сряда, 13 юли 2011 г.

Thank you for the music



По повод поканата от Блага. :)

Не знам що, но се сетих за нещо отдавнашно...
Може би бях достигнала възрастта, в която като черен дъжд нещо облива жълтото около устата и изведнъж ти просветва, че действителността не е само слънце и цветя, а има и куп лоши, тегави, безсмислено жестоки неща...
Та изправям се аз пред майка си и сериозно и заявявам, че не съм и благодарна за това, че ме е родила... предвид, че нито ме е питала дали искам, нито пък мястото до което ми дава достъп е нещо прекрасно и красиво. Светът е труден, жесток и брутален, та ето защо родителите би било да са длъжни цял живот на децата си, а не обратното.

След всички философски разсъждения, които би могъл да роди един раздразнен детски ум, завърших, че от друга страна няма думи да кажа какво изпитвам ( думата благодарност ми изглежда твърде слаба :))) ) за всички нейни грижи, обич и внимание.

Сега, след като се уверихте, че съм била проклета още от далечни и приказни времена, а и с течение на времето не забелязвам никакви проблясъци на помъдряване, реших най- официално да отправя благодарности към неизвестния виновник / тук възниква гореща божествена борба между Зевс, Озирис и Михаел Шумахер /, комуто дължа съществуването на любимите ми същества.

И специални благодарности на Спилбърг и Лукас!

И на всички МПС-та, които ми налитат - I will survive, ве!

:)))

I’ve been so lucky, I am the girl with golden hair
I wanna sing it out to everybody
What a joy, what a life, what a chance!

Thank you пикчъра!
:)))

11 коментара:

  1. Аз пък благодаря на изобретателя на сладоледа!!!
    Лятото щеше да е непоносимо без сладолед.

    Баси ел, наоколо е много неоживено. Явно всички са на море :/ А аз пиша писма на китайки :(

    ОтговорИзтриване
  2. Ще се фрасна по главата:
    Благодаря на шефовете, че винаги има поне три вида сладолед в хладилника!
    :)))

    А тук е голяма лудница. Снощи на Алея на книгата в Морската се блъсках с разни парфюмирани мадами и се докопах до
    това

    Пишеш писма на китайки? С много обемиста работа си се заел...

    ОтговорИзтриване
  3. Моти, това е щото така и не се престраши да пием по бира. ако толкова те е страх от мен - обади се на Анджи.

    Ел, на шефовете само за това ли ще им благодариш? колко ужасно (бих казала неблагодарно, ама ме дразни тавтологията) от твоя страна..
    :)

    ОтговорИзтриване
  4. Аз пък, както съм особено признателна в момента, искам да се докопам до едно исчеснало, за да благодаря подобаващо на едни мазни, алчни педераси! И на майките им! И на бащите им! И на лелите им!

    ОтговорИзтриване
  5. И на балдъзите им!
    Аве - до крак!

    ОтговорИзтриване
  6. Жабчо - релакс :D
    Що трошиш нерви заради идиоти.

    ОтговорИзтриване
  7. Щото, Божо, строших куп пари и време, също така се претрепах от път. Пък за строшените мераци какво да говорим... И, на практика, идиотът се оказах аз!

    Е, поне се видяхме с некои сладки блогърки - къде на кръчма, къде на стадиона... :))

    П.П. Бе знаех си аз, че трябваше да помълча поне още няколко дена, понеже за друго не мисля и се не трая. Че да ме прощавате, викам. :Р

    ОтговорИзтриване
  8. Гадно си е. Особено когато човек се е настроил от сума време - помня кога се похвали за билетите, ама какво да се прави - Булгаристан :(

    ОтговорИзтриване
  9. О, Ел, и ти ли си неустоима за водач(к)и на леки автомобил тип НУРС със светофарно насочване. Да знаеш, че подтичването на зиг-заг с нехаен вид и бодро размахване на крайници помага.

    ОтговорИзтриване
  10. Фроги, Божо - няма лек за тия мъки.
    Само да не се случи нещо подобно на концерта на Жан Мишел Жар, че ще взема и аз да се науча да псувам. :)

    Скай, то аз приклякам, пълзя, камуфлажни дрехи слагам - те пак ме надушват! Чар, какво да правя... :)

    ОтговорИзтриване
  11. Денят на благодарността е далеч, ама няма лошо да се благодари. Аз съм благодарен за салатата от миди на обяд. Много беше вкусна. :D

    ОтговорИзтриване

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.