четвъртък, 15 юли 2010 г.

"Чучулигата" - Решат Нури

Решат Нури Гюнтекин, един от класиците в турската литература, става световноизвестен именно с този роман.
Много пъти съм чела тази книга.
Фериде е необикновено момиче. Един от най-чистите и привлекателни женски образи, които съм срещала. Да живееш в страна като Турция в началото на миналия век и да имаш куража да напуснеш семейството си! Тя е млада, богата, добре образована и от добро семейство. Но не това впечатлява. Силата на духа и, посрещането на всички мъки и несгоди с усмивка, чистотата и невинноста и, всичко това ме кара да и се възхищавам и скритом да търся сходни черти.
Насмешливостта с която носи тежкия си кръст, гордостта и своеобразния и чар пленяват читателя.
Решат Нури е истински майстор на перото. Сами ще се убедите от следните ми любими откъси:

Фериде в училище:

"Щом научех, че някое момиче е разменило най-невинно през оградата на двора цвете за спомен с някое съседско момче, съобщавах това на всеослушание в градината. Бях фанатизирана противничка на такива неща.
Няма никога да забравя. Една зимна вечер учехме в занималнята. Една силна ученичка на име Мишел, бе взела разрешение от сестрата да седне на последния чин със своята тъпичка друугарка, за да и разкаже урока по римска история. В тихата занималня изведнъж се разнесе плач. Сестрата вдигна глава и каза:
- Какво има, Мишел, плачеш ли? Защо?
Мишел измокреното си от сълзи лице.
Вместо нея отговорих аз.
- Мишел плаче, защото е развълнувана от поражението на картагенците.
Класът се заля от смях.
С една дума, моите съученички с право ме бяха изолирали."





Когато тръгва из Анадола и става бедна учителка в провинцията:

"Директорът се беше ентусиазирал здравата. Викаше колкото може по-силно със своя метален глас и ме сочеше:
- Ключовете на световната наука са в ръцете на ей тая мъничка девойка. Вие не я гледайте, че е такава дребна като фъстък. Душата и е богата. стиснете я за гърлото, стъпете на врата и, вземете знанията от устата и, изстискайте я като лимон...
Чуве хване един от ония проклети пристъпи на смях, и потъвах в земята. Ах, боже господи, щях да се изложа! Осмелих се за пръв път да погледна направо класа. Ученичките също се смееха.
Непрестанно засилващият се смях в класа направи най-после впечатление на директора. Той удари внезапно катедрата с юмрук, хвърли върху класа един от ония страшни разногледи погледи, за които бе заявил, че не е съгласен да продаде даже за хиляда лири, и извика:
- На какво прилича това? На какво прилича? Рече ли човек да ви пусне под одъра, вие се качвате на одъра. Вашето женско съсловие никак не бива да се разглезва. Ей богу, ще ви избия. Веднага си затворете устата! Какво сте се захилили като козя глава на фурна"
:)))

" Наведох глава още повече над хармониума и свирих дотогава, докато засъхнаха сълзите на очите ми. Когато престанах да свиря, бях задъхана, премаляла и отпаднала.
- Вие имате голямо музикално дарование и много чувствително сърце, Фериде ханъм. Просто съм учуден и не мога да разбера как една детска душа може да обхване тази безкрайна тъга?
Отговорих, като се стараех да се покажа безразлична:
- Това са религиозни химни, господине. Тъгата не е в мен, а в тях.
Юсуф ефенди не повярва на думите ми и леко поклати глава:
- Не мисля, че съм кой знае какъв майстор в музиката, но претендирам, че мога да преценявам безпогрешно кое в дадена пиеса се дължи на композитора и кое на изпълнителя. И пръстите също като гласа понякога имат трептения, които изразяват тъгата на едно чувствително сърце."

Докторът беше друг любим персонаж:

„Докторът беше доста патил в живота, чист човек. Той ме попита като се смееше все така високо:
- Лично вас не, но вида ви познавам, дъще, вида. Този вид, който за съжаление е на изчезване от земята.
- Като мамутите ли господине?
- Я ми кажете от къде попаднахте тук, вие, която сте пълна противоположност на ония грамадни, грозни слонове гиганти, вие, мъничкото, веселото, жизнерадостното, изящното и, тъй като съм стар, мога да прибавя още красивото благородно същество?”

