понеделник, 12 юли 2010 г.

"Пиратски ширини" - Майкъл Крайтън

Не съм очаквала, че точно писател като Майкъл Крайтън ще пише пиратски истории. И то истории, свързани с морски чудовища, канибали и бандити. Общо взето - върна ме в детството.

Чете се бързо, но прекрасния разделител от моята фея Милена ме забави...:)
Та какво може да се каже, че съм научила от книгата...
Научих, че:
- от червата на плъхове стават чудесни фитили;
- как най-лесно можем да обезвредим вражеско оръдие;

Всъщност откъса, който най-много ми хареса беше този, в който на помощ на пиратите се притекоха художниците, латинския и геометрията...



“SEMPER VINCIT
/ Винаги побеждава – (лат.)/
В латинския имаше сила и чистота – две стегнати думи, типично военни и твърди. Италианците бяха изгубили всичко това; те бяха меки и цветисти и езикът им се беше променил, за да отрази това. Беше минало много време, откакто Цезар бе заявил без заобикалки Veni, vidi, vici.
VINCIT
Тази дума сякаш подсказваше нещо. Вгледа се в изчистените линии на буквите и тогава мислено видя повече линии, линии и ъгли, и умът му отново се насочи към гърците и към евклидовата геометрия, която го беше тормозила толкова много като момче. По онова време така и не успя да разбере защо е важно дали два ъгъла са еднакви и дали две прави се пресичат в една или друга точка. Какво значение имаше?
VINCIT
Спомни си картината на Казала – произведение на изкуството на един боен кораб, съвсем не на мястото си, нещо напълно ненужно и непрактично. Това бе проблемът на изкуството – то не беше практично. И не побеждаваше нищо.
VINCIT”

Тук съвсем не съм съгласна. Вярвам, че именно красотата скрита в изкуството ще спаси света.

Все пак считам, с риск да прозвуча критично, че има много по-добри книги на пиратска тематика. Лично моето предпочитание е стилът на Рафаел Сабатини, който обожавам още от крехка тийнейджърска възраст. Героите са доста по-пълнокръвни. Карат те да съпреживяваш с тях техните приключения, да негодуваш, тръпнеш и да нямаш търпение да я изръфаш от четене до последната страница.

Много добро ревю на книгата, направено от Sephiroth, може да прочетете тук.

Снимка на корицата на книгата - тук

8 коментара:

  1. Мн. приятно четиво; Крайтън беше голяма работа.

    ОтговорИзтриване
  2. Отдавна исках да прочета нещо за този му роман. Но изобщо не ми е чудно, че е писал И ЗА пирати... На фона на "Щамът Андромеда", "Конго", "Сфера", "Изгряващото слънце", "Разкриване" и "Джурасик парк" (които съм чел), реално май само за пирати не беше писал. А и "Спешно отделение" също е по негова идея. Много всестранен и за съжаление вече преселил се в други паралелни ширини...

    ОтговорИзтриване
  3. Тъкмо щях да те питам дали ти хареса :), видях в поста ти за разделител на книги. Е, и аз обичм пирати
    йохохо и бутилка с ром.
    Не съм я чел де, но това не ми пречи и аз да взема отношение :)
    чета Стругацки брадърс в момента :)

    ОтговорИзтриване
  4. @Bla - абсолютно!

    @Nostromo - наистина е много всестранен, както ти се изрази...и доста талантливи хора са се преселели в тия ширини...

    @lammoth - то и аз обичам един пират, ама него вятър го вее на бял галеон...
    :)
    Ще ти кажа мнението си на лс. Но утре щот напускам борда за днес.

    ОтговорИзтриване
  5. Предпочитам "Щамът Андромеда":)))Поздрави на всички:)

    ОтговорИзтриване
  6. "Вярвам, че именно красотата скрита в изкуството ще спаси света."

    Мдаа. Бих искал да се окажеш права.
    ... но това "Пока красота спасёт мир, уроды его погубят" ми изглежда по-реално ;)

    ОтговорИзтриване
  7. "Много добро ревю на книгата, направено от Sephiron, може да прочетете тук."

    Бе не съм Sephiron - Sephiroth е, но въпреки това благодаря за линка, радвам се, че книгата ти е харесала :-)

    ОтговорИзтриване
  8. Аз гледам и не виждам...:)
    Оправих го.
    :)

    ОтговорИзтриване

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.