понеделник, 25 юли 2011 г.

Самолетна терапия

- Мамоууу – жален гласец с натъртване на „оу“-то - болен съм! Всичко ме боли...

Летният вирус беше справедлив и подкара наред без да щади никого.
За седмица пробвах всичко – ракия с мед, водка със сельодка, даже таратор с мастика...
Реших, че имаме нужда от по-ексцентрично лекарство и понеже всички мъже ужасно обичат разни там джаджи, копчета и лостчета, приложих им следната самолетна терапия:







...ми пречеше ми. :)))















Ако Летище Бургас благоволи да вложи малко старание, този самолетен гробищен парк ще придобие съвсем приличен вид. Достатъчно е да се излъскат малко самолетите, да се асфалтира площадката (...изгонят змиите!) и да се сложат табели с информация за самолета – параметри, история и прочие данни.

И тогава ... както е пеел Червеният барон:
„Самолет номер пет
давай газ за Бургаззз! „ ;)



:)))

петък, 15 юли 2011 г.

"18%сиво" - Захари Карабашлиев


18%сиво.

Книга за нещата от живота.
Онези уж малки и незабележимите, които оставят есенция от нечий дъх, син проблясък и докосване.
Прекосяване на Америка с чувал марихуана в багажника, което всъщност е прекосяване на собствения му живот / на Зак, не на чувала :)))) /.

Това е от онези книги, които не ви налагат мнение и се хващате как несъзнателно се усмихвате или мръщите. Стилът е доста изчистен, на места циничен, но пък дава свобода на индивидуалната фантазия. :)

Щеше да е хубаво да има и снимки, но можете да ги видите в линка към сайта по-горе.

Скай, благодаря ти! :)))
Ти си истински извор на изненади, при това приятни...

Та както казва твоят приятел:
„Ако наистина вярваш в нещо, не би следвало да имаш проблем да го извикаш от площада до фонтаните на центъра в 12:30 по обяд, без да се притесняваш, че дюнерджията държи онзи, големия нож или че по същото време половината град + полицейския патрул ползват услугите му.„
...аз искам да извикам нещо много, много лично. Но първо ще имам търпението да те изчакам до фонтана и веднага щом кацнеш със совалката, ще те сюрпризирам с автетичен келтски любовен вик!

Едно сериозно ревю не мога да напиша, не знам как ме траете просто...
:)))

сряда, 13 юли 2011 г.

Thank you for the music



По повод поканата от Блага. :)

Не знам що, но се сетих за нещо отдавнашно...
Може би бях достигнала възрастта, в която като черен дъжд нещо облива жълтото около устата и изведнъж ти просветва, че действителността не е само слънце и цветя, а има и куп лоши, тегави, безсмислено жестоки неща...
Та изправям се аз пред майка си и сериозно и заявявам, че не съм и благодарна за това, че ме е родила... предвид, че нито ме е питала дали искам, нито пък мястото до което ми дава достъп е нещо прекрасно и красиво. Светът е труден, жесток и брутален, та ето защо родителите би било да са длъжни цял живот на децата си, а не обратното.

След всички философски разсъждения, които би могъл да роди един раздразнен детски ум, завърших, че от друга страна няма думи да кажа какво изпитвам ( думата благодарност ми изглежда твърде слаба :))) ) за всички нейни грижи, обич и внимание.

Сега, след като се уверихте, че съм била проклета още от далечни и приказни времена, а и с течение на времето не забелязвам никакви проблясъци на помъдряване, реших най- официално да отправя благодарности към неизвестния виновник / тук възниква гореща божествена борба между Зевс, Озирис и Михаел Шумахер /, комуто дължа съществуването на любимите ми същества.

И специални благодарности на Спилбърг и Лукас!

И на всички МПС-та, които ми налитат - I will survive, ве!

:)))

I’ve been so lucky, I am the girl with golden hair
I wanna sing it out to everybody
What a joy, what a life, what a chance!

Thank you пикчъра!
:)))

вторник, 12 юли 2011 г.

Нещо като сън отмина

Нахален и проникващ аромат на запечени с кашкавал миди във фурна и няколко изгладнели крясъка откъм вятъра...

Осем дни отпуск.

Висене по врати, попълване на документи, блъскане с ентусиазирани, силно гримирани майки, надменен / и усмихнат, забележете :))) / поглед на директорка, смел скок в дупка с пълзящи същества с неизяснен произход / не ми и трябваше/, ремонти с мирис на дървени стърготини и няколко откраднати часове на плажа, щастливо затънала в книгите ми.