И едно нейно посещение в дом на парвенюта, както казва самата тя:

" Струва ми се, че тази малка госпожица идва на училище не толкова за да научи нещо, колкото да се перчи пред бедните си съученички и даже пред учителките. Отнася се към своите другарки катокъм робини. Учителките смятат за свое задължение да понасят нейните всевъзможни прищевки и капризи. Майка и канела от време на време учителките на дъщеря си на гости в конака. Бедните ми колежки не могат да нахвалят разкоша и блясъка на този дом, яденетата, които им поднасяли, тоалетите на майката. Това положение, в колежки, от една страна ме разсмива, а от друга ме отвращава. Разбрах душите на тези хора от семейството на Абдюррахим паша. Това са парвенюта от рода на тези, за които казват: "Пази, боже, сляпо да прогледа", които изпитват удоволствие, че смайват с разкоша и блясъка си ограничените, незначителни хорица.
...
Когато видях, че при моето влизане дамите в салона заеха изкуствени пози като някои неопитни артистки, аз се усмихнах и си казах: "Ще видите, потърпете малко". Те останаха учудени, че не целунах полите на госпожата и на госпожиците, а се задоволих само със съвсем обикновен непринуден реверанс. Гледаха въпросително. Една обикновена кокона от Бейоглу, която по всяка вероятност бе гувернантка, сложи златните си очила и ме изгледа от главата до петите.
Държанието и маниерите ми бяха толкова естествени, думите ми толкова непринудени, че салонът се обърка като кораб, настигнат от буря.
Този салон, в който имаше хиляди скъпи предмети, купени с много пари, не беше пример за изящност и добър вкус, а по-скоро приличаше на манифактурна витрина. Дамите тук стоят вече години наред като бездушни манекени и изпитват удоволствие от това, че предизвикват изумление в бедните и неопитни жени на Ч...
Със своето свободно и дръзко държание завладях салона постепенно и поставих домакините в положение на неопитни и несръчни гости. Като разигравах тази груба и смешна комедия, аз се стараех да бъда естествена, да не издам играта. Дадох им дахаресала нищо от онова, което са ми показали, което са говорили и правили пред мен. И го вършех така, че да почувстват дълбоко и горчиво своето нищожество и невежество. Така например, когато голямата дъщеря на пашата ми показваше картините, забелязах с вежливи и прикрити думи, че това са посредствени произведения, а след това намерих някаква миниятюра, потулена в един ъгъл и попитах защо е захвърлено тук това единствено ценно произведение на изкуството. Накратко, не се учудих на нищо сред този разкош. Критикувах всичко. Особено през време на яденето аз просто ги измъчих мълчаливо. Кой знае колко гости са се изпотили затова, че не умеят да си служат с вилица и нож, колко бедни хорица са отказали да ядат само защото не знаят как се взема и как се яде някой специалитет? Днес отмъстих на всички. Движенията ми бяха толкова сръчни и хармонични, че дамите не можаха да скрият удивлението си и през цялото време ме наблюдаваха с крайчеца на очите си. Аз също ги поглеждах от време на време. Но моите погледи ставаха причина вилиците в ръцете им да треперят, залъците да засядат на гърлото им, да се смущават, когато пият вода. Особено коконата от Бейоглу, която подчертава своето превъзходство над неопитните и невежи жени, която се хвали, че знае френски, просто съжаляваше, че се е родила. Тъй като е гувернантка, а аз учителка, тя се държеше като моя колежка и смяташе за свое професионално задължение да премери сили с мен. Но тази негодница остана така сконфузена, че има да ме помни… Тя не беше в състояние да изкаже мисълта си на турски и за да се измъкне, заяви:

— Не мога да говоря добре турски.

Тогава казах на френски:

— Няма значение, мадмоазел, да говорим на френски.

Но сега започнах да се подигравам с нейния френски.

Накратко, дребната незначителна основна учителка изчезна в този салон. Възкръсна безжалостната Чучулига с цялото си лекомислие и язвителност, която е разплаквала и най-красноречивите учителки в „Дам дьо Сион“.

Когато започнахме да спорим върху етикета, който трябва да се спазва на приемите във висшето общество, не й достигнаха думи да изкаже мисълта си и тя реши да ме унищожи:

— Впрочем случвало ми се е да бъда много пъти сред хората от висшето общество и да видя всичко с очите си.

Погледнах я гордо и насмешливо в лицето и рекох с усмивка:

— Е да, но това не е достатъчно. В това общество човек трябва трябва да си живял своят естествен живат.

В резултат на моето настъпление, което, признавам, не беше толкова деликатно, бедната жена промени цвета на лицето си и побърза да си излезе без време под предлог, че е дошъл часът за урока на един от малките синове на пашата.

Дамите бяха станали кротки като агънца. След като хвърлиха грозните маски на фалшивостта и високомерието, те показаха истинския облик на душите си. В действителност не бяха лоши хора. Тогава и аз постепенно слязох до положението си на смирена и тиха основна учителка, която разбира и съзнава своята незначителност.

