"Туп" и "Захапи за врата" - Тери Пратчет

За „Туп” вече се изписа много – по-подробно за нея може да прочетете тук, тук и тук…
В град като Анкх Морпорк междувидовите конфликти са нещо обичайно. А и Ваймс трябва да върши нещо. Примерно да изкрънка от Ветинари още шейсет нови стражи в края на книгата.
На фона на нажежаващите се отношения между тролове и джуджета, на Ваймс му натрисат и ревизор,че и нов служител – вампир в тази напрегната ситуация.

Преводът ми се струва добър. Не мога да дам експертна оценка, но толкова се изприказва за „Пощоряване” / е – гледах филма, благодарение на поощренията на Катрин и Ламот / , че се бях наплашила какво ли ме очаква.
С изключение на изкуствено преувеличения и демонстративен / ах, как я мразя тази дума / стремеж на Ваймс на всяка цена да чете „Къде е моята крава?” на сина си точно в шест вечерта, книгата ми хареса.
Ревизорът Е.И.Песимал, който показа забележителен боен дух, стриптизьорката Лиска / има богини, които биха убили да изглеждат като Лиска /, вампирката Сали, дезорганизаторът, които свърши доста работа и великолепният Ноби, свил най-ценната вещ в най-важния момент, докато другите се шляят: „лицето на Ноби лъсна от пот, докато устните му мърдаха беззвучно в творческа агония - …а то, и аз храбро се сражавах, когато що да видя: едно блещукащо нещо се търкаля и го подритват насам-натам и си казах: „Бас ловя, че ей туй е същото блещукащо нещо , дето гос’ин Ваймс най-изрично ми каза да търся”…и ей го на, цяло-целеничко…”
И един въпрос, отправен към тролът Тухльо:
„- Очевидно трябва да си поговорим – отвърна Керът. – Искаш ли адвокат?
- Не вече ядох.” :)))

"Туп" е игра, подобна на шах, с фигурки на джуджета и тролове. Някой ако иска може да поиграем. Но само в случай, че ми издялка собственоръчно фигурки, подобни на тези на Анди Дюфрен;)


„Захапи за врата” ми допадна повече.
Или може би трябваше да кажа – хилих се повече. Беше доста болезнено за изгорелите ми от слънцето лицеви части, но Пратчет ме вълнува, какво да правя…
Най-накрая се запознах с Леля Ог и Баба Вихронрав! Може би трябваше първо да прочета „Еманципирана магия” , но вече бях споменала, че тази книга постоянно ми се изплъзва. А уж седи на рафта и ме гледа!
В кралство Ланкър, кралица Маграт прави празненство по случай кръщенето на дъщеря си. Сред поканените е и едно вампирско семейство, което докопва властта и поставя живота на хората в опасност. Поканата на Баба Вихронрав е открадната от свраките, съпътстващи кръвопийците и оттам насетне се разпалва война между вещици и вампири.

Вампирът Влад е омаян от вещицата Агнес и раздвоената и личност.
А Леля Ог дава напътствия относно промяната на навиците у мъжкия пол:

„Аз пък бях омъжена за първия господин Ог едва от месец, а той вече излизаше от ваната, щом му се припикаеше. Можеш да очовечиш съпруга си. Нищо чудно да го убедиш да предпочита кървавица и недопечен бифтек.
- Лельо, ти наистина нямаш никакви задръжки, нали? – промълви Агнес.
- Нямам – простичко потвърди Леля. – Щото сега става дума за Ланкър. Ако бяхме мъже, щяхме да приказваме как да дадем живота си за родината. Щом сме жени, приказваме как да отдадем телата си.
- Направи не ми се слуша! – отсече Маграт
- Не я карам да върши нищо, което не бих сторила и аз – натърти Леля.
- Тъй ли било? Тогава защо не…
- Щото никой не го иска от мене – откровено обясни Леля. – Ех, да бях с петдесетина годинки по-млада! Оня симпатяга щеше да похапва цвекло, преди да сме преполовили лятото.
- - Тоест само защото е жена, трябва да го омайва със секс, така ли? – възмути се Маграт. – Това е толкова …толкова присъщо за Леля Ог, друго няма да кажа.
- Ще го омайва с каквото и падне – троснато рече Леля Ог. – Хич не ми пука какви ги разправя Баба. Не може да няма начин. Както с оня герой от Тсорт ли беше, или от другаде – бил неуязвим освен в петата и някой забил копие точно там и го погубил…
- И какво очакваш от нея – да го намушка навсякъде, за да провери ли?
- Впрочем тъй и не проумях тая история – призна си Леля. – Щото ако аз знаех , че петата ми е слабото място и могат да ме намушкат там, щях да влизам в битка само с много яки ботуши на краката…”

Съгласна съм с Леля Ог за Ахил, аз също съм се чудила за тая пета като бях малка, но относно превъзпитанието на мъжете – това си е загубена кауза, пък и резултатите може да са гръмотевични….

А методите за унищожаване на вампири, причиниха неволно появата на плочки по корема ми. Не ви трябва бодибилдинг или стягащи кожата кремове - нуждаете се от порция смях:

„ Обикновено отрязването на главата и забиването на кол в сърцето действат безотказно.
- То си действа на всекиго – промърмори Леля.
- Ъ-ъ…в Сплинц умират ако им пъхнете монета в устата и им отрежете главата…
- Я гледай, значи не са като нас, обикновените хора- дъднеше Леля и демонстративно извади тефтер да си записва.
- Ъ-ъ…в Клоц умират, ако им пъхнете лимон в устата…
- Туй вече звучи добре.
- …след като сте им отрязали главата. Струва ми се, че в Глиц трябва да напълните устата им със сол, да заиете морков във всяко ухо и после да им отрежете главата.
- Ясно ми е, че е паднала голяма веселба, докато открият всички тия похвати – установи Леля.
- А в долината Ах вярват, че най-добре е главата да бъде отрязана и сварена в оцет.
- Агнес, ще ти трябва още един човек да носи всички тия принадлежностш – завъртя глава Леля.
- Разбира се, можете да ги победите и като им откраднете левия чорап добави -Овес”

Най-важното е, че веселбата със зъболекарката ми се финализира.
Сега започват мъките, породени от слънчевата ми алергия. А уж се мажа! После – било лесно да си блондинка! Дрън-дрън!
Но все пак:
„ АЗ ОЩИ НИ СЪМ УМРЕЛА”