На колежките - с любов...

Коя е най-опасната професия?
През мислите ви пробягват образи на изпотени пожарникари, миньори и пилоти...
Не, грешите!

Най-опасната длъжност, от която бягат всички като дявол от тамян или Nezzo от стандартен живот, Преславски от облечени жени, Фроги от място без музика...е да си моя колежка.
Дамм...бройката на бившите ми колежки е зашеметяваща и няма да я споменавам.
То верно да копаеш по цял ден водорасли на морското дъно не е лесно, но защо трябва да бягат с викове, а най-лошото е когато видя после блаженните им физиономии.
И понеже явлението да имам нова колежка е системно, наблюдаваните явления също са системни, циклични и параболични:
(...и сюрреалистични...)

1. Върша цялата работа сама, като в същото време обучавам нов човек.
2. Понеже вече сме две, всички си мислят, че работата трябва да върви два пъти по-бързо.
3. В един момент започвам да работя за двама, работейки два пъти по-бързо.

Може да ви се вижда лесно, но представете си, че вършите дадената работа не за една, а за две фирми.
А сега си представете, че го вършите за три.
Оформи ли ви се някаква картинка?

Да, знам, че и вие работите, вие сте натоварени и работата ви изобщо не може да се сравни по сложност с моята. / Само за един блогър се сещам, който работи колкото петнайсет от нас, но той просто не е човек ;) /

Най-лошото е, че много се забавлявам от цялата ситуация. Или ситуации...
А и три от най-близките ми приятелки са бивши колежки.
:)

Картинката е от тук.

Писмо до Nezzo

Благодаря за чудесния подарък!
И за още по-чудесното послание!
Както казваш - „това не е просто книга, а подарък щастие“.
Тази книга е късметлийка. Била е в твоите ръце, а сега отново попада в ръцете на човек, обичащ книгите.
Ама тия сови се скъсаха напоследък да ми носят подаръци!
Доволна съм.

:)
Сега като разузная какво е това гещалт психология и като си вирна носа, хич няма да се пипам ;)))

Еманципиран отчет за дейността на тъмните сили, задвижвани от балони

Миналата седмица ми беше натоварено. Да..да..натоварено е доста субективно понятие...
Свежите лъчи през тия дни бяха:

Не ми е останало да я прегледам, но още отсега съм възмутена, поради липсата на заглавия като: "Великолепната седморка", "Зорба Гъркът" ...
Но пък има доста интересни заглавия, които не съм подозирала, че съществуват, особено от нямото кино.
Ще ги издиря.Ако имам късмета да открия нещо и то ме впечатли, ще дам отчет.

Няма да правя ревю. То трябва да се прочете. :)))
Магьосник и вещица в лодка търсят жезъл. ПХХХАХАХХААА-ХАХХАААААХААААААААААААА
И един страхотен цитат:
"Не си го представях точно така, но вие сте абсолтно прав. Той наистина разшири границите на нашето невежество. Вече сме наясно колко много не знаем за света.
И двамата се насладиха на чудато сгряващото ги чувство, че не знаят несравнимо повече от обикновените хора, които си оставаха невежи само във всекидневните си дела.”

Старец се втурва да осъществява детските мечти на половинката си.
А докато бяха млади балони нямаше ли?
Приятна анимацийка. Хареса ми шоколадовманиаченото пернато :)

Ама заглавието ви подлъга, че ще видите нещо друго ли?
:)))

Подобие на класация, причинена от летежа на Ламот около нар...

Аз като ви казвам, че обичам книги с картинки, вие не вярвате и не вярвате!






.
Мързеше ме пак да пълня масата, затова колкото съм снимала - толкова ще видите!
Половината приказки съм ги свила от баткейшън в съвсем честна борба!
Останалата половина ще я придобия с нечестни средства. Само да измисля начин да се справя с алармената система, капаните и доберманите


А тази картинка украсяваше стената у дома. На другата беше нарисуван огромен тигър, а на третата - тримата братя и златната ябълка.
Надали някой е имал по-оригинални ръчно нарисувани стени в дома си.
:)
Звънецът ни беше скрит зад метален тукан - оня от снимка номер 3.

