петък, 23 юли 2010 г.

"Килимените хора" - Тери Пратчет



Авторите на книгата са двама: 17-годишният Тери и 43-годишният Пратчет ;)
Благодарение на смелостта ми да дръзна и полуразкрия една пустинна загадка се сдобих с шанса да получа цяла империя, скрита в килим.

Може би, за повечето от вас, които са открили Пратчет отдавна, тази книга е била една от първите, които са ви очаровали още в детството...
При мен обикновено нещата не вървят както при останалите, но пък и детството ми едно се проточи, та с ясна мисъл мога да заявя, че с пълно удоволствие се гмурнах из дебрите на прашасялия килим.
Килим, който бъка от мунрунги, уайти, дефтмени, моули, пътища, засади, философи, боеве, крале и императори. И буркани с очички...

"— Те наричат така Земята на Високата Порта, мисля — поясни Писмир. — Там живеят вортгорните.

— Тъй ли? Че те са ни смъртни врагове! — обади се Брокандо.

— Мислех, че Думийците са ви смъртни врагове — рече Писмир.

— Ние обичаме да си имаме по няколко смъртни врага наведнъж — обясни Брокандо. — Че току-виж взели, че ни свършили. "

******
"— Искаме информация — прекъсна го Бейн. — Какво става тук?

— Кое ще искате първо?

— Манджата! — отсече Глърк. Останалите го изгледаха на кръв.

— Ами той като попита, мене гледаше — оправда се вождът.

— Чувствайте се като у дома си — рече Ухльо Бухлоу. — Макар че като казвам „у дома“, нямам предвид конкретно…

— Да, да, много ти благодаря — побърза да каже Писмир. Ухльо Бухлоу се втурна към един бюфет. Глърк впи очи в бурканчетата и гърненцата, с които бе осеяна цялата стая. Няколко бурканчета също впиха очички в него. "

******

"— Мисля, че не — отвърна Ухльо. — Чух, че генерал Вагерус бил разжалван, задето свикал легионите. Императорът решил, че разпространява излишна тревога сред войската. Пък и стражите пред Двореца не пускат никого вътре.

— Има ли още от тия краставици?

— Те така правят — кимна Бейн. — Знаете ги. Отвътре. Също като в Джеопард. И в Земята на Високата Порта също.

— Кой, краставиците ли?

— Да, ама не и в Уеър — възрази Писмир. — Не и тук. Не мога да го повярвам! Не и в столицата! Със сигурност не!

— Че кой ще ти се сети да проверява какво става в столицата? — парира го Бейн.

— Като си говорим за това, аз да не би да съм ги очаквал в Джеопард! — подкрепи го Брокандо.

— Ама ние за краставиците ли си говорим?

— Да, но не и в… Уеър — отрони Писмир.

— Така ли мислиш? Аз пък си го мислех същото за Джеопард.

— Напоследък не пускат почти никого в града — обади се Ухльо Бухлоу.

— Абе вие май не говорите за краставици, а?

— Какво да ги правим?! — попита Писмир.

— Накълцайте ги! — Глърк размаха войнствено една краставица. "

******
"— Е, ами то и ти мислиш. Колко пъти съм те виждала — седиш си и си мислиш…

— Абе то аз не винаги мисля — най-съзнателно си призна Глърк. — Понякога само си седя."

;)

А сега ме очаква ей това удоволствие:



Всички пратчетоманиаци могат най-неблагородно и открито да ми завиждат, че все още неизпитани удоволствия ме очакват...а вие вече сте ги чели, нали?
Тук се плезя аристократично.
:)))

16 коментара:

  1. Жесстоко:)Да бъда и аз малко модерна с някои думички:) Пък, ако искаш да знайш, всеки път като чета Пратчет, все по нещо ново откривам:) Но, да, завиждам ти:) Аз пък присвивам очи плебейската:))))

    Гушшшш:)

    ОтговорИзтриване
  2. Моля те, обърни внимание на превода и стила на "Туп!" Чувам само лоши неща и очаквам твоето мнение, за да реша дали ще го взема или не.

