Мисля си...

Седя и си мисля...

* Криза е. Фирми празнуват двадесетгодишнината от създаването си с бонбон. С черешка вътре.

* Как на три метра от мен блъснаха жена и дете. Оцеляха. Нямаше и кръв.

* За лекотата с която двайсетгодишни пикльовци получават мощни автомобили от татковците си.

* За агонията, в която почина обичан от мен човек. За равнодушието на лекарския екип.

* За злините, които се получават от малоумие, а не от злоба.

* За лицемерите.

Вече не ми се и мисли...

Давид, Петра, Абу-Симбел

Нагърбих се с тежката задача (винаги на жените се пада...винаги! ;))да измайсторя картинка за украса на новоизлюпения блог-титан "Псевдонаука - Мистерии и загадки"
Моля при влизане бъдете внимателни и не се вглеждайте в махалото. Постъпиха прекалено много жалби от наръфани гевреци.
:)))
Развихрих се и ето какво сътворих:



Малко информация за тройката обекти:

1. Първи отляво-надясно, втори по ред на рисуване:

"Като се завръща във Флоренция през 1501 г., Микеланджело приема поръчка от новото републиканско правителство да извае колосалния Давид – символ на независимостта на Флоренция.Според някои това е неговата най-велика творба - статуята окончателно донася на Микеланджело репутация на изключителен скулптор. Още докато статуята е пренасяна към мястото ѝ на главния площад на Флоренция, има опити за покушение срещу нея, най-вероятно от завистливи конкуренти. "
През 1873г. местят статуята в Галерията на Академията.

Давид - или "оня младеж с прашката".
Не прашка - тип гащи, а за оръжие иде реч.
Баси и къдриците, баси и чудото...Трудно е да се рисуват, а камо ли да ги извайваш...
И какъв беше тоя врат? Аз Давид си го представям по-нежен - нещо като Орландо Блум - слаб и ефирен излиза насред бойното поле и бам с прашката по оня тип.
Голиат трябваше да е с такъв врат!
Ама кефи, де...
И ако някой мисли, че съм го нарисувала да гледа похотливо - да дойде да ми го каже в очите.
Посредници не ща!
Пхххахааа..


2. Център и първа по реда на сътворение от нежните ми ръце (имам и един мазол от копаене на дупки в морския пясък):

Част от фасадата на манастира Ел-Деир (срещам го и като Ад Деир) в древния град Петра (от гръцки "скала") - днешна Йордания.
Петра е била столица на набатеите. Избрана е за едно от Новите Седем Чудеса на света.
Започнах първо с нея, общо взето с голямо удоволствие :)

Моля да не се бърка със Съкровищницата Ал Кхазнех ,където се проведоха част от снимките на Индиана Джоунс и последният кръстоносен поход.
Някой ден, като порастна и аз ще отида там!
С камшик!
:)))
Харисън Форд ако иска да идва с мен, ако иска да си стои при Калиста.
Може пък Шон да забера. Ще играем голф с камъни...

3. Трета по ред, пиех вече пета кока-кола и пред очите ми мержелееха сиви сенки:

Част от фасадата на единия от храмовете в Абу-Симбел, посветен на богинята Хатор, издигнат в чест на Нефертари - жената на Рамзес II. Интересното е, че фигурите и на двамата са с едни и същи размери. Обикновено статуите на владетелките са почти два пъти по-малки от тази на фараона. Обичал я е много явно...:)
Ама са се оливали древните - то храмове, статуи, висящи градини...пък сега какво?
Един чай не искат да сварят в наша чест.
:)

Оффф...пак щях да забравя: снимките - от интернет, част от текста / в кавичките / - Уикипедия.
Айде - със здраве и алкохол - напред!