По книгата има направен сериал. Когато бях малка го въртяха из руските канала, така че за първи път го гледах на руски :)
Актьорите бяха доста добре подбрани.
Та за мен това е Чучулигата:











Помня, че когато за първи път ми препоръчаха тази книга си помислих:" Пфу, че лигаво име. Сигурно е някоя любовна и банална." :)
E - после си промених мнението. Макар, че нямаше да откажа някой по-мрачен финал...
А за непросветените - Чучулига е прякорът и, понеже обича да се катери по дърветата.
Ах, да... И аз обичам гюлбешекер.
С това ми се изчерпва опитът сред турските автори. :)))

20 коментара:

  1. Подарих Листопад на баба ми, тя остана много доволна. А майка ми много хвали тази книга, като разбрах, че и двете всъщност са от нейното време, че и по-отдавна направо се учудих.

    ОтговорИзтриване
  2. Не съм я чела.Покрай бума на турските сериали, някой ми я беше препоръчал,явно и аз съм преценила,че ще е сапунчеста и не я прочетох.Заинтригува ме.
    :о)

    ОтговорИзтриване
  3. @Nezzo - "Листопад" я подарих скоро на нашите, то тя пак се върна при мен...все пак половината от библиотеката им е при мен :)
    Та "Листопад" е била доста сходна с "Гераците".
    Общо взето за разпада на едно семейство...

    Миленче - прочети откъсите и ако това не те заинтригува ;)

    ОтговорИзтриване
  4. Знаех си, че жените обичат такива четива :)
    шегувам се :Р
    интересно ми е как от толкова тънка книжка, могат да направят толкова дълъг сериал :)

    аз си купих Туп на Пратчет и в момента я чета. Изглежда като продължение на "Шовинист", подобни проблеми засяга.

    ОтговорИзтриване
  5. Да беше хванала Орхан Памук от турските автори :)...

    ОтговорИзтриване
  6. Оф, абе защо тоя Памук нещо не ме грабна с "Бялата крепост"?
    И повече не гледам към него!

    А колкото до чучулигата, ами не знам, първо четох книгата, имам някакъв смътен спомен за филма, много ми е драматична и сълзлива, ама това си е мое мнение :)

    ОтговорИзтриване
  7. Ламот - вярно е,че е по-подходяща за жени, но все пак авторът е мъж. Че и разбирач на женската душевност, а това трудно се среща :)

    Скай - гледам го тоя Памук и все не се решавам да купя нещо от него, не знам защо.

    Самодивке - ето на! Отказа ме!

    Ами дайте някакво ревю, че да знам накъде да посягам...
    :)

    ОтговорИзтриване
  8. "Чучулигата" съм чела в едни мнооого далечни години. Стори ми се наивна, но пък и идея си нямах от живота в Турция. Може би трябва да я прегледам пак, за да видя сега какво впечатление ще ми направи.
    Понеже съм влюбена в Турция и Истанбул, Памук ми идва много на място с усещането си за този град. "Бялата крепост" и на мен ми се стори суховата.

    ОтговорИзтриване
  9. Ако ще е Орхан Памук, пробвай "Сняг" и "Истанбул", както и речта му при връчването на Нобеловата награда (имаше я някъде, публикувана в нет-а). Не съм му кой знае каква фенка, но определено е най-добрият популярен турски автор.

    А "Чучулигата" за мен (подчертавам) е от онези книги, които можеш и да не прочетеш :).

    ОтговорИзтриване
  10. Катрин - все пак е писана преди доста години и на някои може да се стори наивна.
    Но пак разказва майсторски :)

    Скай, ще я потърся тази реч, за да разбера какво имаш предвид
    :)

    ОтговорИзтриване
  11. Nightwish El,
    Интригуващ разказ – беше ми много интересно, ще си принтирам текста:-)

    Но и книгата наистина е уникална.:-)

    Аз бях истински смаян когато я прочетох.
    В началото леко ми напомняше на “Джейн Еър” на Шарлот Бронте, но после с изненада открих, че романа на Решат Нури е в пъти по интересен. И това при положение, че смятам “Джейн Еър” за много силен и жив роман.

    Това бе една от първите книги за, която писах в блога си:
    http://goran.blog.bg/lichni-dnevnici/2008/02/10/knigata-chuchuligata-ot-reshat-nuri-giuntekin-istoriiata-na-.161957

    Горан
    Goran.blog.bg

    ОтговорИзтриване
  12. @Goran
    Я виж ти!
    Много интересно. :)
    "Джейн Еър" си е класика отвсякъде.
    И двата романа са ми интересни - всяка по своему.
    :)
    Въпреки, че не виждам много сходни черти, освен може би, че и двете героини са с доста силни характери...

