четвъртък, 17 май 2012 г.

На небето всичко е спокойно



     -Дамм...случаят безспорно е много смешен. Почти напира да достигне ниво трагизъм... Та казвате мъжът е гонел кучето, защото то му откраднало сапуна? Правилно ли разбрах?

    Архиканцлер Херувим Йосаряний бавно се разхождаше на мястото на престъплението. Имаше общо три трупа и двама свидетели, които се бяха дръпнали настрани, докато агентите клечаха и оглеждаха уликите, придавайки си зает вид на професионалисти.

    Демоний Слат и Хвърконий Плат IV-ти работеха заедно вече три цикъла, но както винаги очебийно внимаваха да не докоснат случайно крилете си.

    - Интересна двойка. Мъжът е бил страстен любител на котките, а съпругата му е обожавала кучетата. Това несъмнено е предизвиквало дразги.

    - Не мисля. Изглеждали са щастливо семейство.

    - Да бе, щастливо? При положение, че тъщата е окупирала целия хол! Всичко мирише доста съмнително. - тук Хвърконий се изпъчи и извърши странно движение с върха носа си, което би предизвикало смут и лека завист у всеки наблюдаващ го смъртен.

    Йосаряний приклекна загледан в смачканата хавлия, оцапана с ръждиви петна.

    - Разбирам. Мисля, че всичко се изяснява. Мъжът изненадващо е връхлетял на жена си в кухнята, тъкмо когато тя е панирала...ъъъ...какво беше всъщност? Някакви морски деликатеси? - той се загледа в съмнителните остатъци по пода. - При сблъсъка, тиганът го е ударил по главата...подайте ми го, моля...да...тежи доста.

    - Бил е подарък от тъщата. Несъмнено е имала някакви зли подбуди!

    - Такаааа...жената отстъпва назад, спъва се и пада. Какво е това съоръжение, което е разцепило така черепа й?

    - Къщичката на котката, Ваше Тъмнейшество! - възторжено уточни Демоний и две хлебарки паднаха от изумление върху тостера.

    - Така ли наричате тази грандиозна постройка в центъра на кухнята? Ха! Този коткофил започва да ми харесва все повече и повече! - доволно потри ръце Йосаряний - Съпругът й се стоварва мъртъв отгоре й, хавлията му пада и всичко се поръсва с калмари.

    - Да, с калмари. Панирани. В момента липсват, но е ясно защо – Демоний кимна многозначително към двойката свидетели в ъгъла.

Йосаряний не му обърна никакво внимание, крачейки важно и разсъждавайки на глас.

    - Тъщата е привлечена от шума, но се подхлъзва на сапуна, изпуснат от кучето в коридора, пада и също разбива главата си.
    - Три жертви. И трите с разбити черепи. И всичко е станало за секунди!

    Церсей изми с лапичка мустачките си, погледна ги с отегчение като си мислеше : „Спи ми се. Тия няма ли да се разкарат най-сетне!

    Тирион удряше демонстративно най-приятелски и болезнено опашката си в пода. Знаеше че чистата му кучешка душа излъчва вълни от невинност и не се безпокоеше. Мислите му, префасонизирани в човешки преглъщаем вид биха били следните:

    „Ехааа, каква светлосянка! Сега ако Тру беше тук каква епична сцена щеше да заснеме! Хвърчат пръски пот, Крилете на Демоний придават мрачен пурпурен отблясък на индришето в ъгъла, а красотата на бронирания сутиен на Хвърконий обсипан с лъчиста символика отеква в душата на колегата му. Тру щеше да успее някак да вмести тази потна драма на разследващите в триминутна сцена и да я превърне в истински шедьовър! В наситен тъмен ултрамарин!"

    Хавлията се хилеше ръждиво. Никой не подозираше ...апфххх....Но какво, по дя....

    Сбръчканите ръце на Йосаряний я сграбчиха.


