неделя, 31 януари 2010 г.

Снежни хуманоиди






Снежен човек направих си аз, но сърдит беше той... / а и страшен.../


Помислих си, че е заради ниските цени в Кауфланда, все пак той е снежен човек от класа ... пък и не му дреме за глобалната криза.


Но причината се оказа друга!

Емилия Масларова, подло дегизирана му натрапила своята компания.


Познах я по очите - едното от евро, другото левче. И двете не са нейни! А и по прическата, честно казано... :)












петък, 29 януари 2010 г.

Преоткриване на автор


В далечната 1992 година бях привлечена от корицата на книга.
Тъй като обожавам такъв тип илюстрации веднага си я купих. / Обикновено със спестените пари от закуски, който навик ми е останал и до ден днешен, т.е. заделя ли "пари за черни дни" или за "лични удоволствия" в тайния фонд, отслабвам драстично /.
Книгата я излапах набързо, но някакси не я почуствах.
Сега след толкова години съм обзета от възхита към тънкия хумор на Тери Пратчет.
Бях подмамена да прочета "Стражите, Стражите" и...казано честно - страхувам се, че пак ще ми се наложи да бъда на диета...
В момента съм на "Шовинист" ... и кой знае още какво ме чака....

Пак мрънкам нещо...


Когато бях малка, по-големият ми брат издевателстваше над мен по различни начини. Не ме разбирайте погрешно. Той е най-добрият и грижовен брат на света и съответно бях под неговото крило доста мъчителни години.

Имаше една "Финезия", която по стечение на обстоятелствата, а подозирам и желанието му за тормоз, беше разположена точно на раклата над главата ми, където спях. Почти до среднощ бумтеше музика... / живеехме в къща и съседката недочуваше /. Насълзена му се молих да намали или спре музиката, тъй като не можеш да спя, а трябваше да съм бодра и свежа за училище, но не винаги горещите ми молби и жални погледи го трогваха.
Тогава дори не знаех кои групи слушам. Бях прекалено малка, пък и не обръщах внимание. След време се оказа, че знам почти наизуст текстовете на песните на Metallica, Manowar, Rainow, Dio, Queen. А на всичкото и отгоре с искрена изненада открих, че ги харесвам. Представяте ли си що за човек съм, за да започне да ми харесва това, което до скоро съм считала за тормоз, налагане на воля на силния над слабия / това ме подлудяваше, не че не си го връщах :) /
Защо започнах да разказвам това? Ами защото от три дни постоянно си тананикам това:
Като се науча да поставям по по-човешки начин клипчета...ох...но засега ще ме извините

video

О, боже... аз взех, че го качих!

И все още не мога да реша, коя харесвам повече Fade to black или Nothing else matters.

One или Unforgiven. Ще помисля още няколко години...

сряда, 27 януари 2010 г.

Необмислени желания

Честно казано не знам защо реших и аз да си направя блог. Обикновено избягвам всичко модерно, пък и както знаете количествените натрупвания водят до качествени изменения.
Може би пък ще ми достави удоволствие.
Това е забулено в мрачното бъдеще.... Харесвам тъмните неща, мрака и спонтанните приумици, които ме обземат доста по-често отколкото е здравословно, дори за здрав организъм като моя.

Така, че - ще поживеем и ще видим причинно-следствените връзки и безумните резултати от необмислените желания.