четвъртък, 29 април 2010 г.

"И" или "ВМЕСТО"


Много нещо се изприказва и изписа за кучето Мима, горещи страсти и дебати, запотени хора, викащи и отстояващи някакви мъгляви морални ценности. Хора срещу животни, Хора срещу хора! Джавкане и псувни!
На всичкото и отгоре колежката ми метна и този разтърсващ садистичен ужас: тук.

Нещо все ме глождеше, но не можех да го формулирам. Снощи щом положих глава на възглавницата ми се изясни кое ме дразни.
Защо трябва да се противопоставя добро на добро? Защо се употребява думата „вместо“? Не може ли едно просто „и“?
Аз не казвам – вместо да пращате кучето Мима в Германия и да я обсипвате с толкова внимание, вземете да пратите някой бездомник. Аз казвам – дайте да помогнем И на единия И на другия. Какви са тия съпоставки? Защо е това противопоставяне? „ВМЕСТО“ по-умно би звучало в фразата: „Вместо Масларова да си купи стотен чифт обувки за хиляда крадени лева, да вземе да купи някой животоспасяващ апарат за болница в нужда...такива много....
Разбира се, не може да се огрее навсякъде, не може да се помогне на всички, просто ако всички обединим усилия, ако всеки се стреми да прави добро всеки ден и в по-голямо количество, светът ще е по-добър. Капка по капка...дано накрая стане нещо.
Като малка спасих една котка от група гаменчета - хвърлиха я от 9-ти етаж. Животното още дишаше, аз бясна се развиках и разгоних малоумниците, при това по-големи от мен и взех животното от страх да не я довършат я с камъни, я с нещо друго. За седмица котака се оправи и го пуснах на свобода. Все пак дебнех оная паплач да не направи пак някоя поразия. И какво питам – да се чувствам виновна, че съм помогнала на някаква улична котка, а не на гладните сомалийчета ли? По тази логика аз от вина няма да мога да спя!
И защо е това противопоставяне – животни срещу хора? Преди вегетарианците да ме обвинят в лицемерие – да – ям месо , но това е друго. Едно е да убиеш животно, за да се нахраниш, т.е. това си е заложено в оцеляването от векове. Съвсем друго да хванеш една птичка, за и отрежеш крилата и наслаждавайки се да я наблюдаваш как се гърчи. Много извинявайте! Безсмислената жестокост ме отвращава! Отвращава ме!
Бъдете просто добри!
И към хора!
И към животни!
И пазете по-чисто, дявол да го вземе! Светът затъва в мръсотия! И материална и духовна!
Нали сме на върха на еволюционната верига? И какво от това? Ами огледайте се малко!
И ако си мислете, че някой друг ще дойде да ни оправи света, значи сте мързеливци, при това от инфантилните!

Уффф...ядосана съм!

сряда, 28 април 2010 г.

Едно ми е СТИВЪНКИНГОВО...


Сега чета ей това: „Капан за сънища“ и ми е едно отнесено, сънливо и приятно уморено...


Филма съм го гледала преди време и доста ми беше харесал:
„Капан за сънища“ 2003г.


Хенри, Джоунси, Пит и Бобъра са четири деца, проявявайки смелост и благородство спасяват бавноразвиващо се дете от група гадняри. Със спасяването на Дудитс те не само спечелват нов приятел. Той им придава свръхестествени сили и става... цитирам: „едно от най-хубавите неща в живота ни“.

След години се събират в ловната хижа на един от тях. В същото време извънземни враждебни сили се мъчат да ни завладеят планетката с подли номера – телепатия, червеникава плесен, разнасяща зарази... районът е изолиран, а правителството праща военни, начело на които е не кой да е, а самият Морган Фрийман, добавете и
Том Сайзмор и вече става ясно, че извънземните нямат голям шанс...
В книгата диалозите между г-н Сив и Джоунси са по-интересни, отколкото във филма, но то си е нормално де... :)

„Живата факла“1984г.

