понеделник, 6 декември 2010 г.

"Души в окови" - Съмърсет Моъм



Първоначално замисленото заглавие е било "Красота от пепел" (цитат от Исая), но Моъм научава че това заглавие е било използвано и озаглавява романа си "Души в окови" (название на един раздел от Етиката на Спиноза).
Книгата е (полу)автобиографичен роман, като факти от живота на писателя и негови близки се преплитат с измислици.

Роден в Париж, на осем години Уилям Съмърсет Моъм остава без майка, а на десет загубва и баща си. Отива да живее в Лондон при дядо си, учи в пансион за деца но отбрани семейства в Кентънбъри и в Хайделбергския университет в Германия. После постъпва в медицински институт в Лондон.

Героят на Моъм - Филип е хром (има плоско стъпало и накуцва). Писателят е страдал от друг недъг - заеквал е и много се е измъчвал от това.Моъм описва живота така както го е видял през неговите очи - грижите на хората в малко провинциално английско градче, скучното ежедневие на дребните чиновници в счетоводната кантора, бохемският живот в Париж, болниците, немотията и живота на бедните квартали в Лондон.
Главната сюжетна линия е любовта на Филип към Милдрид - жена, която той презира.
Може би е искал да покаже и убеди читателите, че любовта е чувство, неподвластно на разума.

Аз с оскъдния си опит относно тези чувства, не разбирам подобен вид любов.

" От желание да го измъчва ли постъпваше така или поради природна нечувствителност? Бе свикнал да отдава жестокостта и на глупост. Тя нямаше достатъчно ум, за да разбере, че го наранява.
"Не е много приятно да обичаш момиче, което няма нито въображение, нито чувство за хумор" - мина му през ума, докато я слушаше.
Но липсата на тези две качества я оневиняваше. Иначе никога не би и простил страданията, които му причиняваше."

" Докато тя говореше, мина му през ума, че струва десет пъти колкото Милдрид: Нора бе много по-забавна, разговорът с нея много по-приятен - беше и по-умна, и много по-добра по характер. Една добра, сърцата и откровена женичка, докато Милдрид - казваше си той горчиво - не заслужава нито едно от тези определения. Ако имаше поне капка здрав разум, би останал при Нора, с нея ще бъде много по-щастлив, отколкото с Милдрид; в края на краищата тя го обичаше, докато Милдрид бе само признателна за това, че и помага. Всичко това добре, но има и друго - не е важно дали те обичат, важното е ти да обичаш и той се стремеше към Милдрид с цялата си душа. Десет минути с Милдрид за него струваха повече от цял следобед с Нора и всички ласки на Нора му струваха колкото една целувка от тия студени устни.
" Не мога повече - каза си той. - Тя е влязла в мен до мозъка на костите ми."
Какво от това, че е безсърдечна, зла и глупава, че простее и е алчна - нали я обичаше. По-добре да страда с нея, отколкото да бъде щастлив с Нора."


" Каква е тази сила, която кара хората да вършат неща, обратни на всичките им схващания за живота? - питаше са Филип."

Хареса ми това, че развива една идея и аз съм напълно съгласна с него. Внезапно се обръща на 180 градуса развивайки напълно противоположна и дори противоречаща на първоначалната идея. Аргументира се. И пак съм съгласна с него.

В края на романа главният герой научава, че момиче, което харесва, е бременно от него. Това хвърля на заден план всичките му мечти за пътеществия, за които той мечтае. Понеже е почтен, решава да се ожени за момичето. Но в момента, в който разбира, че тя не е бременна и ще я изгуби - желанието му за приключения отстъпва място на стремежа му за спокоен и щастлив семеен живот.

Един откъс, които ми допадна:разговорът на Филип и учителят му по френски г-н Дюкро:

"- Боя се, че не сте добре - каза Филип.
- Няма значение.
Но Филип виждаше, че той е зле, и в края на часа му предложи да прекъснат уроците, докато оздравее.
- Не - отвърна старецът с равния си тих глас. - Предпочитам да карам, докато мога.
Филип, който беше болезнено чувствителен, когато се налагаше да заговори за пари, се изчерви.
- Но за вас няма никаква разлика - каза той. - Ще си плащам както досега. Ако нямате нищо против, ще ви предплатя за идущата седмица.

