"Сако и Ванцети" - Хауърд Фаст

    Открай време невинни хора биват обвинявани, съдени, екзекутирани или гният по затворите. Това не е необичайна история, защото подобни неща се случват непрекъснато и все пак става доста популярна и намира широк обществен отзвук.

    На 15 април 1920г. в Саут Брейнтри, Масачузетс е извършен жесток грабеж. Откраднати са пари за заплати на работници от обувната фабрика. Извършено е и двойно убийство- застреляни са касиера и пазача, които са пренасяли парите.
След известно време са арестувани двама души – обущаря Никола Сако и рибаря Бартоломео Ванцети.
Делото се точи продължително време. След седем години – през август 1927г. двамата са екзекутирани чрез електрически стол.

    Историческият период определя и това, че не е било важно дали си виновен и извършител на престъплението, а набляга на това какъв си и чии убеждения подкрепяш. Сако и Ванцети са ляво насочени – анархисти, комунисти, че на всичкото и отгоре са италианци - изобщо идеални за целта. Цялата страна се е тресяла от масови протести. Работниците негодуват, че надниците им не стигат, за да изхранват семействата си.

    Колкото и да не му се иска, Мусолини се вижда принуден да изпрати официална молба с искане да се помилват осъдените до американския президент, тъй като защитата на Сако и Ванцети е въпрос и на национална чест.
Случаят е много дразнещ за всички.

    Те са толкова очебийно невинни /единият дори не е стъпвали в този град, в който са извършени убийствата, балистичната експертиза показва, че не е стреляно с револвера на Сако, но подвеждащите въпроси изкривяват и официалната балистична експертиза (тук не ми стана много ясно – или е стреляно с дадено оръжие – или не) / единствено принадлежността им към класата на работниците ги довежда до това да бъдат екзекутирани.
Този тъй явно несправедлив и скалъпен процес води то големи демонстрации в Италия – Торино, Неапол, Генуа, Рим. Денонощни демонстрации във Франция – Париж, Тулуза, Лион, Марсилия.
В Германия – Берлин, Хамбург, Франкфурт.
Стачки, протестни митинги не отминават и Южна Америка и дори Африка.



    Премного соц лъха от страниците, а и е от типа, който не ми допада – в смисъл добрите са си добри, лошите – лоши.
    Хареса ми борбата, упоритостта на хората, които се мъчеха да спасят двамата невинни и в частност професора по наказателно право, който наистина направи всичко по силите си, за да предотврати смъртта им.
    Започваш да си задаваш въпроси, относно смисъла на цялата съдебна система /да, това също не е нищо ново /, порочността, лицемерието, човешкия фактор, националните настроения и интереси.

    Толкова ги е било срам американците, които все се фукат с етническа, религиозна и прочие толерантност, че по случай 50-годишнината от процеса, губернаторът на щата Масачузетс официално се извинява за несправедливия процес.

    Изчетох я от любопитство, което се зароди един дъждовен следобед наскоро / май се изтърколиха няколко месеца /, когато хапвайки горещ кекс в задушевен разговор с майка ми тя спомена, че когато е била дете, тази книга е била много популярна. А аз за мой срам и радост не бях и чувала тези странни имена и това ме глождеше. Пък и видях, че е тънка! :)))

    Исках да прочета и узная нещо за автора.
    Ето защо надникнах тук таме и открих, че човекът в знак на протест срещу съветското нашествие в Унгария през 56-та хвърлил партийния си билет, след което бива набеден за отцепник и възторжените до този момент отзиви за творчеството му, се израждат в обвинения, че видите ли литературата му била бедна художествено. Гледам също така, че е писал за Мойсей, Спартак, Торквемада и куп интересни личности.

Има и филми по книгата.
Ето един от 1971-ва / музиката е на Мориконе :))) / :



И един по-скорошен / от 2005г - щрак /с Христо Шопов в ролята на областния прокурор.