"Наследникът от Калкута" или как се създава приключенски роман нейде из Сибир

Все повече се убеждавам, че нещата никога не са такива каквито изглеждат.
Пък и от особено значение е източникът на информация. ;)

Роберт Щилмарк е геодезист в първите строителни групи след изследователите в тайгата и блатистата тундра отвъд полярния кръг.
Разказите му вечер край огъня постепенно запалват и другите. В.П.Василевски е счетоводител, който вдъхновен от приключенските истории, създава група ентусиасти, които преписват романа от малките листчета пощенска хартия, които използва първоначално авторът.
Украсен с рисунки, подвързан със синьо платно в три тома, романа обикаля студената тайга от раница в раница.
След като се завръща в цивилизацията, книгата вече придобива завършен вид след обработка, включваща уточняване на дати, георгафски и етнографски подробности.

Прочетох третото издание на книгата от 1982г., но ровейки се в библиотеката на баткейшъна с мъка осъзнах, че пак ми е свил по-старото издание / първото от 1960 / с по-хубавите картинки! Липсват му първите няколко страници, най-самоотвержено преписани и нарисувани от майка ми, което за мен прави книгата безценна.










Така...това по-горното беше да хвърля лека изумрудена светлина на предговора на третото издание, писано през соц-времето, като ви спестих доста комсомолски лафове, знамена и прегръдки...Предполагам цензурата е била по комунистически жестока, но въпреки това книгата си е приказна.
Леко потръпване усетих, четейки биографията му в нета. В уикипедната действителност Щилмарк е бил наистина забележителен човек с редица таланти - владеел е много езици, рисувал, пишел стихове, свирил на пиано. По време на ВСВ става помощник-командир на разузнавателна рота, но го раняват тежко и става преподавател по топография в пехотно училище.
Арестуват го за “клеветнически изказвания за съветската действителност” / ей това ми е много интересно да го узная в подробности :) / и е осъден на 10 години лишаване от свобода, като пет от тях прекарва в затвори, а после е изпратен в Сибир, за да участва в строителството на заполярната железопътна линия Салехард - Игарка – Норилск, където развлича останалите с разкази по произведенията на Дюма, Р.Л Стивънсън, Джек Лондон...
След това започва сам да съчинява приключенски истории. Един от бригадирите на криминалните затворници – Василевски се споразумява с Щилмарк да го освободи от тежка работа в замяна на това да го обяви за съавтор на книгата, ако някога тя бъде публикувана.
През 55-та Щилмарк е реабилитиран и се връща в Москва, Василевски го предупреждава, че ако публикува книгата без да фигурира името му като съавтор ще му изпрати наемен убиец...страхотия – направо книжен хорър!
„Книгата е публикувана от “Детгиз” през 1958 г. На обложката и има две имена : Р.А.Щилмарк и В.П.Василевски. Романът има огромен успех и от издателството предлагат да го преиздадат в по голям тираж. „

Обаче получения хонорар се вижда малко и Василевски подновява изнудването. На Щилмарк му писва и подава иск в съда...Бившите лагерници свидетелстват в негова защита...и през 1959г. излиза второто издание на романа само с името на Р.Щ.

Та такива родилни премеждия е имал този роман.

За самото съдържание няма какво да ви омайвам - книголюбците сигурно са я сдъфкали с кориците по време на ранния си юношески период, а останалите - ако имат желание за над 700 страници, пълни с пирати, леопарди, негри, индианци, мъките на Лойола и подлите йезуити, Гай Фокс, Галилей, Джакомо Грели, Бернардито Луис, срутване на пещери, излюпване на наследници и прочие...

:)))
Изчетох още четири книжки, ама тъй ме мързииии да пиша...