Господин Дюкро взимаше по осемнадесет пенса на час. Филип извади от джоба си монета от десет марки и срамежливо я остави на масата. Срам го беше да му я даде като милостиня.
- В такъв случай няма да идвам, докато не оздравея. - Взе монетата и без да добави дума, след обичайния изискан поклон излезе.
- Bonjour, monsieur.
Филип беше леко разочарован. Мислеше, че е извършил благородна постъпка, беше очаквал господин Дюкро да го обсипе с благодарности. Сепна се от това, че старият учител прие парите като нещо дължимо. Филип бе твърде млад, за да знае, че признателността е по-силна у тия, които дават, отколкото у ония, които получават. Господин Дюкро се появи отново след пет-шест дни. Походката му беше станала по-несигурна, беше много слаб, но изглежда, бе преодолял пристъпа на болестта. Остана си загадъчен, недостъпен и нечистоплътен. През целия урок не каза нищо за болестта си, накрая, когато вече си тръгваше, той се спря с ръка на дръжката на вратата. Поколеба се, беше му трудно да говори.
- Ако не бяха парите, които ми дадохте, щях да умра от глад. С тях изкарах.
Направи тържествения си нисък поклон и излезе. Филип усети бучка в гърлото си. Прозрял бе безнадеждната горчивина на борбата, която старецът водеше, бе започнал да разбира, че животът, тъй приятен за него самия, може да бъде жесток."

Но да се върна на любовната вълна.
Вие мислите ли, че сте способни да се влюбите в човек, когото презирате?

22 коментара:

  1. Супер :) От Моъм съм чела "Една Коледа в Париж" Харесвам го! Но трябва да се редуват този тип писатели и книги, :) че като се съберат Моъм, Ремарк, или По и става прекалено сдухано :)
    Поздрави и Честит Празник, ние така като морски чеда да си честитим :))))

    ОтговорИзтриване
  2. Честито, Виолкаааа!
    Да си отпразнуваш и леко с люспите!
    :)))
    Аз ги редувам - фентъзи, нещо научно, Пратчет, вестник, Линдгрен...

    ОтговорИзтриване
  3. Не съм много сигурна в точната дефиниция на чувствата, за които питаш. Не знам и да има такава.
    Любовта била сляпа и необяснима. Би трябвало да идва след някакво привличане, което ми е несъвместимо с антипатия.
    Мислех си за няколко човека, които не понасям. Никакъв шанс няма отвращението ми да се смени с някакви пориви за душевна близост или плътски мераци.

    ОтговорИзтриване
  4. Точе, не знам как е при мъжете.
    Недоумявам как може да презираш / забележи каква силна дума / някого, който дори физически не те привлича толкова и на всичкото и отгоре да го обичаш...

    ОтговорИзтриване
  5. Ел, бива ли да задаваш такива сложни въпроси! :)

    Значиq първо аз като един (пре)поръчител на гореизложеното съдържание не разбрах дали романа ти е допаднал или само те е оставил смутена от поривите на протагониста.

    Второ, на въпросът мисля, че може да се отговори по-лесно, ако се вземат предвид обстоятелствата около детството на героя. Един фройдистки прочит на ситуацията ще даде представа за на пръв поглед алогичното му и в някакъв смисъл мазохистично влечение.

    Трето, не усещам аромата на приготвяща се риба, а уж вятърът е южен. Питам защо!?! :D

    ОтговорИзтриване
  6. Не съм чел книгата!
    Но пък въпросчето е интересно! :D

    всичко зависи от баланса:
    - може и да презирате грозната или глупавата половинката, но тя/той може пък да умее да прави страхотен секс и това да компенсира нещата.

    - или пък може да не умее да прави страхотен секс, но пък гозбите й да са отвъд фантазиите.

    :D

    ОтговорИзтриване
  7. ето ви хармония:
    http://www.youtube.com/watch?v=KNBD6-9I4pE

    това е най-гениалното от 'Улицата" :D:D

    ОтговорИзтриване
  8. Романът ми допадна, въпреки, че Моъм не е моя тип автор. Всъщност бях чела само "Цветният воал" и то отдавна :)
    По-интересно ми е какъв е твоят прочит на ситуацията...Фроид хич не ме интересува :)

    Докладвам: риба има, свещенниците не ни дават да се доближим до нея! Пляскат с шибалка по пръстите всеки неверник!
    :)))

    Ламотееее - стига с тоя секс! Вие с Ирония се оляхте, кви са тия хормони, феромони, прозрачни престилки,а?

    Разтрепервате блогърското сдружение!
    :)))

    ОтговорИзтриване
  9. Вчера гледах клипчета - за чиновника, за "татко кога ще ми купиш..."
    Велики са!
    Няма такива образи!
    :))))))

    ОтговорИзтриване
  10. Моят прочит е, че като хлапе протагонистът не е получил гушкането и любовта, които му се полагат, и сега дори студенокръвното "присъствие" на Милдред до него му се струва "манна небесна". Хваща се за фустата й и я превръща във фикс-идея.

