Изморена от работния ден, (то цял ден да копаеш водорасли не е работа), Найтуш Ел се прибира към къщи с леки подскоци. Първо на един крак, а после и на три, леко препъвайки се в един – два несмачкани фаса. Когато приближи входа на пещерата си с радост видя, че на прага и я очаква мъдрата сова, а в човката си държеше загадъчен плик. „Хе! Имам поща! - помисли си Ел и се усмихна. Благодари на пернатата пощальонка и се вмъкна у дома. Разкъса с нетърпение опаковката и о – чудо: приказен накит блесна пред очите и.
Самодивският подарък сияеше в магическо синьо и тих шепот мълвеше думи на странен, непознат език. Суетната Ел нетърпеливо го сложи на шията и усети как магията я обгръща.
Благодаря, Самодивке за милия подарък!Не зная какви магически сили ти прошепнаха, но днес имам важен празник – годишнина от нещо особено весело. :)
И познай довечера какво ще краси шията ми.
:)
Това си е то, да владееш силите :)))
ОтговорИзтриванеСтрахотия! :)
ОтговорИзтриванеАз бих злоупотребила с тия сили. Само да ми паднат те!
:)))
Честито, със здраве да го носиш:)
ОтговорИзтриванеНе че те ръчкам, ама кога статията за книжките ще е готова :)
ее, много красиво :))
ОтговорИзтриванезавидях лекинко! :Р
Само лекинко?
ОтговорИзтриване:D
Честито!Много е красиво и ти отива (по-малкото,което дискретно се вижда;))
ОтговорИзтриванеЗлато и диаманти намираш ли поне,докато ги копаш тия водорасли;)
"по-малкото" без тире,естествено
ОтговорИзтриванеМерси!
ОтговорИзтриванеМного ми отива :)
Злато, диаманти и перли - обилна реколта.
Направо се чудя вече какво да ги правя тия несметни богатства.
:)))