Фараонска картичка

На всички, които казват, че съм и липсвала - да знаете, че се присъединявам към вас. И аз сама на себе си липсвах.
Ей, четири дена ме няма в блог-вселената и взехте черни дупки да копаете от мъка.
:)
Отнесох се да рисувам мъртъвци.
Миленка и Самодивката с техните прекрасни картички ме отнесоха до царството на картичкофуриите. Та аз се вдъхнових и реших и аз да направя картичка!
Първо, понеже условието е да е в един цвят се замислих кой е най-пренебрегваният от всички цвят. Реших, че е кафявото...такааамммм. После дойде ред на темата.
Имам слабост към древноегипетския прах от най-ранна възраст, още когато братовчед ми се затвори в един сандък и заяви, че съм в саркофаг, после тръгна да ме балсамира, но като посегна към ножицата му заших един...пляяссс....баси тия мъже трябва да си знаят мястото...с неизмити прибори не се работи!:)
Като морско чедо не можеше и да не внеса някакъв елемент - събрах мидени черупки, от тези най-миниатюрните, събрах даже и пясък, който да залепя, но впоследствие се отказах, че щеше да стане голяма цапаница.
И ето го плачевния резултат:



Не ми стига, че фараонът се подсмихва, ами и йероглифите са ми хоризонтални...пълна трагедия.

За кратък отрязък от нещастната част от живота ми се бяха появили едни невежи, които , прикрити зад егоцентричност и самочувствие, бяха решили че могат да ме накарат да рисувам като тях. Почти ме бяха отвратили от рисуването...Веднъж един от тях, гледайки скицата ми "Умиращият роб", изказа следното мнение:
"-Не мога да разбера Ел, защо всички мъртъвци ги изобразяваш, като че ли са умрели по време на оргазъм?"
Пхаааххаа...

Като се вземе предвид некадърното ми изпълнение на поредното ми необмислено желание, стигнах до извода, че няма да участвам.
Но пък нали трябва да се изложа по някакъв начин, пък и да оправдая отсъствието си реших да ви я споделя.

Сега в краткото ми време до обяда / аз съм страшно гладна! / отивам да ви чета из блоговете, че като знам колко разкази ме чакат...
Гледам Bia се върнала от странстване, Ламотхски, кралица Скай, Елфа и Ностро писателстват, Христо Блажев писал за Стивън Хокинг...Фрогито за тръбата, Боби да видя що великите миришели...доста четене ще падне.
Спешъл тенкс за Nostromo, който ме вдъхнови за тутанкамонската вълна...

Нежелателен успех

Английският медицински седмичник "Ланцет", основан през 1823г. и продължаващ да излиза и днес, бил първият вестник, който открил на своите страници шахматна рубрика. Тя просъществувала от месец октомври 1823г. до месец април 1824г. и имала голям успех.

Редакцията била засипана с писма на читатели, които изказвали задоволството си от публикуваните материали. Но въпреки това рубриката била закрита, защото редакцията решила, че един толкова голям шахматен успех е крайно неудобен и нежелателен за едно медицинско издание.

Ех, тия шахматисти....уронили престижа на медицинската наука.
:)

Медицинската сестра бих я изобразила с доста по-порочно изражение, но за ваше съжаление и за мое удоволствие бях асистирана от седемгодишната ми племенница.

Материали - тук

Загадката "Шекспир"

Благодарение на някакви Mtel-ски точки се сдобих с "Тайните на мистификациите".
Зарязах сто пъти по-интересната "Свят, населен с демони" и се зарових в горепосочените загадки.

Едно от най-великите имена в световната литература е това на Уилям Шекспир.
Бил ли е „Шекспир” Шекспир?

По решение на генералната конференция на ЮНЕСКО 23 април – рожденият ден на Шекспир се празнува като Международен ден на книгата и авторското право.
Какво е известно за него т.е. официалната версия за личността, криеща се под името Shakespeare / и защо се водят толкова спорове между защитниците на тази версия и еретиците-нестратфордианци ?
Роден и починал в градчето Стратфорд он Ейвън, погребан под плочите на църквата „Света Троица”. Известно е, че е бил лихвар, търговец, съдил се е, избягвал да си плаща данъците. Текстът на завещанието му, открито през 1747г. потресло антикварят Джоузеф Грин – бил толкова невежествен и далеч от блестящия стил на великият поет, че било дори унизително човек да си помисли, че е написано от него…Подписът бил очевидно на човек, несвикнал да борави с перо. Цялото му семейство било неграмотно – дори децата! Известно е, че Шекспир не е напускал Англия (според регистрите). Откъде тогава е познавал толкова добре градове като Падуа, Верона, Венеция? Една от сцените в „Хенрих V” е написана на отличен френски – къде го е изучил?