    Та ценни са точно тези наблюдения, за които говориш, защото именно те ми направиха силно впечатление и в някаква степен ги бях забравил, докато не ги спомена. В тази връзка романът следва доста плътно психологизма на Достоевски. Аналитичен е по отношение на чувства, които често противоречат на здравия разум и страндартната логика.

    И само да попитам, свещенниците искали ли ли са ти разрешение да пляскат. Всички знаем, че на южното черноморие пляскането е само твоя привилегия! :D

    ОтговорИзтриване
  11. мхм... не помня Ел да е с никнейм "Плесница" :Р

    ОтговорИзтриване
  12. Аааааа, Ел, Моъм ми е един от любимите автори, много добро попадение!
    И...не, не мога да се влюбя в човек, когото презирам, но...съм способна да презра и елиминирам тотално човек, в когото съм била влюбена :)

    ОтговорИзтриване
  13. Ах, Фроги, ама аз не ти оспорвам статута! :D
    Ти си по плесниците, а Ел - по камшиците. :)))

    ОтговорИзтриване
  14. А, добре. Трябва да има разделение на функциите все пак. :Р

    ОтговорИзтриване
  15. Не само мисля, а ми се е случвало :(

    ОтговорИзтриване
  16. ама не се карайте, шляпайте се! :)
    за да няма повече спорове, аз ще направя и географско разпределение:

    - фрогите пляска по лявото полукълбо
    - Ел пердаши в дясното полукълбо
    - Ирония цепи по средата (сондаж)

    Капиш?

    Дон Ламотеоне тъй рече!

    ОтговорИзтриване
  17. Привет! :)

    Не мисля, че мога да презирам някого и да се влюбя в него. Но пък съм се влюбвала в човек, от който ме е било страх.

    ОтговорИзтриване
  18. Ето ме Nightwish El...
    Най-после се появих.

    ОтговорИзтриване
  19. Ирония никога не цепи по средата! Ламоте, визирай си задника, да не го направя аз!
    Моъм никога не ме е кефил.
    Щото съм фукла, ще си кажа ,че почти всичко от него съм чела и ..ми не ме кефи. Но виж..тук се спомена"секс".Кога?(трепетно..) как( с надежда..) и що?( ..все едно..).
    бел.ред- в скобите са описани състояния , интерпретирани чрез Моъм.Ел да каже от коя книга.
    :)

    пп- разбира се,че човек може да се влюби в друг такъв, когото презира! Нима имате стоп-пауза на емоциите си? Даже за тва си имаше синдром цял. Ел пак да каже кой.
    :)

    ОтговорИзтриване
  20. За съжаление се случва дори и това : да се влюбиш в човек,когото презираш :(.Не може да се контролират чувствата........Може .......,но тогава ,......

    ОтговорИзтриване
  21. Емоциите наистина са нещо, което не може да се контолира и никога няма нищо общо с разума.
    Относно самия Моъм, той е описвал себе си в книгата и начина по който той разбира хората и отношенията между тях. И мисля че е ужасно прав за всичко написано там.
    Наистина самия Моъм (макар и гей?!) е имал особености които са го правели малко по чувствителен от другите и в тази ситуация, за която говори той много други хора просто биха дали пълна свобода на омразата си и бих забравили любовта си към него.
    От самото начало Милдрид не го допуска до себе си и може би има място тук това което се казва "винаги искаме това което не можем да имаме"
    Накрая когато тя е станала проститутка и тя си умира за него, той вече не чувства същото, а само иска да и помогне.

    ОтговорИзтриване
  22. Фроги,Ирония, Дон Ностромо и Дон Ламотеоне!
    Предлагам да следваме схемата, подробно описана от последния.
    Винаги съм одобрявала разпределението на функциите. :)

    Светле, значи ти си навътре в нещата и можеш да дадеш обяснение :)Ама да знаеш, че ти съчувствам. То сигурно е било голяма мъка...

    Привет, Деси! Това да ти кажа по го разбирам :)

    Идка, нямам никакви съмнения, че си изчела почти всичко от него. Но при положение, че не ти харесва, защо го направи? То аз май знам отговора...:))))
    И не ми споменавай секс! От снощи устните ми са подути, щото се набучих на някакъв противен шарански кокал! :))))

    Миа, предполагам, че се случва. Но аз все още не мога да си го обясня :)))

    Eiri, тезата, че забранения плод е най-сладък е разбираема. Когато чувствата и разума са в такава борба, все едното ще надделее. И с времето това става все по-лесно.
    Хора всякакви.

    Ето те Бобиии! :)
    Идвам да чета за императора.

    ОтговорИзтриване

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.