сряда, 13 април 2011 г.

"Страта" - Тери Пратчет



Двете с Midnight се хванахме за ръка, допряхме морни чела и решихме да напишем ревю за странна книга.

Midnight:

"...той - или тя (А'Туин) - е там, отдолу, под мините, и морската тиня, и фалшивите вкаменелости, поставени там от Създател, който си нямал по-добра работа от това да разстройва археолозите и да им внушава глупави идеи..."

Тери Пратчет, "Фантастична светлина"

Пратчетовата си девственост изгубих с "Еманципирана магия" и това завинаги ме влюби в творчеството му. "Страта" прочетох доста след като бях изчела всичко достъпно писано от него. познатите ми си имаха предпочитани книги и поредици от неговото (на Пратчет това) творчество и повечето клоняха към Света на диска. вероятно това беше причината да получа доста противоречиви преразкази за тази книжка, които малко ме разколебаха. започнах да я чета с много занижени очаквания, но всъщност книгата се оказа безкрайно интересна като начин на представяне, ужасно разочароваща като идея за това какво всъщност е Диска и.. и всъщност в един момент ми стана ясно, че съм подходила напълно грешно и първосигнално, подведена от това, което ми казаха другите. и бях впечатлена. от гениалния начин, по който Пратчет създава огледален образ на собственото си творение.

накратко за книгата:
хората са започнали да използват машини за поръчково създаване на планети, като хората, които ще се заселват там имат строгоспецифични изисквания и, като всеки един добър търговец, Кин (главната героиня), екипа и и фирмата като цяло, се стараят да ги изпълняват стриктно. като всеки истински творец обаче, рядко (или съвсем никак и никога) успяват да сдържат поривите си за дебелашки шеги с идните поколения, които ще се мандахерцат по тия планетки. и така до момента, в който Кин получава предложение (всъщност тя и представителите на други две извънземни раси), да намерят митичния Плосък свят. е, намират го и тук вече историята няма НИЩО ОБЩО с поредицата Светът на Дискъ (не, че в началото имаше де..).
мисълта ми е, книгата е великолепна сама за себе си. ако все пак се престрашите да я прочетете, се абстрахирайте от Света на Дискъ.

"И сме открили, че колкото повече хора има, толкова по-еднакви стават те. Това е бил единственият начин, по който сме могли да оцелеем. Хората винаги са си мечтали за обединен свят. Мислехме, че той ще е по-богат. Не беше. Единният свят означаваше ескимосите да се образоват и да се научат на счетоводство, но не означаваше, че германците ще се научат да ловят китове с копия. Означаваше всеки да се научи да натиска копчета и никой вече да не помни как да се гмурнеш за перли."

Тери Пратчет, "Страта"
http://www.book.store.bg/p14952/strata-teri-pratchet.html



Ел / аз де :)))А това горе пак съм аз, но излязла изпод вълшебните пръстчета на Миднайт/:

Като малка исках да стана космически археолог. И през ум не ми беше минавала мисълта за планетарно инженерство.

Разбира се всеки изкуствено създаден свят не бива да страда, че е такъв.

В един свят трябва да съществуват достатъчно количество тайнствени отпечатъци в снежните планини, морски чудовища, порещи в съвършен бруст вълните на езера или мистични златни градове.


„ Ние строим светове, не просто оформяме планети. Това и роботите го могат. Ние строим светоте, на които човешкото въображение може да пусне котва. И не си правим майтап с това, като залагаме в тях смахнати вкаменелости.“


Но изкушенията са присъщи на човешката натура. Вследствие на това под близо километър пластове в земните недра се поставя скелет на плезиозавър. Чудовището държи плакат. И надписът на него гласи: „Спрете ядрените опити“.



Подобни находки ми напомниха за артефактите от „Последният ден на Сътворението“ на Йешке. „Флейтата на Св.Вит“ - т.е. фалосът на мъченика, предаван като реликва от манастир на манастир, след направени изследвания, се оказава, че материята не е от органичен или неорганичен произход, а е синтетична. И смайващо приличала на маркуч на противогазова маска, каквато носят пилотите на реактивните изтребители. Бойната колесница от Гибралтар, която се оказва джип от 1844 година...изобщо страхотия е това да имаш възможност да се разхождаш из времето и пространството...:)))


Кин Арад е на над двеста години в разцвета на силите си, родена на Земята / онази истинската / тя работи за голяма компания, занимаваща се със строене на светове. Получава предложение за пътешествие, което има за крайна цел откриването на плосък свят с форма на диск.

