Загадката "Шекспир"

Благодарение на някакви Mtel-ски точки се сдобих с "Тайните на мистификациите".
Зарязах сто пъти по-интересната "Свят, населен с демони" и се зарових в горепосочените загадки.

Едно от най-великите имена в световната литература е това на Уилям Шекспир.
Бил ли е „Шекспир” Шекспир?

По решение на генералната конференция на ЮНЕСКО 23 април – рожденият ден на Шекспир се празнува като Международен ден на книгата и авторското право.
Какво е известно за него т.е. официалната версия за личността, криеща се под името Shakespeare / и защо се водят толкова спорове между защитниците на тази версия и еретиците-нестратфордианци ?
Роден и починал в градчето Стратфорд он Ейвън, погребан под плочите на църквата „Света Троица”. Известно е, че е бил лихвар, търговец, съдил се е, избягвал да си плаща данъците. Текстът на завещанието му, открито през 1747г. потресло антикварят Джоузеф Грин – бил толкова невежествен и далеч от блестящия стил на великият поет, че било дори унизително човек да си помисли, че е написано от него…Подписът бил очевидно на човек, несвикнал да борави с перо. Цялото му семейство било неграмотно – дори децата! Известно е, че Шекспир не е напускал Англия (според регистрите). Откъде тогава е познавал толкова добре градове като Падуа, Верона, Венеция? Една от сцените в „Хенрих V” е написана на отличен френски – къде го е изучил?

Речникът на Шекспир е забележителен – 20 000 думи. На съвременния англичанин с университетско образование му стигат 4000 думи, на слабо образования провинциалист от епохата на Елизабет и петстотин са му били много…
Сюжетите на пиесите му са заимствани от латински, гръцки, испански, италиански и френски творби. Къде ги е прочел, след като по онова време в Англия не са съществували обществени библиотеки, а книгите са стрували скъпо? А и как е могъл да ги прочете ако не е знаел езици?
Не съществува нито един портрет на Шекспир направен приживе. Всички са разобличени като фалшификати. Портретите направени след неговата смърт се различават твърде много – все едно са рисували различни хора.



От края на XIX век започва сериозното търсене на „истинския Шекспир”.
Един от претендентите е Роджър Манърс, граф Рътленд .
Изследователите обръщат внимание на една загадъчна поема „Гълъб и Феникс”, подписана с името Шекспир, която е била отпечатана в т.нар. честъров сборник , който оплаква паметта на безвременно починала двойка. Установява се, че зад имената Гълъб и Феникс са скрити именно гръф Рътленд и съпругата му Елизабет.
Краят на творчеството на Шекспир съвпада с 1612г. – годината на смъртта на Рътленд, а стратфордският Шекспир е живял още четири години. И за това време нищо не създал! Почти всички книги,вдъхновили шекспировите пиеси се намират в библиотеката на Белвуар, родовия замък на Рътленд. На всичкото и отгоре пред замъка има еспланада за оръдия, каквато е описана в „Хамлет” и каквато не съществува в истинския Елсинор.
Сюжета на Хамлет има поразителни съвпадения в личната съдба на графа. Смъртта на двойката е почти аналогична с тази на Ромео и Жулиета.
Надали някога ще се узнае истината за това кой е стоял зад маската на великия гений.
Пък и това не мисля, че е особено важно. Важни са произведенията, които оставя след себе си и които го обезсмъртяват.

Благодарна съм на родителите ми за света на книгите и магията на киното, в които ме потопиха още от най-ранна възраст. У дома има безценна колекция не само от книги, но и доста албуми, в които майка ми си е лепила изрезки от списания / най-вече „Филмови новини”/ и именно в тях обичах да се ровя като малка.
Ето и снимки, които страшно ми се свидят да публикувам …игнорирам факта, че вече всичко може да се намери из мрежата ахххахх:
Елизабет Тейлър в „Укротяване на опърничавата”



Един от най-добрите – Инокентий Смоктуновски и Анастасия Вертинская в ролите на Хамлет и Офелия.









Дам – не може да пропусна и сър Лорънс Оливие:



А пък аз обичам и анимации:




Стана доста дълго и се съмнявам, че някой ще го изчете.
Разбира се казвам това по-горното само с егоистична цел да го опровергаете…:)


Главни виновници за публикацията:
След прозрението на Ламотхспир, че Шекспир е бил жена, желанието на конспиратора Ностромо за литературен спор, изказаното от Горан задоволство от факта, че сред най-четените и превеждани автори, не са Дан Браун и Коелю, а Шекспир и Жул Верн…Боби също ме вдъхновява с интересни статии / имах си аз да пропусне Шекспир:)в мен се породи силно желание да напиша нещо по темата...

Не мислете, че не изпитвам съмнения и терзания.
Ей сега се чудих дали да постна това или не.