****************

Демоний Слат - черен ангел

Хвърконий Плат IV - светъл такъв

Церсей и Тирион са котката и кучето, кръстени естествено от тъщата, страстна фенка на троновете.... :))))

Хавлията - жесток престъпник-рецидивист, но пък страшно необходим, ако замисляте звездно пътешествие на аванта.

Вдъхновител за рисунката - Тотелихт. Модел - оплешивял Рахан.
Вдъхновители на разказа: Адамс, Пратчет, Р.Р. Мартин,Мендоса, котаракът на Ностромо и камерата на Трубадура.


****************

Раздавам го леко лятно и прощално.
Липсва желание, а аз съм толкова подвластна на настроения, че капитулирам веднага.

А и пясъкът зове, зовеее... :)))


понеделник, 7 май 2012 г.

Shhh, just tell me where the food is...

Хубаво е, когато жената успее да се вмести в човешка пролука и да успее да изгледа някой и друг филм.


    Преди седмица -две, вече не помня, че нещо всичко ми се слива в лепкава мъгла напоследък, гледах този филм / то една година по-късно (2009-2010)хората и сериал правят .../ :

    Общ личен извод: Времетраенето на човешкото господство е една земна кихавица.
    Мина ми през ума, че е добре да го гледат повече хора (и вълци :))). / Но в никакъв случай след 9 на Бъртън, че аз така направих и много ми дойде! / :)))

    Филмчето започва от деня, в който Земята е осиротяла или пък освободила от паразитите, кой както го разбира и развива идеята какво прави целият останал свят без нашето напъчено присъствие. Хипотетично, леко наивно, но пък интересно. Не мислете, че някой е плакал, освен пинчерите и прочие дребосъци, които са напълно зависими от нашата закрила и добро настроение.
    Пожари, които няма кой да угаси. Постройките се рушат, покриват се с лози и мъхове,гледки, нелишени от своеобразна красота...

    Но какво всъщност става с едно място, когато хората го напуснат?
Преди броени дни се навършиха 26 години от ужаса в Чернобил.
     Припят е имал население от около 50 хиляди души и се превръща в град-призрак, само за един ден. Въпреки радиацията, природата бавно възвръща територии.



    Ще настъпи истинска вълча ера. Еколози пускат преди години в Йелоустоун десетина вълци, които за десет години нарастват до 1500! Представете си какво ще стане, като изчезнат нахъсаните мъже с пера по шапките! :))

    За периода от 100 до 300 години без човечеството ще се разрушат почти всички паметници на културата, някои от които загиват доста величествено:

Вече взе да ме мързи и да пригладнявам - ето едно ревю на Славейко Йорданов, който го е написал далеч по-подробно и като хората.

    А самия филм може да намерите в колибката.


**********

По Viasat History въртят „God on Trial” /2008/
Аз естествено все го изтървавах, накрая го хванах...


    Не, че има нещо ново за човек, запознат с материята, както мъдро отбеляза Free Infidel, но пък аз не съм чак толкова запозната, а и харесвам подобен тип филми.
    Подобно на „Дванадесет разгневени мъже „ показва, че високият бюджет, баталните сцени и изобилието от визуални ефекти, изобщо не са задължителен фактор, за да се снесе що-годе интересен филм.
    Действието се развива в концлагер, където Бог е изправен пред съда за неспазване на договора / Завета / си с евреите.
    Защо Бог е допуснал такива страдания, след като е тъй справедил и всемогъщ? Дали това е вид жертвоприношение с надежда за последвал по-добър живот или е нещо друго? Тъй де - хората си задават въпроси, особено когато смъртта е така нетърпелива да ги срещне.
    До средата малко ми беше един халтав филма, после се изправи един физик и каза добре известни истини и тъкмо когато обявиха, че Бог е лош, дойде финала и започнаха да се молят.
Не мога точно да го формулирам, но липсваше някаква съставка на филма или пък аз бях много уморена...не знам вече...

*******
снимки и клипове - интернет
заглавие - мис Тотенлих
*******