Тая книжка някой ми я сви! Възмутена съм! Обикновено тая работа я върша аз! :)
Джордж Скот беше великолепен. Дрю Баримор също...Джордж Скот (George C.Scott) беше изиграл ролята на Рочестър от „Джейн Еър“ блестящо. Само дето Тимъти Далтон ми харесва доста повече в същата роля.
А Сузана Йорк, като Джейн Еър хич не ми се връзваше...все едно за Скарлет да изберат блондинка – ужас! :)
Нещо се отнесох...

„Мизъри“ 1990г.

Невероятната Кати Бейтс получава „Оскар“ за ролята си на обсебена от романите на Пол Шелдън / в ролята Джеймс Каан/. След автомобилна катастрофа писателят е спасен от своята фенка, която обаче след като разбира, че любимата и героиня умира, започва насилствено да държи писателя, докато не промени съдбата на любимката и.
Книгата я нямам и не съм я чела - ето признах си...

„Изкуплението Шоушенк“ 1994г.

Шедьовър! Не ми се говори повече...вече бях го споменала тук.

„Мъртвата зона“ 1983г.


„Мъртвата зона“ - отдавна не съм я разгръщала, а ми от фаворитите... Филма го гледах снощи пак. Кристофър Уокън ми е от любимците...:). Други по-известни актьори – Мартин Шийн в ролята на откачения кандидат за сенатор, Том Скерит в ролята на шерифа Банерман. В началото на филма Джони Смит рецитира "Гарванът" на Едгар Алън По. Уаууу... А след това казва на учениците си да прочетат "Легендата за Слийпи Холоу"...Откъде да знае човека, че след 16 години ще изиграе ролята на злодея в екранизация по същата творба...:)

Така и така съм отворила тема за Стивън Кинг, който по подозрения на мои познати има скрита връзка със Стивън Хокинг...:))), та да метна няколко откъса от

„Сейлъмс Лот“

„А не можеше да го обясни на родителите си, те бяха чеда на светлината. Както не можеше да им обясни и това, че веднъж, когато беше едва на три години, резервното одеяло край креватчето му се превърна в кълбо от змии, втренчили насреща му плоските си, немигащи очи. Нито едно дете не може да победи тези страхове, помисли той. Щом не можеш да разкажеш за страха, не можеш и да го победиш. А страховете, заключени в детското съзнание, са прекалено грамадни, за да излязат през устата. Рано или късно си намираш спътник, за да крачи до теб край всички изоставени църкви, които отминаваш от беззъбото детство до изкуфялата старост. Докато стигнеш до днешната вечер. Днешната вечер, когато откриваш, че старите страхове изобщо не са изчезнали — само са били погребани в мънички детски ковчези с букетче от шипков цвят върху капака. „

„Преди да задреме окончателно, той неволно се замисли — не за пръв път — колко странни са възрастните. Пият слабително, алкохол или приспивателни хапчета, за да прогонят страховете си и да заспят, а страховете им са толкова кротки, едва ли не питомни: работата, парите, какво ли ще помисли учителката, ако не купя по-хубави дрешки на моята Джени, още ли ме обича жена ми, кои са моите приятели. Всичко това бледнее в сравнение със страховете, които обграждат в тъмнината детското легло и само някое друго дете би могло да ги разбере. Не съществува нито групова терапия, нито обществена помощ за детето, което всяка нощ трябва самичко да се справя с нещото под леглото или в мазето — нещото, което се хили и подскача заплашително, но винаги остава точно извън границата на зрението. Нощ подир нощ детето е длъжно да води все същата самотна битка, а единственото лечение е постепенното закостеняване на въображението и това се нарича израстване.
Съкратени и опростени като някаква мисловна стенография, тия мисли прелитаха през съзнанието му. Предната нощ Мат Бърк бе зърнал подобно зловещо изчадие и страхът го бе довел до сърдечен удар; тази нощ Марк Петри бе срещнал чудовището, а десет минути по-късно се отпускаше в прегръдките на съня и пластмасовият кръст все още стърчеше от разхлабения му юмрук като бебешка дрънкалка. Такава е разликата между мъжете и момчетата. „
Вече се чудя мъже ли да харесвам или да се ориентирам към момчетата...:)))
Доколкото знам имало някакъв измислен филм и по тази книга, но нямало много общо...

