"Ние" - Евгений Замятин

    Най-интересното е, че тази книга е написана още през 1920г.
Замятин сигурно е имал необичайни вещерски умения и е прогнозирал бъдещето по един своеобразен начин и то така, че вдъхновил Оруел, Хъксли и куп други автори, дето трябва да ги изчета, че съвсем съм колапсирала духовно и мизерствам от липса на откраднато време.

    Идеално общество / разбирай пълен тоталитаризъм / – всички живеят в хармония със себе си и другите, нямат мечти, фантазия, нямат „душа“. Всички са „ние“, всички са едно цяло – общ организъм. Отделният човек е без значение. Субективността е сведена до нула. Хора имащи право на щори само в сексуалните дни, определени с талон.

    Инженерът – строител на Интеграла / космически кораб, с който разбираш ли ще завладеят чужди светове като им светнат ключа към съвършенството и щастието / – номер Д 503 започва да пише поема, за да възвеличае Всеобщата Държава – там при тях, където животът е съвършен. Най-добрите трактати, оди и поеми и прочие творения ще бъдат пренесени в други светове...

    За щастие се появява една съблазнителка – в случая номер I–330 – необикновена, дразнещо различна и провокираща.
Всъщност целия сюжет е изнесен върху любовен тетраедър, сглобен на фон, където всичко е студено, машинизирано и точно поради това изпъква.

    И понеже изобщо не ме бива да правя ревюта, ето ви няколко цитата от които ще ви просветне за какво иде реч:
    „Държавата (хуманността) забранявала убийството на отделния човек, а не забранявала унищожението на милионите наполовина. Значи, да се убие един, тоест да се намали сборът от човешки съществувания с 50 години, е престъпно, а да се намали сборът от човешки съществувания с 50 милиона години — не е престъпно. Смешно, нали? У нас всеки десетгодишен номер ще реши за половин минута тази математико-морална задача, а при тях това не са могли да сторят всичките им кантовци, взети заедно (защото нито един от кантовците не се досетил да изгради научна система на етиката, тоест основана върху изваждане, събиране, деление и умножение). „

    „Добре, представете си квадрат — жив, прекрасен квадрат. И той трябва да говори за себе си, за своя живот. Квадратът изобщо не би се сетил да каже, че всичките му ъгли са равни: толкова е свикнал с това, че просто не го забелязва. Ето и аз през цялото време съм в подобно квадратно положение. Дори тия розови талони и всичко, свързано с тях: за мен това е равенството на четирите ъгъла, но за вас може би е по-сложно от бинома на Нютон. „


    Как ви се струва този изчислен стремеж към принудително щастие, потъпкващо свободата? :)))


    Ей тук при Горуна , научих, че Замятин е имал синестезия и съвестно проверих що значи тази думичка, но няма да споделя, защото вярвам, че може да прочетете и сами.

    Благодаря на Точето, която специално се свърза с хроникьорите на Интеграла, докато той беше в орбита на Алфа Кентавър и ми издейства тази книжка в хартиен вид!
Както съм набрала инерция, може да сложа на трасето и "Преобърнатият свят" , пък и съм любопитна за тия кротки и мълчаливи добичета за разплод, което си е мечта за всеки дископодобен мъжкар. :)))