, но аз като дете си умирах по митове и легенди,освен по либретата на оперите, събрави в "Книга за операта", та се сега се двоумя дали в посочената книга я прочетох за първи път или в "Западно-европейски митове и легенди" :)

    ОтговорИзтриване
  2. Не, някъде другаде беше...
    Уффф, ще умра от яд, че не мога да се сетя!
    :(

    ОтговорИзтриване
  3. Как така не съм го зачитал! Покрай "Вертер" бях наблегнал на Гьоте, но се разпрострях особено, а и по принцип не ми върви много да седна да чета само стихове, въпреки че всеки е изпадал и в такива настроения. Голямо разгръщане беше паднало на "Френска поезия" от Световна класика, та и от там на немският романтизъм интересно се съпоставя познанието на френският песимизъм.

    ПОЗНАНИЕ

    Вървях след тях; целуваха се те
    и виждах стройните им силуети
    в небето, гдето есента плете
    оттенъци от чайките отнети.

    Преминаха покрай самия ръб,
    под който всеки миг морето стене;
    не им завиждах, не изпитвах скръб,
    не пламна треска, нито гняв у мене.

    Прекрасният им блян вървеше с тях
    и в плен на мимолетната омая,
    те бяха днешното; аз вчерашното бях
    и на заблудата познавах края.

    Анри Дьо Рение

    Ще гледам да издиря някое плътно томче на Хайне от някоя улична разпродажба. Почнах да намразвам нови издания. :)

    ОтговорИзтриване
  4. Гледай пак да не те изпревари някой нахална лелка и да ти свие под носа "Пипи Дългото чорапче"!
    Аз направо не можах да спя от възмущение!
    :)

    ОтговорИзтриване
  5. Аз спах, ама сънувах кошмари как лелката ме налага с дамската си чанта, а вътре беше "Пипи Дългото чорапче" и аз крещях: "По-полека, спри, ще намачкаш Пипи!!!"... Ох, става ми лошо само като си помисля. :(

    ОтговорИзтриване
  6. Пхааа, говори ми за новите издания, абее, това нашето си е диагноза! :)))
    Бтв, похвалих ли ти се, че ударих джакпота на Славейков, намирайки си приказките на Н.Райнов,същия том, който някой ми беше отмъкнал, а ти ме награди с картинка от него ? Няма такава радост!

    ОтговорИзтриване
  7. Йееееее!
    Сериозно ли? :)))
    Късметлийка!
    Трябва да направя един щурм към антикварната и аз.
    :)))

    ОтговорИзтриване
  8. Тръгнал кос, с дълъг нос
    през гората гол и бос.

    Ходил, ходил, па се спрял,
    На три моми налетял
    Пляскал ги с мерак - трак-трак-трак
    ех, брей, че юнак!
    -------------

    Зайченцето бяло
    цял ден е срало
    в близката горичка
    под една елхичка

    Вече се стъмнило
    Слънцето се скрило
    Зайчето разбрало
    Че е закъсняло

    Хукнало да бяга
    Както му приляга
    Но във тъмнината
    Настъпило то лайната

    ------------
    Анонимен автор
    Името му не започва с Л
    и не завършва с Т

    И не се римува с хобот!

    ОтговорИзтриване
  9. Поздравче:
    http://www.youtube.com/watch?v=XWhlbZ9gfCc&translated=1
    и жокерче:
    Клеменс Брентано;)

    ОтговорИзтриване
  10. Тук е ред аз да се смея с Пха-ха-ха! Има един мъж, преди време ходеше на курс по немски и така ги психираха, че една нощ го чух да рецитира баладата за Лорелай насън... в оригинал. Този език никога няма да дорасне за поезия. Никога!

    Впрочем, Ламот се римува и с компот, което обяснява защо Ностро толкова го люби, тачи и милее.

    ОтговорИзтриване
  11. Скай, протресен съм от това наблюдение! :D

    ОтговорИзтриване
  12. Хубаво е да се четат стихове, действа вдъхновяващо:)Харесвам Хайнрих Хайне:)Получиха се три Х-са, много интересно:)))Поздрави, Ел!

    ОтговорИзтриване
  13. Eл, да си ходила по поречието на Рейн - към Кобленц? Там навсякъде я разказват.
    На големия завой е скалата, край която поради многото подводни скали и силни течения често са потъвали рибари.
    Шепнещата скала.
    Името идва от древен език. Поради завихрянето на въздуха там наистина се чуват странни шумове, които хорската мълва веднага нарочила, че са песните на блондито.

    Това още го помня на немски, нежно ми звучи някак, въпреки принципната прилика на езика с разговор между бясно лаещи кучета.

    Поздрав!
    Всичко давах да ми я изпеят снощи, ама тц! Хората не бяха алчни. :(

    ОтговорИзтриване
  14. Г-н "На три моми налетял
    Пляскал ги с мерак - трак-трак-трак" - и си мислиш, че ще останеш анонимен? :)))

    Миленче, да знаеш, че ще ти дойда на гости! :*
    :)))

    Аххаа, любимата ми Скай е винаги толкова точна и проникновена! :)))

    Цвети, с тия ХХХ и Ел изобщо не можеш да си представиш какво си представям!

    Точице / ох, кажи как да ти викам галено :) / Все блондинките виновни!
    Свиква се.
    :)))

    Благодаря за поздрава, аз още съм потресена от разказа ти...

    ОтговорИзтриване
  15. Ел, не знам какво да кажа - смях се снощи, ядосвах се - няма смисъл.
    Трябваше ми камера и филмчето да отиде в "Господари на ефира".

    Не говоря румънски и умирам от любопитство какво си коментираха съседите, добрали се най-накрая до WC и бензин. :)))

    ОтговорИзтриване
  16. Предполагам все ласкави слова :)))

    Щастието понякога е в дребните неща....например да се добереш до тоалетна.
    :)))

    Хич не е за смях, ма айде - още си пия кафето в лондонски сумрак и съм в настроение.

    ОтговорИзтриване
  17. У дома на Ел се промъкнах
    и чорапките й отмъкнах

    Уви тя ме хвана
    суматоха настана

    Ел ме погна с метлата
    а аз се скрих зад вратата.

    Ел метлата тикна
    и силно се провикна:
    Л-е , излез, там не стой,
    че ще има страшен бой!

    Ама аз и да изляза
    пак ще ме биеш
    и шамари ще ми зашиеш

    Затова анонимен ще остана

    ОтговорИзтриване

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.