сряда, 2 февруари 2011 г.

Съновидения

Свършиха веселите ми еротични сънища с гонещи ме, куцащи циклопи.
Пак руини, стенещи гласове на невидими същества, които никога не бих желала да видя. Създания, стаени в мрака... Понякога сънувам толкова реалистично, че се чудя кога съм будна и кога не съм. Или може би влизам от сън в сън.
Чудя се дали избледняващите отпечатъци от пръсти по мен са мое дело.
Нима имам толкова дълги и странно изкривени пръсти?

Един бегъл поглед към творчеството на двама много талантливи художници ще ви илюстрира какво имам предвид.

Един невероятно талантлив младеж: Erlend Mork





Въздействащият Zdzislaw Beksinski:
















Още инфо и картинки -интернет.

Искам си циклопите!

:)))

четвъртък, 27 януари 2011 г.

Желания на макс



Казват, че приятел е този, с когото и мълчанието е приятно. Този, който те разбира дори когато ти не се разбираш. И го прави по правилния начин.
Понякога имам чувството, че говоря на честота, която не всички приемат. Оказва се, че не е така...

Изненадана съм и щастлива, че открих приятели. Виртуални, загадъчни, всеки уж скрит зад някаква маска, но разкриващ се в това, което споделя.

Не знам какво да напиша, освен че днес летя и се чувствам страшно щастлива, затова ще го изразя с песен:

сряда, 26 януари 2011 г.

"Звездни дневници" - Станислав Лем



Долният текст да се чете само от тези, който не са чели книгата.
Ако изобщо има такива. :)))

Каквото и да кажа за този книга все ще е малко.
До скоро бях сред тези, на които им завиждаха, че им предстои удоволствие от най-висша степен, а именно - да се запознаят с приключенията на Ийон Тихи.
Вече аз ще завиждам. :)
Не бях чела много от него - "Фиаско", "Соларис" и съвсем наскоро "Облакът на Магелан", както и публикациите в списание "Космос" от "Непобедимият".
Не съм и предполагала за сходството между Станислав Лем и Тери Пратчет. Както казва Ламот - "Пратчет за фентъзито е това, което Лем е за фантастиката – двамата много си приличат."

Следните два кратки откъса може и да ви убедят:

"Все още е август. След обяд долетях до станцията. Намира се на малка, съвсем пуста планета. Сградата е като мъртва, наоколо ни жива душа. Взех една кофичка и отидох да огледам няма ли някакъв лак. Обикалях така, докато не чух пъшкане. Гледам, а зад сградата на станцията стоят няколко парни машини и разговарят. Приближих се.
Едната каза:
— Ами то е ясно, че облаците са форма на задгробен живот на парните машини. Така че основният въпрос гласи: кое е първично — парните машини или водната пара? Аз твърдя, че е парата!

— Мълчи, идеалистко проклета! — изсвистя втората.
Направих опит да ги попитам за лак, но те така съскаха и свиреха, че не чувах собствения си глас. Написах това в книгата за оплаквания и полетях по-нататък."


И откъс от любимото ми "Седмо пътешествие". Там вследствие на попадане в дупки, където посоката на времето се огъваше в границите на силни гравитационни полета и настоящето се удвойваше, утрояваше и т.н. А Ийон се срещаше със свои вариации :))) :

"До някое време успявах да овладея гнева си, всъщност — докато не установих при измиването на мръсните чинии, че нагорещеният от интензивния режим ядрен реактор ми е развалил най-добрия къс говеждо месо, което бях оставил за неделя. Загубих равновесие на духа, изригвах вулкан ужасни ругатни и натроших част от сервиза, от което ми поолекна, но не беше много разумно. Като връх на всичко изхвърленото зад борда парче говеждо месо, вместо да се отдалечи от ракетата, обикаляше около нея като втори изкуствен спътник, предизвиквайки на равни интервали от единайсет минути и четири секунди краткотрайно слънчево затъмнение. За да успокоя нервите си, до вечерта изчислявах параметрите на неговото движение, както и пертурбациите на орбитата му, предизвикани от изпуснатия ключ. Излизаше, че през следващите шест милиона години бифтекът ще се старае да изпревари ключа, като се върти около кораба по кръгова орбита, и в крайна сметка ще го догони. Уморен от изчисленията, аз си легнах. "

Всъщност в Лем разисква сериозни теми за безсмъртието, религията, политиката, расизма, представени по своеобразен ироничен начин. Аналогиите му с реално съществували хора и събития са забавни и същевременно удрят в същината на проблема.
Особено ми харесаха и размишленията за безсмъртието на душата.