неделя, 25 април 2010 г.

"Лабиринт"


Може би сте го гледали, може би не (малко вероятно)...Дейвид Боуи, Дженифър Конъли и фантастичните създания на Джим Хенсън...
Сигурно помните малката изкусителка от филма на Серджо Леоне "Имало едно време в Америка".

Такова личице не се забравя лесно. Всъщност първият път, когато я видях беше в "Лабиринт". Май оттогава харесвам широки тъмни вежди...:)Ако имам някоя любимка сред съвременните актриси, най-вероятно тя води едно от челните места.
За ролята на Сара - момиче, призовало Кралят на злите духове да отнесе ревящото и братче и после впуснало се в приключения, за да го спасява...просто нямам думи. То трябва да се види. Дейвид Боуи не го слушам много, но саундтракът на филма е страхотен...
Филмът не се препоръчва за недозрели индивиди, преминали детството...;)


Labyrinth - End Scene


Labyrinth - Within you

и любимото ми:

петък, 23 април 2010 г.

Енциклопедия - Герои на световната литература


Аз знам, че нищо не знам, а вие може да ми противоречите. Дори е желателно...:)))

Аз мислех, че съм начетено същество, въпреки неясното чувство, че колкото повече чета, толкова повече осъзнавам, че нищо не знам. Това е било пълна заблуда. Ето и доказателството: „Герои на световната литература“. Тази енциклопедия ми я подариха за 8-ми март, но чак сега ми остана време да я разгърна, понеже се бях посветила на Пратчет, а в момента съм в прегръдките на Стивън Кинг (за кой ли път...). И - О, Ужасссс - установявам, че част от имената са ми познати, част позабравени и още една – напълно непознати! Вече подозрението, че съм напълно невежа в областта на Световната литература се потвърди напълно. Адриан Леверкюн, Патлен, Цахес и Шондип може и да се обидят, но наистина нямах и представа, че съществуват...:)

Тази книга препоръчвам първо на:
*Нечетящите индивиди – спестявате доста време и нерви, не изчитате купища книги, а може да демонстрирате добра литературна култура. Разбира се – това ще е на по-повърхностно ниво и при по-задълбочен анализ и дискусия празнините ще лъснат, затова е добре да не провеждате дълги разговори по дадената тема или поне кимайте, ахъкайте и не забравяйте да гледате умно!!!
*Четящи индивиди със слаба памет / тук смело се слагам и аз / - в случай, че не може да се сетите коя по дяволите беше Гризелда, хващате енциклопедията и хвърляте едно око ...Аааа – оная глупачка от „Декамерон“ , дето не схващаше тъпите номера на съпруга си....

Тия дето са изчели хиляди книги и помнят всички герои и действията им, нямат нужда от подобна книга, както сами се досещате...

Попаднах на този цитат:
„ Най-трагичното е, че онези двама души, които дължат живота си на Жан Валжан – Козет и Мариус Понмерси, нейният любим – не са способни да оценят душевността на Жан Валжан, заради собствената си душевна ограниченост“
Абсолютна истина – дори инспектор Жавер ми харесваше повече от ония мекотели...

Книжката има и картинки!
Нали знаете, че аз книга без картинки не чета!
Ей сега примерно майка ми, като ме види с Пратчет в ръка, заблудена от шарената корица укорително кима с глава: "Пак приказки четеш!"
:)))

четвъртък, 22 април 2010 г.