Речникът на Шекспир е забележителен – 20 000 думи. На съвременния англичанин с университетско образование му стигат 4000 думи, на слабо образования провинциалист от епохата на Елизабет и петстотин са му били много…
Сюжетите на пиесите му са заимствани от латински, гръцки, испански, италиански и френски творби. Къде ги е прочел, след като по онова време в Англия не са съществували обществени библиотеки, а книгите са стрували скъпо? А и как е могъл да ги прочете ако не е знаел езици?
Не съществува нито един портрет на Шекспир направен приживе. Всички са разобличени като фалшификати. Портретите направени след неговата смърт се различават твърде много – все едно са рисували различни хора.



От края на XIX век започва сериозното търсене на „истинския Шекспир”.
Един от претендентите е Роджър Манърс, граф Рътленд .
Изследователите обръщат внимание на една загадъчна поема „Гълъб и Феникс”, подписана с името Шекспир, която е била отпечатана в т.нар. честъров сборник , който оплаква паметта на безвременно починала двойка. Установява се, че зад имената Гълъб и Феникс са скрити именно гръф Рътленд и съпругата му Елизабет.
Краят на творчеството на Шекспир съвпада с 1612г. – годината на смъртта на Рътленд, а стратфордският Шекспир е живял още четири години. И за това време нищо не създал! Почти всички книги,вдъхновили шекспировите пиеси се намират в библиотеката на Белвуар, родовия замък на Рътленд. На всичкото и отгоре пред замъка има еспланада за оръдия, каквато е описана в „Хамлет” и каквато не съществува в истинския Елсинор.
Сюжета на Хамлет има поразителни съвпадения в личната съдба на графа. Смъртта на двойката е почти аналогична с тази на Ромео и Жулиета.
Надали някога ще се узнае истината за това кой е стоял зад маската на великия гений.
Пък и това не мисля, че е особено важно. Важни са произведенията, които оставя след себе си и които го обезсмъртяват.

Благодарна съм на родителите ми за света на книгите и магията на киното, в които ме потопиха още от най-ранна възраст. У дома има безценна колекция не само от книги, но и доста албуми, в които майка ми си е лепила изрезки от списания / най-вече „Филмови новини”/ и именно в тях обичах да се ровя като малка.
Ето и снимки, които страшно ми се свидят да публикувам …игнорирам факта, че вече всичко може да се намери из мрежата ахххахх:
Елизабет Тейлър в „Укротяване на опърничавата”



Един от най-добрите – Инокентий Смоктуновски и Анастасия Вертинская в ролите на Хамлет и Офелия.









Дам – не може да пропусна и сър Лорънс Оливие:



А пък аз обичам и анимации:




Стана доста дълго и се съмнявам, че някой ще го изчете.
Разбира се казвам това по-горното само с егоистична цел да го опровергаете…:)


Главни виновници за публикацията:
След прозрението на Ламотхспир, че Шекспир е бил жена, желанието на конспиратора Ностромо за литературен спор, изказаното от Горан задоволство от факта, че сред най-четените и превеждани автори, не са Дан Браун и Коелю, а Шекспир и Жул Верн…Боби също ме вдъхновява с интересни статии / имах си аз да пропусне Шекспир:)в мен се породи силно желание да напиша нещо по темата...

Не мислете, че не изпитвам съмнения и терзания.
Ей сега се чудих дали да постна това или не.

"Франкенщайн или новият Прометей" - Мери Шели

"Нима, Създателю, съм искал от пръстта човек да ме изваеш, мигар аз самият съм те молил от мрака да ме извлечеш?" Джон Милтън

Скоро се разговорихме с Горан, относно книги, написани от представителките на по-нежния пол. Казвам "по", защото наблюдавам силно разтревожена, че и мъжкарският пол много се изнежи. :)
Преподавателката му по западно-европейска литература решила мъжете да пишат за жени-писателки, а момичетата - за мъже-писатели.
Та това е дало шанс на момчето да прочете "Джейн Еър" , а аз от своя страна го попитах, какво ще каже за Мери Шели и нейният "Франкенщайн". Докато чакам отговора му, реших да драсна два реда.