По любезното искане на Главния Инквизитор Ламот и след множество настоявания, без никакво прилагане на физическа сила, се опитах да сътворя някакво подобие на класация.
Само, че мен изобщо не ме бива както в оценяването, така и в класифицирането.
Единственото, което мога да сторя, само от страх да не ме сполети гнева му, е спонтанно изброяване на няколко заглавия.
Да уточня, че под любимо аз разбирам книга, която мога да прочета повече от два пъти и пак да изпитам сходно удоволствие, както е било при първия път.
Книгите, който са ми любими са твърде стандартни и се боя, че едва ли ще предизвикат някакъв интерес.
Повечето са и филмирани.
Но колкото и да е добър филма, никога не ми е харесвал повече от книгата.
Айра Левин - „Момчетата от Бразилия“, „Степфордските съпруги“, „Предсмъртна целувка“ - имах ги три в едно. Бясна съм, че при последното ми мъчително подреждане открих, че тази книга ми липсва!
Гордън Гант владееше мислите ми дълго време. Въпреки, че харесвам брюнети.
„Отнесени от вихъра“ - Маргарет Мичъл. За нея критиците са казали : „Книга, която не може да бъде написана“. Разбира се, мисълта че може да съществува Мъж, подобен на Рет Бътлър ми причини доста търсене. Ми не вярвам, че съществува! :)
„Джейн Еър“ - Шарлот Бронте - Тя и отнесените държат рекорда за най-многобройни прочитания от моя страна.:)
„Параграф 22“ - Джоузеф Хелър
"Кой, по-точно, смяташ, че иска да те убие?
– Всеки един от тях – каза Йосарян.
– Всеки един от кои?
– Всеки един от кои според теб?
– Нямам представа.
Тогава как знаеш, че не искат да ме убият?"
Аххааахх – просто несравнима!

„Цар Плъх“ - Джеймс Клавел – Имам поне три издания. А веднъж за малко да ям сготвено куче...пъфффф...ужасссс
„Гърбавия“ - Пол Февал – Самата идея на един нехранимайко побойник, по време на бойна схватка да му тикнат в ръцете двегодишно момиченце, което човек от висшето общество иска да убие на всяка цена и съответно да стане баща, закрилник. Да се откаже от личен живот и да го посвети на бащинството.
„Властелинът на пръстените“- Дж.Р.Р.Толкин – Книгата я прочетох през далечната 91-ва година. Моя съученичка ми каза: „Знаеш ли, Ел. Прочетох една много интересна книга. Е, тя е малко...хммм...за джуджета и елфи, ама не е точно детска.“ Почти щях да си изгубя зрението, защото докато не я финализирах не мигнах. Добре, че чета бързо.
„Тримата мускетари“ - Ал.Дюма – Ей това мога да го чета непрекъснато :)
“Допускам, че не сте глупак, господине, и макар да идете от Гаскония, трябва да знаете много добре, че не се стъпва без причина върху носни кърпички. Дявол да го вземе! Париж не е настлан с батиста. “
„Мравките“ - Бернар Вербер
„Не слизайте в мазето по никой начин!“
„А! Още един въпрос: знаете ли как могат да се направят четири равностранни триъгълника с шест кибритени клечки? „
„Когато месоядните растения бъдат опитомени, те ще се превърнат в съвършени оръжия, ще можем да устоим на всякакви нападения, стига само да ги засадим в редици. „
„Името на розата“- Умберто Еко.
„Дюн“-Франк Хърбърт
„Следа към Вега Орион“- Светослав Славчев
„Мълчанието на агнетата“- Томас Харис
„Човекът, който се смее“ и „Парижката Света Богородица“ на Юго
„Стас и Нели“ - Х.Сенкевич

Разбира се има и автори, от който харесвам доста повече от една книга: А.Беляев, Р.Шекли, Р.Сабатини, Ж.Верн, К.Май, П.Бобев, О'Хенри, Т.Пратчет, Ст.Кинг, А.Азимов, Е.Алън По, К.Дойл, А.Кристи, Дж.Лондон...
Тия дето съм ги изтървала неволно, хич да не ми се сърдят.

Да отидат да напляскат Ламот, който ще ги посрещне с отворени обятия и сладолед!
:)

Самодивски дар

Изморена от работния ден, (то цял ден да копаеш водорасли не е работа), Найтуш Ел се прибира към къщи с леки подскоци. Първо на един крак, а после и на три, леко препъвайки се в един – два несмачкани фаса. Когато приближи входа на пещерата си с радост видя, че на прага и я очаква мъдрата сова, а в човката си държеше загадъчен плик. „Хе! Имам поща! - помисли си Ел и се усмихна. Благодари на пернатата пощальонка и се вмъкна у дома. Разкъса с нетърпение опаковката и о – чудо: приказен накит блесна пред очите и.
Самодивският подарък сияеше в магическо синьо и тих шепот мълвеше думи на странен, непознат език. Суетната Ел нетърпеливо го сложи на шията и усети как магията я обгръща.