В изблик на откровенност



Ще пооткровеннича, макар да не ми се нрави, но понеже Ида няма да ми изплати заплатата ето:
Десет неща, които обичам:
1.Да се въргалям в леглото. Няма значение дали спя, ям или осъществявам други интересни занимания. Важното е чаршафите да са изпомачкани!
2.Да чета. Предпочитам книги. Не, че не чета списания – предимно старите ми колекции от „Космос“, „Паралели“, „Филмови новини“, сегашния „Екран“, но все пак си предпочитам книгите.
3.Шоколада! На ден изяждам поне по един 100 грамов изкусител. Предпочитам млечен с лешници в комбинация с интелигентен брюнет. Вторият може да мълчи, но задължително да гледа умно.
4.Морето. Тихо и блестящо или ядосано и развълнувано. Ароматът му. Цветът му. Всичко!
5.Приказките. Обичам приказните истории. С удоволствие си гледам и анимационни филмчета.
6.Разнообразието. Черно-бяло и цветно. Солено и сладко. Тъжно и весело. Замък в руини и чисто нов небостъргач. Ясна ли ви е картинката?
7.Да рисувам. Дотолкова се привързвам към Моите картини, че ми се свиди да ги подарявам, камо ли да ги продавам. Само дето така съм занемарила рисуването, че ми иде да се тръшна и да сложа в един кашон работата, семейството и оцеляването...
8.Да оставам сама. Дотолкова съм смазана от тълпите около мен, че искам поне за седмица да ме оставят всички на мира. Никой нищо да не иска от мен! Нищо!
9. Да зяпам разни старинни местенца. Да обикалям из места по света с интересна история. Но имам нужда от спец – за предпочитане археолог от типа на Индиана Джоунс. Кандидатурите ви да са придружени от снимка и видео за боравене с камшик.
10.Музиката. Все нещо трябва да ми дрънка на главата. Може и с камъни.


Пет неща, които не знаете за мен:
1.Не притежавам личен автомобил, но имам лодка!
2.Нямам шофьорска книжка, но пък съм карала мотор с кош – от ония военните. Дядо ми го подари и ми вика – карай си го тук на вилата, че да няма жертви. Е, имаше една две премазани змии и няколко разгневени елена вече не се навъртат натам... А иначе съм си обичам велосипеда и правя трикове ала „Банда БМХ“...
3.Получавала съм повече предложения за брак, отколкото за секс. Пълен срам за днешните мъже! А съм толкова сексапилна!
4.Не съм се целувала с пушач. Всъщност само един е имал щастието да ме държи в прегръдките си. След като се видя със Смърт очаквам един чифт крила. От тези за патките.
5.В гимназията бях най-добрият математик сред художниците, в университета – обратно – бях най-добрият художник сред математиците. След дълги, упорити и изтощителни усилия вече не мога нито да рисувам, нито да решавам задачи!

Щафета не ми се предава, който иска да се включва...

сряда, 21 април 2010 г.

"Морт" - Тери Пратчет



Търся си смел и уверен дърводелец, който би се захванал да съедини двете крила на библиотеката ми, които странно и заплашително са се разкривили във времето и пространството, с няколко здрави, нечувствителни и психически устойчиви рафта. Задачата е отговорна и се нуждае от професионалист, който добре пипа детайлите, затова моля да предлагате само проверен кандидати. Книгите ми застрашително заемат все по-големи използваеми площи от убежището ми, а и като гледам Тери Пратчет как се е отнесъл да пише, съответно аз да купувам – рискувам да изчезна нейде в Б-пространството, изблъскана от недоволни книги.
Да си дойдем на думата – снощи финализирах „Морт“ и по традиция ще метна няколко извадки от нея:


„Смърт се бе вторачил в нея. За първи път се сблъскваше с недоволен клиент. И не знаеше какво да стори. Накрая се отказа от опитите си да влезе в ролята.

