сряда, 8 септември 2010 г.

Самодивски дар


Изморена от работния ден, (то цял ден да копаеш водорасли не е работа), Найтуш Ел се прибира към къщи с леки подскоци. Първо на един крак, а после и на три, леко препъвайки се в един – два несмачкани фаса. Когато приближи входа на пещерата си с радост видя, че на прага и я очаква мъдрата сова, а в човката си държеше загадъчен плик. „Хе! Имам поща! - помисли си Ел и се усмихна. Благодари на пернатата пощальонка и се вмъкна у дома. Разкъса с нетърпение опаковката и о – чудо: приказен накит блесна пред очите и.
Самодивският подарък сияеше в магическо синьо и тих шепот мълвеше думи на странен, непознат език. Суетната Ел нетърпеливо го сложи на шията и усети как магията я обгръща.

Благодаря, Самодивке за милия подарък!
Не зная какви магически сили ти прошепнаха, но днес имам важен празник – годишнина от нещо особено весело. :)
И познай довечера какво ще краси шията ми.
:)

8 коментара:

  1. Това си е то, да владееш силите :)))

    ОтговорИзтриване
  2. Страхотия! :)
    Аз бих злоупотребила с тия сили. Само да ми паднат те!
    :)))

    ОтговорИзтриване
  3. Честито, със здраве да го носиш:)
    Не че те ръчкам, ама кога статията за книжките ще е готова :)

    ОтговорИзтриване
  4. ее, много красиво :))
    завидях лекинко! :Р

    ОтговорИзтриване
  5. Честито!Много е красиво и ти отива (по-малкото,което дискретно се вижда;))

    Злато и диаманти намираш ли поне,докато ги копаш тия водорасли;)

    ОтговорИзтриване
  6. "по-малкото" без тире,естествено

    ОтговорИзтриване
  7. Мерси!
    Много ми отива :)

    Злато, диаманти и перли - обилна реколта.
    Направо се чудя вече какво да ги правя тия несметни богатства.
    :)))

    ОтговорИзтриване

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.