Благодаря, Самодивке за милия подарък!
Не зная какви магически сили ти прошепнаха, но днес имам важен празник – годишнина от нещо особено весело. :)
И познай довечера какво ще краси шията ми.
:)

"Царица Чума с грозна власт..."

"Царица Чума с грозна власт
сега препуска срещу нас
да жъне жътвата богата.
В прозорците ни без покой
кънти гробарската лопата . .
Ио кой ще ни помогне? Кой?"

„Пир по време на чумата" А. С. Пушкин

Епидемиите от чума в древността са имали невъобразими размери.

Ето какво изкопах от списание "Космос"- 1966г:
"...За период от 1500 години преди нашата ера се наброяват 41 чумни епидемии.
До XVI век избухнали още 109 епидемии. По времето на византийския император Юстиниан били отнесени в гроба половината от хората на тогавашния цивилизован свят. През 1336 година започнала от Китай „черната чума". През Индия, Персия и Константинопол
тя стигнала Европа и от 100 милиона, колкото броял тогава нашият континент, изтребила 25 милиона — всеки четвърти човек умрял от чума. „Декамерон" от Бокачо не е забавна шега. Хората наистина бягат, крият се по уединените манастири и от страх пред смъртта си разказват пикантни истории. В 1387 година измряло цялото население на град Смоленск. Руски летописец записва на евангелието си:
„. . . и останаше троица во живих во Смоленск и излезнаше заковахов двери. . . "

Епидемиите продължавали. Те посещавали Европа поне по два пъти всяко столетие. През XVII век смъртоносна вълна заляла всички европейски държави —по-страшна от глад, война и пожари. В 1666 година в Лондон „мъртвите били повече от живите".
В своя суеверен страх хората търсели най-различни „поличби" за идването на епидемиите. Като сигурен белег били смятани „опашатите звезди". В 1456 година византийският историк Кривотул съобщава: „Яви се опашата звезда и мор по цялата земя."
На тия суеверия не били чужди и лекарите. Големият хирург от епохата на Възраждането — Амброаз Паре, описва като най-достоверни белези за идване на чумата поява на комети и дракони, които можели да се видят в пълнолуние по небето.
Единствено срещу чумата могла да помогне науката, и то след развитието на медицинската микробиология.
Когато от провинцията Юнан, на границата на Тибет, започва в края на XIX век нова чумна епидемия, за първи път медицинската наука дава сериозен отпор.
Епидемията се движела бавно, стигнала голямото пристанище Хонг-Конг. Там на 20 юни 1894 година един смел микробиолог — Йерсен, открил чумния бактерий. Вестта била такава, че влязла на видно място в заглавията на вестниците. И у нас един вестник съобщил:„Чумата е хваната в бутилка."
Но макар и „хваната", чумата от Хонг-Конг и Кантон плъзнала към Индия, Персия, Египет — в едната посока, и през Филипините, Япония и Америка — в другата. Този път нейни жертви били близо десет милиона души. След откриването на бактерия било вече възможно да се проследи как става заразяването на човека. Оказало се, че чумният микроб си има съюзници. От чума боледуват гризачите: плъхове, лалугери, тарбагани —
вид степни гризачи. Заразата прескача върху хората чрез бълхи, които живеят по тези животни. Бълхите се насмукват с кръв от заразените плъхове. Чумните бактерии се размножават в стомахчетата на бълхите и ги запушват. Бълхата огладнява, но не може да се нахрани, защото входът към стомахчето й е задръстен от бактерии. Тя бяга от умрелия плъх и започва неспирно да хапе хората и да ги заразява. Това е сигналът за идещото нещастие — „морът по мишките"! Умиращите чумни плъхове губят страха си от хората, влизат в техните жилища и сеят навсякъде смъртоносните бълхи. Хората не знаели как да се отърват от плъховете..."


Ама интересни предпазни средства са използвали лекарите.
Поне хората повишили здравната си култура и обърнали по-голямо внимание на хигиената.