Прибавете към любопитството на Кин Арад, разрастнало се неимоверно след изкусителната заплаха: „Ела или цял живот ще се чудиш“, Марко Фарфарер – един четирирък кунг, който се мисли за човек, както и една шанда с: „интелигентно мечешко лице“, украсено от чифт огромни бивни, придаващ на изговора и чудесно фъфлене – Силвър, която е социолог, сравнителен историк, лингвист и пастир на месодайни животни.

„Някога са съществували Вретената: телепати, ама такива телепати, че не повече от хиляда от тях са можели да живеят по едно и също време на една и съща планета, заради мисловното статично електричество. А ние, човеците, сме си мислели, че имаме проблем с пренаселеността! Те оставили след себе си библиотеки и научна апаратура, а вече било известно, че могат да променят планетите според вкуса си...“

Книгата я определям по-скоро като фантастика, отколкото като фентъзи, затова не очаквайте нещо от духа на Ваймс и компания, които пък на мен са ми особено любими. Исках да кажа...и аз не знам...Миднайт го е написала по-разбираемо, пък и е дала обяснение що е туй "страта", щото мен откровено казано много ме мързи днес...
:)))

16 коментара:

  1. Много добри ревюта. Вече съм абсолютно сигурен, че блогърите, които не четат Пратчет и Геймън, се броят на пръстите на левия ми крак. :D

    Колкото до рисунките, дълго ги съзерцавах (почти цяла сутрин) и за първата всичко ми стана ясно (особено след разяснението на Ел), но за втората не можах да намеря никаква друга причина да определя изрисувания тиранозавърски тиквоч на плезиозавърски, освен факта, че наистина се плези. Плезиозаврите май са водни животинчета и дори за лохнеското се предполага, че е точно такова (доколкото изобщо го има) - малки глави, дълга шия, едри туловища и гумени плавници наместо ръце. :D

    Другото, което ми направи впечатление (не, не става дума за фалосът - мисля, че за него коментар ще направи Ламот) е фалосът. Абе, Ел, представи си, че някое дете, запалило се от предния ти пост по Геймън, реши да прочете и за сродника му Пратчет и неговата "Страта". Ей, все аз трябва да ти казвам. :P :D

    ОтговорИзтриване
  2. ХАХХХааа, Нострооооо!
    Ще си взема бележка!
    :)))

    А относно рисунката - кво да му рисувам на този плезиозавър? Дългата шия ли? :)))
    Едно Годзилче много по-добре ми се вписваше...

    Все пак, надявам се да обърнете по-голямо внимание на моя, адски точен портрет по-горе.
    :)

    ОтговорИзтриване
  3. Уфф, аз пък като ти прочетох заглавието и някак отвътре ми дойде да се сетя за Стратовариус :))

    Е, ако бях чела книгата, можеше първите ми асоциации да са други;)

    Ел, ще ми нарисуваш ли едно такова драконче, да си сложа на вратата на кабинета. Примерно с надпис: "Спрете лошите студенти"...абе ще го измисля като му дойде времето, че ей сега поне още за 15 варианта се сещам:D

    ОтговорИзтриване
  4. "Горе ръце, долу гащи и студентски книжки!"
    ...ммммне, не е достатъчно зловещо.

    Аве ще го измислим, споко!
    :)
    Ти искаш да не припарват вътре или да не излизат навън?

    ОтговорИзтриване
  5. Аааа, за отвън да е надписът. Само докато видят плезиозавърЩето и да са наясно, че ще последва изплезване на езици от зор (вътре).:P
    :)

    ОтговорИзтриване
  6. Хммм,, значи за подготвително-стресиращ надпис говорим...
    :)

    ОтговорИзтриване
  7. Явно съм много загубена, щото нищо от гореспоменатото не съм чела, нищо, че някак ми се струва, че съм го писала. На всичкото отгоре Ностро може да ме преброи на пръстите на левия си крак. Ел, нямаш идея колко изчервена и зарибена съм. И от къде, по дяволите да започна? Ако не е късно? :)

    ОтговорИзтриване
  8. Светле, наистина все едно ти си го писала, но имай предвид, че го писахме две същества :))))

    Предлагам да започнеш по обичайния начин отляво - надясно.

