Авторите на книгата са двама: 17-годишният Тери и 43-годишният Пратчет ;)
Благодарение на смелостта ми да дръзна и полуразкрия една пустинна загадка се сдобих с шанса да получа цяла империя, скрита в килим.
Може би, за повечето от вас, които са открили Пратчет отдавна, тази книга е била една от първите, които са ви очаровали още в детството...
При мен обикновено нещата не вървят както при останалите, но пък и детството ми едно се проточи, та с ясна мисъл мога да заявя, че с пълно удоволствие се гмурнах из дебрите на прашасялия килим.
Килим, който бъка от мунрунги, уайти, дефтмени, моули, пътища, засади, философи, боеве, крале и императори. И буркани с очички...
"— Те наричат така Земята на Високата Порта, мисля — поясни Писмир. — Там живеят вортгорните.
— Тъй ли? Че те са ни смъртни врагове! — обади се Брокандо.
— Мислех, че Думийците са ви смъртни врагове — рече Писмир.
— Ние обичаме да си имаме по няколко смъртни врага наведнъж — обясни Брокандо. — Че току-виж взели, че ни свършили. "
******
"— Искаме информация — прекъсна го Бейн. — Какво става тук?
— Кое ще искате първо?
— Манджата! — отсече Глърк. Останалите го изгледаха на кръв.
— Ами той като попита, мене гледаше — оправда се вождът.
— Чувствайте се като у дома си — рече Ухльо Бухлоу. — Макар че като казвам „у дома“, нямам предвид конкретно…
— Да, да, много ти благодаря — побърза да каже Писмир. Ухльо Бухлоу се втурна към един бюфет. Глърк впи очи в бурканчетата и гърненцата, с които бе осеяна цялата стая. Няколко бурканчета също впиха очички в него. "
******
"— Мисля, че не — отвърна Ухльо. — Чух, че генерал Вагерус бил разжалван, задето свикал легионите. Императорът решил, че разпространява излишна тревога сред войската. Пък и стражите пред Двореца не пускат никого вътре.
— Има ли още от тия краставици?
— Те така правят — кимна Бейн. — Знаете ги. Отвътре. Също като в Джеопард. И в Земята на Високата Порта също.
— Кой, краставиците ли?
— Да, ама не и в Уеър — възрази Писмир. — Не и тук. Не мога да го повярвам! Не и в столицата! Със сигурност не!
— Че кой ще ти се сети да проверява какво става в столицата? — парира го Бейн.
— Като си говорим за това, аз да не би да съм ги очаквал в Джеопард! — подкрепи го Брокандо.
— Ама ние за краставиците ли си говорим?
— Да, но не и в… Уеър — отрони Писмир.
— Така ли мислиш? Аз пък си го мислех същото за Джеопард.
— Напоследък не пускат почти никого в града — обади се Ухльо Бухлоу.
— Абе вие май не говорите за краставици, а?
— Какво да ги правим?! — попита Писмир.
— Накълцайте ги! — Глърк размаха войнствено една краставица. "
******
"— Е, ами то и ти мислиш. Колко пъти съм те виждала — седиш си и си мислиш…
— Абе то аз не винаги мисля — най-съзнателно си призна Глърк. — Понякога само си седя."
;)
А сега ме очаква ей това удоволствие:
Всички пратчетоманиаци могат най-неблагородно и открито да ми завиждат, че все още неизпитани удоволствия ме очакват...а вие вече сте ги чели, нали?
Тук се плезя аристократично.
:)))
