Thank you for the music

По повод поканата от Блага. :)

Не знам що, но се сетих за нещо отдавнашно...
Може би бях достигнала възрастта, в която като черен дъжд нещо облива жълтото около устата и изведнъж ти просветва, че действителността не е само слънце и цветя, а има и куп лоши, тегави, безсмислено жестоки неща...
Та изправям се аз пред майка си и сериозно и заявявам, че не съм и благодарна за това, че ме е родила... предвид, че нито ме е питала дали искам, нито пък мястото до което ми дава достъп е нещо прекрасно и красиво. Светът е труден, жесток и брутален, та ето защо родителите би било да са длъжни цял живот на децата си, а не обратното.

След всички философски разсъждения, които би могъл да роди един раздразнен детски ум, завърших, че от друга страна няма думи да кажа какво изпитвам ( думата благодарност ми изглежда твърде слаба :))) ) за всички нейни грижи, обич и внимание.

Сега, след като се уверихте, че съм била проклета още от далечни и приказни времена, а и с течение на времето не забелязвам никакви проблясъци на помъдряване, реших най- официално да отправя благодарности към неизвестния виновник / тук възниква гореща божествена борба между Зевс, Озирис и Михаел Шумахер /, комуто дължа съществуването на любимите ми същества.

И специални благодарности на Спилбърг и Лукас!

И на всички МПС-та, които ми налитат - I will survive, ве!

:)))

I’ve been so lucky, I am the girl with golden hair
I wanna sing it out to everybody
What a joy, what a life, what a chance!

Thank you пикчъра!
:)))