    Аз лягам да ям!

    ОтговорИзтриване
  9. Правилно, Ел, глей к'ва съм заспа, будя те с некви тъпи въпроси, вместо с първо, второ и трето по желание - торта или кекс?:)))))

    На мен все ми иде отдясно - наляво и отдолу нагоре, вероятно защото съм в две противоположни посоки едновременно, само, за да не е по-течението, че да е на мойта, ама к'ви инсайти получих покрай оглеждането си като изгубил се читател, за което сърдечно те оставям да си похапваш, щото киселини залудо нема смисъл да ти причинявам. На преситено чак, ще те безпокоя наново, ама има време за възкръсване, както покрай тебе и аз се досетих.:)

    :*

    ОтговорИзтриване
  10. кой как си е загубил девствеността? :D
    eee, Ел, дракончето е чудесно, ама защо да се спират ядрените опити? Това е единственият шанс да се появи жена с три цици! (като в Зов за завръщане)

    Книгата още не съм я чел, ама вие с Тотенлихт такава реклама й направихте, че утре си я купувам. И ако не ми хареса ще ви пратя по един библиотечен полицай да ви нашари седалищните мускули :P :D

    ОтговорИзтриване
  11. Ооф,Няма кога да я чета. Тъй като Diva вече ми препоръча Стиг Ларшон.
    The Girl With The Dragon Tattoo
    http://rutor.org/torrent/73195/devushka-s-tatuirovkoj-drakona-muzhchiny-kotorye-nenavidjat-zhenwin_the-girl-with-the-dragon-tattoo-2009-bdrip-ot-hq-video

    ОтговорИзтриване
  12. Valkocompany, книжката е тъничка, наистина се чете на един дъх.

    Ламоте, какво за девствеността?

    Ел, ако ми направиш автопортрет (подобен на а.к.а. плезиозавър) обещавам че специално ще дойда при вас с хляб, сол, питка с маслини, бАхур, пияни вишни, бисквитена торта с течен шоколад и бананов крем-карамел.

    ОтговорИзтриване
  13. Ел, страшно ревю направи на книжката. А и картинките си ги бива. Ама наистина с ядрените опити има шанс да стигнем не само до жената с трите цици, но и до Вонегътските пингвини, от най-зловещата му книжка:)))
    "Страта" ми беше първата книга на Прадчет, с която се зарибих по неговите произведения и вчера започнах да си я препрочитам, че ми свършиха книгите за четене, а скоро няма да вилнея из книжарниците:)))

    ОтговорИзтриване
  14. Светле, храната, спането и книгите са едни от най-важните неща за мен / има и по-важни, ама те са си лични :))) /. Не мога да ги класифицирам в някаква последователност, защото са еднакво необходими и взаимно се допълват...
    Разбира се...искам и галактически мир, но надали някой би ме чул...

    Ламоте аз съм за всякакви опити!
    Пращай полицая!
    Ако не ти хареса книгата - можеш да сготвиш нещо на Миднайт, че тя беше главната виновница.
    Ама как си измих ръцете само... :)))

    Вал, най-добре се чете докато пържиш картофи, решаваш задачи и редиш пъзели. От личен опит знам...
    Това татуирано момиченце изглежда интересно.
    :)))

    Тотенлихт, след толкова изкусителни слова, нямам никакъв избор. Хващам перото! :)))

    Ел, радвам се че ти харесаха писанията ни.
    По-различна е от другите, които съм чела и се боя някой да не подходи с едни очаквания и да се разочарова.

    Хора и мнения всякакви.

    :)))

    ОтговорИзтриване
  15. ама айде, кво се моткаш, чакам си произведението :)))

    ОтговорИзтриване
  16. Ааааа - днес само ще лежа и ям!
    Дала съм обет!
    :D

    ОтговорИзтриване

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.