"Писма до Клаудия"- Хорхе Букай

Благодарение на подаръка от Nezzo успях да вдигна леко плаща на гещалт психологията /хммм – терапията? Тук ще чакам eiri – щото ми направи забележка, а и явно ги разбира тия понятия :)/ .

Честно казано нищо не разбирам от психология.
Светът ми изглежда достатъчно безумен.

И считам, че беше полезно да прочета тази книга.

Две думи за автора и нейното написване.
Хорхе Букай е завършил медицина и е специализирал гещалтпсихология.
„Писма до Клаудия” е сбор от записките, които Букай пише, докато пациентът му говори или мълчи и обмисля следващото си изречение. Всичко това, което спонтанно минава през мислите му – разсъждения върху проблемите и дори стихотворения той записва, като посредством всичките тези писма, Букай развива свой собствен модел на терапия.

„Терминът гещалт няма превод.
Думата е немска и означава „форма” или съвкупност” Ние сме я приели за комплексен термин, чието значение е „фигура – фон”. Идеята е, че не можем да се съсредоточим върху повече от едно нещо наведнъж. Това нещо е фигурата, останалото е фон. Когато нещо, което е било част от фона излиза, фигурата, която до този момент е приковавала нашето внимание се разтваря и слива с фона.”

А аз заблудена си мислех, че като върша седем неща вкупом съм еднакво съсредоточена върху всички тях!

И ето откривам нещо, с което съм съгласна:
„Любовта е радостта от самото съществуване на другия. „
...последвано от:
„ ...любовта не зависи от това какво прави, казва или притежава обектът. За любовта ми няма значение дали това, което обичам, е до мен, или ме е напуснало; когато обичам, не се вкопчвам, не манипулирам, не оказвам натиск...”

Разбира се, че има значение, какво прави обектът. Представете си, че обичате някого и той започне да прави нещо, от което вие се ужасявате или ненавиждате...как може да продължавате да го обичате?

Друг цитат:

„ Има три категории хора.
В първата са онези, които, стане ли студено, подаряват всичките си топли дрехи на някой друг. Хората от втората група, почувстват ли студ, обличат топлите си дрехи. В третата група са онези, които ще запалят огън, за да стоплят себе си, както и всички останали, които искат да се сгреят”

Аз огън не мога да паля, но мога да взема камшика и да организирам следното: докато половината мързеливци складат огъня, останалите вече ще са начукали пържолите и наточили виното. А аз най-вероятно през цялото време ще се спъвам в купчинките дръвца и ще орежа две-трети от крайниците си на някой сатър.

С мен и г-н Букай би протекъл интересен диалог, разбира се стига да не заявява, че ме обича, както прави с всичките си / или повечето / пациенти ;)
Явно и психолозите, подобно на джедаите са окуражавани да обичат.

Още веднъж благодаря на Nezzo и да знае, че просвещаването ми няма да мине безнаказано ;)))