А понеже това съвпадна и с един дебат между мен и майка ми, относно наша спонтанно измислена класация за "най-добрите / по душа /и същевременно трагични персонажи в литературата", която се провали още в зародиш, защото още след третото предложение се скарахме :). Аз предложих Урсус от "Човекът, който се смее" на Юго и тъкмо отварях уста да кажа чудовището на Франкенщайн, тя ме прекъсна с "Квазимодо!". Викам и - "Да, ама все пак той уби човек. Ся - няма да слагаме и убийци в класацията." Майка ми веднага парира: "Че и твойто чудовище уби едно дете". И аз така се възмутих: " Бъркаш книгата с някоя измислена филмова адаптация! Никого не е убил!"

Обаче не бях сигурна, все пак отдавна съм я чела, въпреки че помня доста подробности, достатъчни да се изненадвам от факта, че повечето хора мислят, че чудовището се казва Франкенщайн. То горкото до края на книгата си нямаше име...
Естествено оказа се права. Както в 90% от споровете ни. И с далеч по-добра памет от моята. Странно е, но аз помня повече чувства, цветове и аромати. За подробности и факти, не дай боже за имена и дати - съм много зле...

Кое е довело до написването на "Франкенщайн"? Романът се е появил вследствие на бас.
По време на едно дъждовно лято, задържани в къща край бреговете на Женевското езеро, лорд Байрон предлага на Пърси Биш Шели, Полидори - домашният лекар на Байрон и Мери / още неомъжна / всеки от тях да напише по един разказ за призраци.
Името "Франкенщайн" идва от "Франк" - взето от Бенджамин Франклин / да - този, който стои на стодоларовата банкнота :)/, изобретил гръмоотвода, използвайки хвърчило в една гръмотевична нощ, "-енщайн" от някакъв прославил се доктор по медицина на име Айзенщайн.

Няма какво да ви разказвам романа, всички знаете за какво иде реч.

"Някои други уроци ме поразиха още по-дълбоко. Научих за различните полове, как се раждат и израстват децата, как бащата се радва на детска усмивка и на лудориите на по-голямото си дете, как целият живот и грижи на майката са посветени на скъпоценното бреме, как подрастващият ум се развива и събира знания, как хората са свързани помежду си по различен начин - братя, сестри и други.
А къде са моите приятели и роднини? Никакъв баща не бе следил израстването ми, нито пък майка ме бе дарявала с ласки и усмивки; или ако някога е било, то миналото бе изтрито от паметта ми - тъмна пропаст, в която нищо не различавах. Откак се помнех, моят ръст и размери си бяха все тези. Още не бях срещнал същество, което да прилича на мен, да желае да общува с мен. Кой сам аз? Въпросът възникваше отново и отново, но единственият отговор бе болезнен стон."

САМ. Самотата му е с ужасяващи размери. Сърцето ми се свиваше, докато я четях. От съчувствие и жал. Необичан. нежелан. Гонен. Добър.Невинен / ее да де - донякъде...все пак не беше умишлено.../
И моля ви, не бъркайте себичния лекар, дръзнал да създаде друго същество, воден от лични амбиции, но не и да поеме отговорност за собственото си творение, с Чудовището, изпълнено с доброта и любов - никому ненужни, предизвикващо само отвращение и ужас в околните.
Та кой би могъл да обича чудовище?



А сега нека чуя: Аз, аз, аз...
:)))

Пак мрънкам...време няма, а свещи има

Все си мисля, че този, който е измислил Работата е искал да отдалечи човека от интелектуалния му прогрес. Или както е казал Аристотел: "Всяка платена работа обсебва и разваля ума" и "Този, който има пот на челото, няма мисъл в главата си" / май пак беше от него :)/
Та този, който е измислил Почивката и в частност летните, нажежени до алено / с лека охра /, ухаещи на миди и водорасли, лениви отпускарски дни явно е имал същата цел.
Голяма част от книгите, които съм чела, съм успяла да прочета предимно в детските и юношеските си години. Съвсем погрешно си мислих и тайно се надявах, че "когато порастна голяма и няма да имам уроци" ще разполагам с цялото време на света за Четене.
Да ама не.