По Viasat History през декември даваха "Черната смърт".
А аз под влияние на рицаря подстрекател Ламот гледах далеч по-развлекателното:



Носи се слух за село, пощадено от чумата. Неколцина мъже под ръководството на рицаря Улрик се опитват да го открият. За водач избират младият монах Озмънд, влюбен в девойка, която се е запътила към същото село.
Общо взето не знам до какви мисли ще ви отведе филма. Аз разсъждавам може би твърде първично. Дали в името на Бог или в неговото отричане, и едните и другите изкормваха, бесеха и мъчиха себеподобни. Независимо от идеологията, в която се вярва, когато делата са сходни или се припокриват с делата на „лошите“ и „различните“ , някой би ли ми обяснил къде е разликата?
А може и нищо да не съм схванала.
:)
А Озмънд накрая откачи, започна да измъчва жени и заприлича на Анакин Скайуокър!

"Свят, населен с демони" - Карл Сейгън

"Свят, населен с демони. Науката като свещ в мрака" - Карл Сейгън.

Книгата е сбор от ръзсъждения на различни тематики. Съдържанието отначало ми се стори леко разхвърляно и хаотично, докато не осъзнах / а аз трудно схващам дори очевидни неща /, че това е сборник от есета, а не любовен роман.
Всъщност написването на книгата е отнело почти десет години, като тя е събрала личните му впечатления и мисли от случващото се в заобикалящия го свят, разглежда невероятно интересни въпроси, а анализите са пълни и написани по достъпен начин, подходящ за широкия кръг от неспециалисти, каквито сме повечето от читателите му.
Желанието му да предизвика обществен интерес, да запали у повече хора интерес към науката, да разобличи напъните на псевдонауката, предполагам е намерила отзвук в доста заблудени души, подобно на моята.

"Комисията за научно изследване на паранормални твърдения е организация, която обхваща учени, хуманитаристи, илюзионисти и други хора, които са се посветили на скептичния анализ на ширещи се или тепърва зараждащи се псевдонауки."
Карл Сейгън участва в нея още от самото и създаване.

Какви теми се разглеждат в книгата: "потъналите континенти" Атлантида и Лемурия / сещам се за още един, но това в друг пост.../, "психичната хирургия", фанатизма, етническите и национални предразсъдъци, суеверията, НЛО, отвличанията от извънземни, престъпленията на учените, гоненията на вещици и зверските мъчения, отглеждането на неграмотно общество, влагащо повече пари в отбраната, отколкото в космическите изследвания...

"Грамотността е пътят от робството към свободата. Има много видове робство и много видове свобода. Но четенето все още е пътят"

" Можехме да живеем във вселена, в която нищо да не може да бъде обяснено посредством няколко прости закона, в която сложността на природата да надхвърля способностите ни да разберем, в която действащите на Земята закони да не са валидни за Марс или някой далечен квазар. Само че данните - не предубежденията, а фактите - доказват, че това не е така. Имаме късмета да живеем във вселена, в която много неща могат да бъдат "редуцирани" до малък брой сравнително прости природни закони. В противен случай можеше да ни липсват интелектуалните възможности и капацитета да разберем света."

На мен ми звучи успокоително. Има надежда да разберем света. И то не само като физични закони.
Въпреки, че все още не мога да проумея как човечеството е позволило неща като детския кръстоносен поход, Инквизицията, Холокоста, робството, комунизма, чалгата... Не го разбирам този свят.

С две думи - книгата е великолепна.

Сега непослушната Nightwish El, въпреки терзанията които изпитва, ще продължи да твори демонския си бъркоч в псевдонаучния си блог - "Мистерии и загадки", който благодарение на далеч по-умните и с по-благопристойно държание колеги, има блестящо бъдеще,енергийно захранвано от далечен квазар.

Сега ще премина на по-леки четива. Пък и аз обичам тънки книжки с картинки.
Ето колекция от ефирни издания-притурки към списание "Космос", която си препрочитам с удоволствие през два-три века:

Дори масата не се огъва...
Ще взема да запаля и една свещ, че ми предстои борба с демоните на астрологията и фантастиката.

"По-добре е да запалиш свещ, отколкото да проклинаш мрака".

И все пак много по-лесно е да се прави псевдонаука, отколкото наука. Далеч по-ниските стандарти към твърденията и към техните доказателства, нагаждането към човешките фантазии, прави псевдонауката по-желана и популярна.

А в "Милиарди и милиарди" имаше повече картинки!