четвъртък, 14 октомври 2010 г.

Къщата, където искам да живея

Още откакто мернах темата „Къщата, където искам да живея“ при Лита,(поета впоследствие от Ламот и други блогъри, разкрили чудните си мечти) при мен се получи следното унесено състояние. Вървя, говоря, работя...и другите ежедневни баналности, а пред очите ми все чудни гледки – къщичка до къщичка...Всичките едни вълшебни и красиви - една на плажа, друга в гората на кокоши крак, все чудесии разни...

Като бях мъничка ежедневно си правих къщички от пластелин. С братовчедка ми се бяхме специализирали и правихме миниатюрни произведения на изкуството. Всичко си имаха нашите къщички – и завеси, шкафчета, телефони...на площ от 10 кв.см.

Шестнадесет години живях в къща. Имах си куче и котки. Даже и един смок в мазето, благодарение на брат-ексцентрик. Живеех на най-хубавото възможно място в родния си град.
Сега живея приблизително на същото, но в апартамент. Пълна тъпня! Поне си осигурих страшно удобен диван в отвратителен оранжев цвят. Във всяка стая имам диван и телевизор. Дори и на терасите. Като се моткам из къщи в неприличен вид, да следя телевизионните новини...не за друго... :)))

Та в каква къща много бих желала да живея...
Тъй като съм отявлена домошарка и много обичам да си стоя у дома, а в същото време си умирам за пътешествия из непознати земи, необходимостта от подвижна къща е очевидна. А тъй като съм от стар морски род, пра-прадядо ми е бил на Нептун главен счетоводител, мисля, че нещо от подобен вид е подходящо:



Мислех всъщност да драсна една скица на летящ кораб, теглен от дракони, ама едно, че ми тече носа и ръцете са ми заети, второ очите ми сълзят и нищо не виждам. Та ще се задоволите с това, което виждате...
Отвътре...ах...интериора е много важен.
Обичам дървото. Трябва да има мнооооого дървени неща. Ентите само да не ме набарат...

Естествено където и да живея и колкото и да е челядта ми, свекървите, кучетата и прочие елементи без които не можем, АЗ трябва да си имам Моя стая.
Която няма и съмнение, че ще изглежда така:


Когато паркирам на суша, ще ми е необходима и площадка за дечурлигата:



Оооо и библиотекшън! Много е важно:


И дивани!





..и ей такива фенери / щот много ще се клатят като има буря / :)))



...и да ми е тъмно. Да има свещници и лампиони и книжки навсякъде...



Ох, ама аз така се размечтах пак...тц...тц..

15 коментара:

  1. Е,lammoth-ът вече няма да се оплаква, че никой не е поел щафетата.
    А аз...чакам покана. С радост бих гостувала в летящата ти корабна къща.

    ОтговорИзтриване
  2. Каня те.
    Носи въдица за кракени.
    :)

    ОтговорИзтриване
  3. Крайно време беше да разбереш, че живот има и извън пещерата:)
    Твоята стая много ми хареса. Преди време и над моето легло имаше едни подобни лавици с книги и винаги като заспивах си представях как сутринта ме намират под купчина книги. От този период ми е останало и постоянното съмнение към конструктивните качества на подобни етажерки. Но пък много ми харесва.

    ОтговорИзтриване
  4. Благодаря Миленка!
    Направо да направим едно женско парти!
    :)

    ОтговорИзтриване
  5. Хах, невероятна си, Ел! Първо, че с всяко изречение се чудя "леле, какво ли ще измисли пък в следващото" и второ, вече няма нужда да продължавам щафетата на Ламот. Или пък, ако много настоява, направо ще си копна поста ти. БХА-ХАХА :D (хей, верно, че трябват дъждобрани!) :)

    ОтговорИзтриване
  6. ееееееее ама ти хич не си скромна в исканията си :РРР
    да ме поканиш, ей!

    ОтговорИзтриване
  7. Миленче и аз на вилата над леглото имах рафт. Пълен с книги, пластелин и блокчета...И страдах от подобни на твоите опасения. Че стърчеше и един пирон и все си мислех, че ще ми се забие в тиквата при евентуално земетресение.

    Ностро, хммм - четки ли ми правиш? Казвай направо какво искаш, ама от кораба си един инч не давам, тъй да знаеш!
    :)))

    Надинка - слънце! Идвай, но вземи малко пури от ония твоите - огромните... и ром.
    Ще пеем пиратски песни и ще ограбваме политици и кифли!
    С тая къща хич няма да разберат отде им идва...
    :)

    ОтговорИзтриване
  8. Ми поне някой срънчен юнга не ти ли трябва!? Веднага ти намирам един, а аз през това време ще се люлея на кърмата и ще гледам през бинокъл за нови земи, като Пацифида и Пацифей, и малкия Пацифейчо, разбира се!... :D

    ОтговорИзтриване
  9. Втората от "диваните" много ми е присърце, да се надявам ли да ме "скицира" някой там ?
    :)))

    ОтговорИзтриване
  10. Един юнга да четка дъските няма да ми е излишен.

    Ама Ностро, гледай каква черна неблагодарност! Не стига, че светнахме половината блогъри що е това Пацифида / на мен като стафида ми звучи :))) / ами едно мерси никой не каза! И торта никой не ще да приготви!

    Ивеее - хитрушоооо - до басейна искаш да се наместиш, а? Ще те "скицираме" не бери грижа. Само уточни броя на възглавничките. Аз ако са под 13 не лягам.
    :)

    ОтговорИзтриване
  11. Искам кемпер, за да пътувам по света и да си живея в него:) Ето това ми е на сърце, Ел:)))

    ОтговорИзтриване
  12. Да бе, една торта ли толкоз не ви се намира! При това стафидите ще са от нас! В лешниковата на Неделя има много стафиди и почти цяло пакетче лешници. И е адски сладка и с много шоколад, само че малко горчи, ама на мен ми харесва, макар че на второто парче започва да ми се гади от сладко... Абе някой знае ли как се прави еклерова торта. Значи вътре е със...

    А, да, егати черната неблагодарност, Ел! За какво ли изобщо се мъчим, след като сладкарницата е отворена! :D

    ОтговорИзтриване
  13. Летящ кораб, чудесна идея! Красота! Ще летиш и съзерцаваш Земята от високо, а и може да опикаеш къщичките на блогърите, които не те слушат (не че подстрекавам, но например :кхм: Ностро :кхм:) :Р

    и бях убеден за библиотеките! :)

    ОтговорИзтриване
  14. много ми харесва :)
    размечтах се и аз за летяща къща, с която да пътешествам; а книгите и диваните са задължителни аксесоари :)

    ОтговорИзтриване
  15. Даммм...и както вече казах, най-хубавото е, че от моя кораб мога да плюя и да замерям който ми падне.
    За предпочитане – терористи, здравни министри и други психопати.
    :)))

    ОтговорИзтриване

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.