"Хората не желаят да живеят вечно. Те просто не искат да умират."


Сега мисля да посегна и към "Кибериада" и разказите за Пиркс / щото ме заплашиха с бой :))) /, но след като приключа с "Четири след полунощ" на Кинг / навих се, след като Фроги ми пусна линк към статия за "Библиотечна полиция" :) Пък и си имам още няколко залежали и отегчени до смърт книжки.

:)))

вторник, 25 януари 2011 г.

Ода за Скай Небесна и Прекрасна



Мила и красива – божествената Скай!
С нея всичко е прекрасно и любимо до безкрай!
И краката нейни нямат край,
а благородство и е в излишък, знай!

Слънчогледово момиче казват тя била,
но аз не вярвам - с таз снага,
дяволи и ангели ще изкуши,
и вегетарианство няма да внуши.

Да е жива здрава с този блог,
че направих си и влог,
ще внасям радост -тоз безценен дар
във всеки мой измислен коментар.



Извинявам се, но да доложа, че от две седмици имам задача поставена от Небесната кралица. Пия уиски и ги гледам тия гайди срещу мен, гледам, гледам - все четиринайсет си стоят.
Как да редуцирам броя им само до две?

Но няма значение, на мен ми е празнично и весело до безкрай!

Всичко най-хубаво Ви пожелавам Ваше Величество!
:)



Още поздрави от:
Nostromo
Lammoth
Самодивката
Elf
Иван Марк
Вал
Angie

:))))

понеделник, 24 януари 2011 г.

Блог на деня- 22.01.2011

Отново бях сюрпризирана с това:



Всички виновни веднага да си признаят!

И да споделят кулинарните си грехове, защото почвам да готвя!
За Владо, който ме номинира, съм замислила печено пиле по специална тайна рецепта. Само го умолявам да не ме замеря после с кокалите. Или поне да цели косата ми, че да се подхрани малко. :)))

Майсторка съм на пържоли със сос от гъби. Понякога опитвачите / не изяждачите / правят странни движения, които не разбирам и после се опъват хоризонтално. Може да е в резултат на псилоцибина. Ще трябва да се консултирам с доставчика ми. Все пак трапезарията ми вече не може да побира телата на всички желаещи.
Правя и страхотен течен шоколад, пиле с ориз, крем-карамел и невероятна торта с орехов блат и карамелизирана захар! Брат ми я прави още по-невероятна, но е поне две степени по-мързелив от мен, затова това събитие са случва през петилетка, след оказан натиск.

Хайде аз се захващам, а вие давайте идеи!


Александро Маняско - "Пир на циганска сватба"

Предполагам начинът ми да кажа благодаря може да ви се види вкусен.
Ами такъв е!
:)))

петък, 21 януари 2011 г.

Всъщност нещата не са толкова зле

— О, доста добре — отвърна той. — Усещам слаба болка в черния дроб и стомахът ми не е много редовен, струва ми се, но, общо взето, трябва да призная, че се чувствувам доста добре.

— Това е хубаво — каза свещеникът.

— Да — каза Йосарян. — Да, това е хубаво.

— Смятах да намина по-рано — обясни свещеникът, — но наистина не бях добре.

— Това не е хубаво — каза Йосарян.

— Просто хрема — добави свещеникът бързо.

— Температурата ми е 100 — добави Йосарян също така бързо.

— Това не е хубаво — рече свещеникът.

— Да — съгласи се Йосарян. — Не е хубаво.

Свещеникът се размърда неспокойно на стола си.

— Мога ли да направя нещо за вас? — запита той след малко.

— О, не — въздъхна Йосарян. — Докторите правят всичко, което е възможно в случая, струва ми се.

— Грешите. Свещеникът леко се изчерви. — Нямах предвид такова нещо. Исках да кажа цигари… книги… или… нещо за забавление.

— Не, не — каза Йосарян. — Благодаря ви. Имам всичко, което ми е нужно, струва ми се. Всичко освен добро здраве.

— Това не е хубаво.

— Да — каза Йосарян. — Не е хубаво.


Лежа и си мисля дали по-добре да си отрежа главата, като категорично реша проблема веднъж завинаги или да се задоволя само да отстраня пулсиращите ми очни ябълки.

Според мен най-добре е да ударя едно сиртаки!


вторник, 18 януари 2011 г.

“Day & Night”

Day & night