Тада-та-дааммм....
Връщам се на работа и очаквателно поглеждам за заря в небето. Тц.
Куп хора с уморени погледи ми обясняват как всеки от тях ме замествал.

Ей, за малко да се оставя да ме заблудят и повярвам, че и аз върша нещо тук! :)

Предполагам, че се шегуват, но аз все пак с изпъчени гърди си фантазирам, как цели трима, четирима, ха - петима човека са се мъчели да запълват едно празно място.

Ми не е лесно да си илюзионист в цирк!



Тук готвя соса за мидите!

Щрак-картинки... :))))

четвъртък, 7 юли 2011 г.

"Наследникът от Калкута" или как се създава приключенски роман нейде из Сибир

Все повече се убеждавам, че нещата никога не са такива каквито изглеждат.
Пък и от особено значение е източникът на информация. ;)

Роберт Щилмарк е геодезист в първите строителни групи след изследователите в тайгата и блатистата тундра отвъд полярния кръг.
Разказите му вечер край огъня постепенно запалват и другите. В.П.Василевски е счетоводител, който вдъхновен от приключенските истории, създава група ентусиасти, които преписват романа от малките листчета пощенска хартия, които използва първоначално авторът.
Украсен с рисунки, подвързан със синьо платно в три тома, романа обикаля студената тайга от раница в раница.
След като се завръща в цивилизацията, книгата вече придобива завършен вид след обработка, включваща уточняване на дати, георгафски и етнографски подробности.

Прочетох третото издание на книгата от 1982г., но ровейки се в библиотеката на баткейшъна с мъка осъзнах, че пак ми е свил по-старото издание / първото от 1960 / с по-хубавите картинки! Липсват му първите няколко страници, най-самоотвержено преписани и нарисувани от майка ми, което за мен прави книгата безценна.










Така...това по-горното беше да хвърля лека изумрудена светлина на предговора на третото издание, писано през соц-времето, като ви спестих доста комсомолски лафове, знамена и прегръдки...Предполагам цензурата е била по комунистически жестока, но въпреки това книгата си е приказна.
Леко потръпване усетих, четейки биографията му в нета. В уикипедната действителност Щилмарк е бил наистина забележителен човек с редица таланти - владеел е много езици, рисувал, пишел стихове, свирил на пиано. По време на ВСВ става помощник-командир на разузнавателна рота, но го раняват тежко и става преподавател по топография в пехотно училище.
Арестуват го за “клеветнически изказвания за съветската действителност” / ей това ми е много интересно да го узная в подробности :) / и е осъден на 10 години лишаване от свобода, като пет от тях прекарва в затвори, а после е изпратен в Сибир, за да участва в строителството на заполярната железопътна линия Салехард - Игарка – Норилск, където развлича останалите с разкази по произведенията на Дюма, Р.Л Стивънсън, Джек Лондон...
След това започва сам да съчинява приключенски истории. Един от бригадирите на криминалните затворници – Василевски се споразумява с Щилмарк да го освободи от тежка работа в замяна на това да го обяви за съавтор на книгата, ако някога тя бъде публикувана.
През 55-та Щилмарк е реабилитиран и се връща в Москва, Василевски го предупреждава, че ако публикува книгата без да фигурира името му като съавтор ще му изпрати наемен убиец...страхотия – направо книжен хорър!
„Книгата е публикувана от “Детгиз” през 1958 г. На обложката и има две имена : Р.А.Щилмарк и В.П.Василевски. Романът има огромен успех и от издателството предлагат да го преиздадат в по голям тираж. „

Обаче получения хонорар се вижда малко и Василевски подновява изнудването. На Щилмарк му писва и подава иск в съда...Бившите лагерници свидетелстват в негова защита...и през 1959г. излиза второто издание на романа само с името на Р.Щ.

Та такива родилни премеждия е имал този роман.

За самото съдържание няма какво да ви омайвам - книголюбците сигурно са я сдъфкали с кориците по време на ранния си юношески период, а останалите - ако имат желание за над 700 страници, пълни с пирати, леопарди, негри, индианци, мъките на Лойола и подлите йезуити, Гай Фокс, Галилей, Джакомо Грели, Бернардито Луис, срутване на пещери, излюпване на наследници и прочие...

:)))
Изчетох още четири книжки, ама тъй ме мързииии да пиша...