    ОтговорИзтриване
  13. Да, точно сходството на главните героини имах в предвид.

    Има и друго сходство, но то е мое и субективно – първоначално бях доста предобеден и за двете книги.

    Започнах да чета Джейн Еър по задължение, за изпит по западно европейска литература. Трябва да пишем за по един автор, от дълъг списък, аз исках да пиша за Жул Верн или Дюма, но нашата преподавателка бе решила друго – мъжете да пишем за жени писателки, а момичетата за мъже писатели. На мен се падна да пиша за Шарлот Бронте. Мислех си, че ще бъде голяма скука, но ... точно тази книга ме обеди, че жените пишат не по-малко интересно от мъжете. Днес съм изключително благодарен на тази своя преподавателка и на Шарлот Бронте защото благодарение на тях прочетох доста стойностни книги, които по-рано не би ми хрумнало да прочета, а си струват четенето и то много.

    За „Чучулигата” пък мислех, че ще е някой сълзлив и глупав роман, на всичкото отгоре турски, а се оказа уникална книга.

    Горан

    ОтговорИзтриване
  14. Аххахха - браво на преподавателката ти.
    Разкрила ти е дверите на творбите на нежния пол в литературата.
    На мен пък ми беше озадачаващо как така мъж, при това турлчин, е могъл така добре да вникне в тайните на женската душевност. То и за мен / хем съм си жена / си е пълна мистика...
    А относно стойностните книги, написани от жени:
    какво ще кажеш за тийнфурията Мери Шели и нейният "Франкенщайн" ;)

    ОтговорИзтриване
  15. Решат Нури, не е обикновен човек, не е и просто добър писател.

    Бил е един от най, най-образованите турци на своето време – също прогресивен и уважаван общественик. Самият Кемал Ататюрк, а и мнозина други многократно са му предлагали високи държавни постове и отличия.

    Решат Нури отказва да стане политик – избира да остане творец. И се превръща в легенда. Творбите му са преведени на десетки езици, многократно преиздавани и филмирани те са познати и обичани вече повече от сто години.

    „Чучулигата” е една от първите му творби - едва втория или третият му роман.
    Книгата е толкова силна защото в голямата си степен е биографична – Фериде е събирателен образ на жените от семейството на Решат Нури (майка, лели, сестра, любима). Според мен има и още един момент – в романа има много човешки въпроси и малкото директни отговори и читателя, неусетно става съпричастен. После ако е жена, сама започва да тълкува между редовете (или поне така предполагам), а ако е мъж хлътва по Чучулигата. Резултата – и в двата случая книгата му става близка.



    За "Франкенщайн нищо не мога да кажа – не съм чел романа, не съм чел и нищо друго от Мери Шели.
    Хич не ми допада да се правим на богове – да клонираме овце, да създаваме ГМО и да си представяме как бихме могли да започнем да проектираме киборги. Затова много рядко чета подобни книги. За последните пет години съм прочел само една така книга
    „Безсмъртни в Испания” – автор, Нанси Крес
    http://goran.blog.bg/lichni-dnevnici/2008/10/02/za-knigata-bezsmyrtni-v-ispaniia-avtor-nansi-kres.239892

    Горан

    ОтговорИзтриване
  16. Горан, на коментара ти за Решат Нури - просто изръкоплясках.:)
    Повечето от хората сега / предимно невежи бабички или тийнейджъри / го свързват единствено с "Листопад" и то не с книгата, а със сериала. И се осмеляват да дават оценки и мнение, за нещо, което не познават в дълбочина...както и да е...

    А относно Мери Шели - имам пост , където в последвалите коментарите се изрази интерес към мнението ти за "Джейн Еър"
    :)))

    ОтговорИзтриване
  17. Nightwish,
    Благодаря за топлите думи:-) За мен е удоволствие и чест.:-)

    Прочетох поста и коментарите за Мери Шели и Джейн Еър с голям интерес:-)

    Горан

    ОтговорИзтриване
  18. Честно казано "Чучулигата"никак не ми хареса. Фериде ми се стори исключително антипатична и глупава девойка. Очаквах нещо далеч по-добро, но главната героиня ми е толкова противна, че не мога обективно да оценя книгата. С мнението си не целя противопостовяне, просто така мисля :)

    ОтговорИзтриване
  19. Анонимен, всеки има право на мнение.
    Все пак, за да се оцени образа на Фериде, са необходими известни дози чувствителност и ерудираност.
    Разбира се, аз също не целя противопоставяне. Просто така мисля.
    :)

    ОтговорИзтриване

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.