
Дълго време се чудех, защо след като и аз като Скай съм надарена не само с три безкрайни крака, но и с пет гърди, всяка от които изстрелва ракети Земя-Земя / при мен е Марс-Земя / с ламотогъзно насочване, не съм облагодетелствана и с многопластоно нагънат мозък като нейния.
Неин коментар по предишната ми публикация хвърли светлина в пещерата!
Една от любимите й книги като малка е „Приказка без край“!
Аз гледам напълно субективно, защото първо гледах невероятния филм, а доста по-късно прочетох и книгата, която ми се видя много заплетена и сложна, с доста послания, размисли и препратки...
Ами ако наистина сме част от една безкрайна приказка. Ако Някой чете и наблюдава нашия живот така, както ние съпреживяваме приключенията на други герои?
И какво е Нищото? Каква е тази пустота и празнота?
Концепцията, че Нищото е празнината, която се ражда от нещастието на тези, които остават без надежди и мечти е показана по различен начин във филма и в книгата, посредством диалога между Гморк и Атрею / ама и аз как сериозно прозвучах / :
„- Глупаво момче!Фантазия няма граници!Това е светът на човешките възможности.Всяка част,всяко същество в нея, е част от надеждите и мечтите на хората./Гморк/
- Защо тогава Фантазия загива?/Атрею/
- Защото хората започват да се обезверяват и да забравят мечтите си."Нищото" е празнината,която остава и погубва, защото хората без мечти, са лесни за контролиране. А у когото е контролът-притежава властта! „
Ей това за контрола много ми хареса!
Почти си представих как манипулирам хора в костюми, затънали в Making Money / още не съм я чела, но горя от нетърпение../.
„— Питаш ме какво ще бъдеш там? Ами какво си тук? Какво представлявате всъщност вие, жителите на Фантазия? Съновидения сте вие, измислици на царството на поезията, образи от една приказка без край! Нима се смяташ за нещо реално, момчето ми? Е, добре, тук, в твоя свят, си такъв. Но щом преминеш през Нищото, ти няма да бъдеш вече това. Тогава ще станеш неузнаваем. Тогава ще бъдеш в друг свят. Там вече не приличате на себе си. Вие носите илюзии и заслепение в света на хората. Я познай, момчето ми, в какво ще се превърнат всички жители на този град на призраците, които скочиха в Нищото?
— Не знам — отговори едва-едва Атрею.
Те ще се превърнат в безумни идеи в главите на хората, ще събуждат страх там, където в действителност хората няма от какво да се боят, ще ги карат да ламтят за неща, които ги обричат на гибел, ще им насаждат съмнения там, където няма причина за съмнения."
Аз прескочих до Фантазия и изкрънках един автограф лично от Атрею, специално за теб Скай:

"- Отвори ръце! – и тя постави в дланите му светлинката. - За какво мечтаеш?
- Не знам!
- Тогава няма да има вече Фантазия!
- Колко неща мога да си пожелая?
- Колкото поискаш и колкото повече са желанията, толкова по-великолепна ще е Фантазия. Опитай! Чудото е във вас, хората…"
:)))








