Пак мрънкам нещо...

Когато бях малка, по-големият ми брат издевателстваше над мен по различни начини. Не ме разбирайте погрешно. Той е най-добрият и грижовен брат на света и съответно бях под неговото крило доста мъчителни години.

Имаше една "Финезия", която по стечение на обстоятелствата, а подозирам и желанието му за тормоз, беше разположена точно на раклата над главата ми, където спях. Почти до среднощ бумтеше музика... / живеехме в къща и съседката недочуваше /. Насълзена му се молих да намали или спре музиката, тъй като не можеш да спя, а трябваше да съм бодра и свежа за училище, но не винаги горещите ми молби и жални погледи го трогваха.

Тогава дори не знаех кои групи слушам. Бях прекалено малка, пък и не обръщах внимание. След време се оказа, че знам почти наизуст текстовете на песните на Metallica, Manowar, Rainow, Dio, Queen. А на всичкото и отгоре с искрена изненада открих, че ги харесвам. Представяте ли си що за човек съм, за да започне да ми харесва това, което до скоро съм считала за тормоз, налагане на воля на силния над слабия / това ме подлудяваше, не че не си го връщах :) /

Защо започнах да разказвам това? Ами защото от три дни постоянно си тананикам това:

http://www.youtube.com/watch?v=_z-hEyVQDRA

Като се науча да поставям по по-човешки начин клипчета...ох...но засега ще ме извините

О, боже... аз взех, че го качих!

И все още не мога да реша, коя харесвам повече Fade to black или Nothing else matters.

One или Unforgiven. Ще помисля още няколко години...