Списание PIF, Дъга и Светата Инквизиция

Скоро се набутах в антикварната и гледам няколко стари броя пифчета, но не от тези малък формат гланцираните, а от по-големите...

Като малка бях луда по списанието PIF. Обикновено брат ми се охарчваше, първо защото бях малка да ми дават пари, а и както знаете женска длан пари не задържа...

Естествено не връзвах нищо от френски, но пък картинките бяха така омагьосващи, а и за едно дете, светът пълен с тайнства е винаги разбираем.

Еркюл ми беше фаворит.

Питам колко струват – оная вика 3 лв. щот са за колекционери и ме гледа гадно.

Баси и скъпотията - взех си една книжка за Марко Поло за 4 лв. и си излязох демонстративно...

Но аз нали съм Плюшкин и събирам крайно безполезни вещи, които за нещастие, като ми дойде музата за разчистване изхвърлям

Е – имах и RAHAN, въпреки че от най-ранна детска възраст си падам по-скоро по брюнети интелектуалци, отколкото към мускулести блондини :)

А моят баткейшън събираше списания „Дъга“ :откъдето се образовах по важни въпроси свързани с войните между биологични видове – щъркела Чоко и жабока Боко,

трудния живот на нежния пол, независимо в кой период от земното битие се намираме - „Момиченцето от Земята“ - Алиса Селезньова, позната ни от сериала „Гостенка от бъдещето“.

/ Бях бясна на нашите, че не са ме кръстили Алиса – имах три фаворитки – Селезньова, Алиса от Страната на чудесата и Алиса Фрейндлих /.

Смътно си спомням и Томек.

А на Дарко бях спретнала един портрет :)

Хубаво е да има поне две деца в семейството.

Човек трябва да има подходящ субект, когото да инквизира от най-ранна детска възраст.

Аз - около осемгодишна с невинно ококорени очи гледам отдолу-нагоре по-големият ми брат и на чист английски му заявявам:

- Извинейшън, баткейшан! Отрязах си една картинка от твоето списание.

Е - как да не му посивее косата горкия