Става все по-трудно и по-трудно. Отговорностите се множат, времето се съкращава или се завърташ в омагьосан кръг, калейдоскопа се върти и вълшебни цветни фигурки измарят очите ти...
Ще кажете - който иска търси начини, който не иска - намира причини. Съгласна съм и не съм съгласна. Принципно - да. Реално - не.
То работа, прекъсване на отпуски, належащи ремонти, деца, кучета, роднини, лели, рожденни и именни дни, концерти, приятели, болести, плажове, медузи, блогове, върколаци и вампири, борещи се за къс тоалетна хартия....
На всичкото и отгоре днес бях поканена да гледам с един телескоп парада на планетите.
И да зяпам Персеидите:

Да ама не...
Нищо!
Ваймс форевър.
И Карл Сейгън е върха!
Това е!
Всичко е въпрос на приоритети.
Ама понякога тия приоритери ставам много, дявол да ги вземе!
Сега нали настъпвам в дебрите на псевдонауката, че си викам докато не съм хептен изпростяла с тия Атлантиди, фараонски проклятия,календари на маите и НЛО-та, да се запозная със света, населен с демони.
Псевдонаучни демони.
:)

Добре, че има свещи!

Ха! Докато го напиша това чудо, то станало петък 13-ти! Супер!
Ще ми се случи нещо необикновено значи...
:)))

Снимка "Персеиди" - от тук и тук.

"Туп" и "Захапи за врата" - Тери Пратчет

За „Туп” вече се изписа много – по-подробно за нея може да прочетете тук, тук и тук…
В град като Анкх Морпорк междувидовите конфликти са нещо обичайно. А и Ваймс трябва да върши нещо. Примерно да изкрънка от Ветинари още шейсет нови стражи в края на книгата.
На фона на нажежаващите се отношения между тролове и джуджета, на Ваймс му натрисат и ревизор,че и нов служител – вампир в тази напрегната ситуация.

Преводът ми се струва добър. Не мога да дам експертна оценка, но толкова се изприказва за „Пощоряване” / е – гледах филма, благодарение на поощренията на Катрин и Ламот / , че се бях наплашила какво ли ме очаква.
С изключение на изкуствено преувеличения и демонстративен / ах, как я мразя тази дума / стремеж на Ваймс на всяка цена да чете „Къде е моята крава?” на сина си точно в шест вечерта, книгата ми хареса.
Ревизорът Е.И.Песимал, който показа забележителен боен дух, стриптизьорката Лиска / има богини, които биха убили да изглеждат като Лиска /, вампирката Сали, дезорганизаторът, които свърши доста работа и великолепният Ноби, свил най-ценната вещ в най-важния момент, докато другите се шляят: „лицето на Ноби лъсна от пот, докато устните му мърдаха беззвучно в творческа агония - …а то, и аз храбро се сражавах, когато що да видя: едно блещукащо нещо се търкаля и го подритват насам-натам и си казах: „Бас ловя, че ей туй е същото блещукащо нещо , дето гос’ин Ваймс най-изрично ми каза да търся”…и ей го на, цяло-целеничко…”
И един въпрос, отправен към тролът Тухльо:
„- Очевидно трябва да си поговорим – отвърна Керът. – Искаш ли адвокат?
- Не вече ядох.” :)))

"Туп" е игра, подобна на шах, с фигурки на джуджета и тролове. Някой ако иска може да поиграем. Но само в случай, че ми издялка собственоръчно фигурки, подобни на тези на Анди Дюфрен;)


„Захапи за врата” ми допадна повече.
Или може би трябваше да кажа – хилих се повече. Беше доста болезнено за изгорелите ми от слънцето лицеви части, но Пратчет ме вълнува, какво да правя…
Най-накрая се запознах с Леля Ог и Баба Вихронрав! Може би трябваше първо да прочета „Еманципирана магия” , но вече бях споменала, че тази книга постоянно ми се изплъзва. А уж седи на рафта и ме гледа!
В кралство Ланкър, кралица Маграт прави празненство по случай кръщенето на дъщеря си. Сред поканените е и едно вампирско семейство, което докопва властта и поставя живота на хората в опасност. Поканата на Баба Вихронрав е открадната от свраките, съпътстващи кръвопийците и оттам насетне се разпалва война между вещици и вампири.

Вампирът Влад е омаян от вещицата Агнес и раздвоената и личност.
А Леля Ог дава напътствия относно промяната на навиците у мъжкия пол:

„Аз пък бях омъжена за първия господин Ог едва от месец, а той вече излизаше от ваната, щом му се припикаеше. Можеш да очовечиш съпруга си. Нищо чудно да го убедиш да предпочита кървавица и недопечен бифтек.
- Лельо, ти наистина нямаш никакви задръжки, нали? – промълви Агнес.
- Нямам – простичко потвърди Леля. – Щото сега става дума за Ланкър. Ако бяхме мъже, щяхме да приказваме как да дадем живота си за родината. Щом сме жени, приказваме как да отдадем телата си.
- Направи не ми се слуша! – отсече Маграт
- Не я карам да върши нищо, което не бих сторила и аз – натърти Леля.
- Тъй ли било? Тогава защо не…
- Щото никой не го иска от мене – откровено обясни Леля. – Ех, да бях с петдесетина годинки по-млада! Оня симпатяга щеше да похапва цвекло, преди да сме преполовили лятото.
- - Тоест само защото е жена, трябва да го омайва със секс, така ли? – възмути се Маграт. – Това е толкова …толкова присъщо за Леля Ог, друго няма да кажа.
- Ще го омайва с каквото и падне – троснато рече Леля Ог. – Хич не ми пука какви ги разправя Баба. Не може да няма начин. Както с оня герой от Тсорт ли беше, или от другаде – бил неуязвим освен в петата и някой забил копие точно там и го погубил…
- И какво очакваш от нея – да го намушка навсякъде, за да провери ли?
- Впрочем тъй и не проумях тая история – призна си Леля. – Щото ако аз знаех , че петата ми е слабото място и могат да ме намушкат там, щях да влизам в битка само с много яки ботуши на краката…”

Съгласна съм с Леля Ог за Ахил, аз също съм се чудила за тая пета като бях малка, но относно превъзпитанието на мъжете – това си е загубена кауза, пък и резултатите може да са гръмотевични….

А методите за унищожаване на вампири, причиниха неволно появата на плочки по корема ми. Не ви трябва бодибилдинг или стягащи кожата кремове - нуждаете се от порция смях:

„ Обикновено отрязването на главата и забиването на кол в сърцето действат безотказно.
- То си действа на всекиго – промърмори Леля.
- Ъ-ъ…в Сплинц умират ако им пъхнете монета в устата и им отрежете главата…
- Я гледай, значи не са като нас, обикновените хора- дъднеше Леля и демонстративно извади тефтер да си записва.
- Ъ-ъ…в Клоц умират, ако им пъхнете лимон в устата…
- Туй вече звучи добре.
- …след като сте им отрязали главата. Струва ми се, че в Глиц трябва да напълните устата им със сол, да заиете морков във всяко ухо и после да им отрежете главата.
- Ясно ми е, че е паднала голяма веселба, докато открият всички тия похвати – установи Леля.
- А в долината Ах вярват, че най-добре е главата да бъде отрязана и сварена в оцет.
- Агнес, ще ти трябва още един човек да носи всички тия принадлежностш – завъртя глава Леля.
- Разбира се, можете да ги победите и като им откраднете левия чорап добави -Овес”

Най-важното е, че веселбата със зъболекарката ми се финализира.
Сега започват мъките, породени от слънчевата ми алергия. А уж се мажа! После – било лесно да си блондинка! Дрън-дрън!
Но все пак:
„ АЗ ОЩИ НИ СЪМ УМРЕЛА”