    ОтговорИзтриване
  3. Ех, Идка...:)))
    Абе ти метна ли на някой "Дребнио волен народ" или още е при теб?
    :)
    Гушшш, тушшш :)))

    ОтговорИзтриване
  4. Ок, г-н Блажев! Ще докладвам!
    :)

    ОтговорИзтриване
  5. о дааааа, това беше първият ми досег с пратчет и оттогава съм негов доживотен фен! преди да си го купя нямах ни най-малка представа к'ъв е тоя и за к'во пише. избрах си го по картинката :))
    туп ме очаква и мен, така че не ми се плези :P за качеството на превода се доверих на моррт, но дори и да не беше казал, че бива, пак щях да си го взема - за колекцията!
    като казах колекция - някой има ли дневниците на стражата? колко от тях са издадени у нас - 1, 2...? струва ли си човек да ги има заради едната колекция? само два пъти са ми попадали и и двата пъти ми се досвидяха парите за тях (повече от колкото за негова книга, пък то е тефтер!).

    ОтговорИзтриване
  6. Хах,оня ден,докато дирех онуй птиче,за малко да си купя и "Туп",ама се отказах:(
    Чакам да се похвалиш и се връщам в книжарницата:)

    ОтговорИзтриване
  7. От доживотен фен на Пратчет До Морската гарга ;)
    Що ме плашите с г-н Блажев за качеството на превода? Ако трябва и аз вече ще се доверявам само на Морт за преводите, но пък аз обичам да притежавам книгите, които харесвам - не само да ги чета и мятам после на някой друг :)))
    Изведнъж като ми се прииска да си ги препрочета кво ще правя?
    Пък и ги предпочитам на хартиен носител. :)

    Ахахха - Миленка. Интересно ми е ти какво ще кажеш за птичето, тъй като чувам доста противоречиви отзиви :)
    А книжарницата винаги трябва да е до нас.
    Като си купувате жилища - оглеждайте района!
    Въпреки, че тук само ги местят... Преди "Пингвините" ми бяха по близо, а сега "Хеликона"... Други книжарници у наше село не знам :D :D

    ОтговорИзтриване
  8. ;)
    найс найс
    дано ти е харесала.
    леле как ми липсваха блоговете :)
    и ревютата
    :)

    ОтговорИзтриване
  9. Ай, ся! Брал, ритал, плацикал се из басейните с мадами - много му липсвали блоговете...дрън-дрън...:))))

    ОтговорИзтриване
  10. Оле, изтървала съм Туп! Ще трябва скоростно да наваксам пропуска. Преводите на de Cyrvool, ми харесват толкова много, че съм сигурна няма да остана доволна от тоя на Вузев, но какво да се прави. И аз, като всички останали искам да имам Пратчет на лесно, под ръка и по всяко време.
    Иначе, килимените хора са готени, макар, че за мен най-великите му истории си остават тия от света на диска.

    ОтговорИзтриване
  11. Преводът на "Туп" можеше и по-добър да е. Цървул търсете, но и аз завися от Морт. Ел, "Дребнио волен народ" дойдоха лично да си го вземат:) Аз примрях от смях, благодарение на , разбира се, великолепния превод. Адски добра работа са свършили ентусиастите с тези колекционерски издания. Заслужаваше си всяка думичка, страничка и бръчка между носле и очи:)

    ОтговорИзтриване
  12. Ахха, Катрин - айде газ до книжарницата :)

    Идка - не се и съмнявам, че си е заслужавало.
    За кво да се сбръчкваме от смях иначе...
    А мен още колко бръчки ме чакааааат...
    :)))

    ОтговорИзтриване
  13. За "Туп" чух, че преводът бил доста добър.
    Може би след яката издънка с "Пощоряване", Вузевите най-сетне са се стреснали и са дали някой лев повече за кадърен преводач.

    ОтговорИзтриване
  14. bozho - аз я почнах, но заради увлечението ми по водораслите занемарих четенето.
    Като я финализирам ще си дам неекспертното си мнение.
    :)

    ОтговорИзтриване
  15. а всъщност "Килимените хора" е единствената прачетова книга, която не ми допадна (с изкл. на Туп, която още не съм чела)

    ОтговорИзтриване
  16. Лита, на мен ми харесват всички, които съм прочела досега от него.
    В различна степен, но всички.
    :)

    ОтговорИзтриване

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.