- ДА ТЕ НЯМА, ЧЕРНО МРАЧНО СТРАШИЛИЩЕ.
Очичките на готвачката се присвиха.
- Ти на кого ще викаш нощно плашило, бе? - наежи се и пак стовари рибата на тезгяха. - Я го виж туй. Снощи беше моята грейка, а сутринта – що да видя? Риба. И какво сега? Тебе питам.
- ДАНО ВСИЧКИ ДЕМОНИ НА АДА РАЗКЪСАТ ДУХА НА ЖИВОТА ТИ, АКО НЕ СЕ МАХНЕШ ОТ ТАЗИ КАНТОРА ТУТАКСИ – не се предаваше Смърт.
- Все ми е тая, ама как да си върна грейката? Там хич не е място за почтена жена, те съвсем са...
- АКО БЪДЕТЕ ТАКА ДОБРА ДА СИ ТРЪГНЕТЕ – отчая се Смърт, - ЩЕ ВИ ДАМ МАЛКО ПАРИ.
- Колко? - изстреля готвачката с бързина, достатъчна да спре нападаща кобра и са стъписа дори мълния.
Смърт извади кесията си и изсипа на тезгяха купчинка зеленясали потъмнели монети. Тя ги огледа с очевидно недоверие.
- А СЕГА НАПУСНИ ТОЗЧАС – подкани я Смърт, - ПРЕДИ ИЗПЕПЕЛЯВАЩИТЕ ВЕТРОВЕ НА ВЕЧНОСТТА ДА ОПЪРЛЯТ НИЩОЖНИТЕ ТИ ТЕЛЕСА."


Морт е момче, което става чирак на Смърт, който пък от своя страна се отдава на плътски развлечения – разбирай: риболов, хазарт, алкохол и накрая открива удоволствието в .... готвенето! Абе – взех и аз да се замислям – като гледам магията на готварските блогове , се замислям дали няма някаква похотлива тайна там...:)

„Някои обичат да се изтегнат в леглото с хубава книга в ръка. Нито един човек, който все още е с всичкия си, не би се изтегнал с магическа книга в ръка, защото дори отделните думи си имат собствен, изпълнен с отмъстителност живот. Накратко, четенето на такива книги е един вид духовна канадска борба. Мнозина млади магьосници са се опитвали да прочетат мрачни творения, за които сне са им стигали силите. Хората, дочули писъците, са намирали само обувки със закривени върхове с класически струйки дим над тях, както и книгата, но може би малко по-дебела от преди. Любителят на ровичкането в магическите библиотеки може да бъде сполетян от такива случки, че дори после лицето му да бъде откъснато от чудовище с пипала, изскочило от Тъмничните измерения, това ще му прилича на лек масаж."

Безспорно Смърт е велик, но Ваймс ми липсва честно да си кажа...:(

Награда спешъл за самодиви само...

Аз не вярвам в любовта от пръв поглед, но при самодивите всичко е възможно!

Откъс от "Кушкундалево" на Николай Райнов:

"- Е, синко, видя ли какво има в стаята?
- Видях, дядо. Една мома се къпеше във водата на извора. Хубава, хубава, не може да се намери друга като нея. Само слънцето е по-хубаво от тая мома.
- Добре си я видял, сине – казал му старецът. - Ами тя що направи, като те видя?
- Побягна. Искаше да разбие прозорците и да избяга оттам.
- Да не бе ходил, сине, лошо си направил.
- Рекох да видя що има дядо.
- Е, като видя, каква полза?
- Полза никаква, дядо. Тая мома ми е още в ума. Накъдето погледна, все нея виждам. Ума ми взе.
- Тъй е, синко, аз нали ти казах? Все нея ще виждаш и за всичко друго сляп ще ходиш, додето се не задомиш с нея. Но и после няма добро да видиш.
Минало се, що минало, момъкът паднал болен от мисъл по момата. Все тя му в ума, все тя му пред очите. Не може работа да залови като света. Час по час отивал, отключвал вратата – да види момата. А тя все грабвала ризата и отлитала."

И наградата за най-добра самодива в блог-пространството отива при....Самодивата! Вие какво си мислехте? :)))
Ето – заповядай – късче от моята приказка. Докато я издиря в целия хаос у дома...но пък бях обещала изненада: