вторник, 24 юли 2012 г.

С настъпването на пролетта, Буратино отивал в гората, превръщал се във вампир и жадно пиел брезов сок



    Наскоро съвсем ухаещо прясно, ми се натресе един колега от Варна, когото щастието бе дарило с дъщеричка . Чудните снимки на бебешока ме размекнаха, заех поза на наставник и почнах да обяснявам на младока колко е важно кърменето за спокойния му сън и оттам за професионалното му развитие.
На колегата, не на бебето.

    После доволна, че съм внесла светлина и мъдрост в чуждото битие, осъзнах колко съм тъпа и нагла да давам разяснения и съвети в нещо толкова лично. Мисълта за собственото невежество и величайша глупост ме окрили и затънах в още по-недостойни мисли. Развих дори няколко варианта, които обмислих тласкана единствено от лошотията си и дори не съм готова да споделя с вас, но, ако аз не го направя, това ще го стори някой друг негодник, още по...абе още по, по от мен.

********************

    Нощ е. Малкото човече промърква гладно, упорито издирвайки източника на амброзия.

    Вариант 1. Кърмите.

Давате му това, което иска. То засмуква два-три пъти и се унася отново.

Последствия: Ужасяващи – човечето свиква да не яде и да спи през цялата нощ, което само по себе си е възмутително и в никакъв случай не е честно към останалата част от съществуващите майки. Освен това израства здраво за ужас на бабите и бедните майки не могат да излизат през седмица в болнични, за да ходят на педикюр.

    Вариант 2: Не кърмите.

След като дочувате планинско ехо, довяло детски плач, бавно осъзнавате задълженията си и се изхлузвате от кревата. Запътвате се към кухнята, но мехура ви алармира, че трябва да се спрете в катедралния храм за бърза изповед. Излизате и по навик се връщате в обятията на завивките, забравила напълно закъде се бяхте запътили /психологическо състояние, при което ви влече желанието за хоризонтално опъване на гръбнака и задгъзване на земните дела /
Жален писък ви напомня отново...нещо си...
Препъвате се из безкрайността на коридорите, опипвайки и научавайки къде са ключовете за осветлението. Влизате в кухнята и започвате да топлите мляко в някакви там дози с лъжички, бе на кой му пука... През това време ви хрумва, че може и да похапнете нещо. Дъвчейки сандвич хващате ловко бутилката и още по-ловко я изпускате. Слагате изгорената ръка под студена течаща вода и повтаряте процедурата отново.
Когато се връщате в обителта, очарована виждате как таткото, тъщата и цялата рода бодри и весели развличат вашето ококорено и невярващо на късмета си съкровище.

Последствия: Купон до зори. Всички в пещерата свикват на сладостта на нощния живот и енергично хъркат на работните места през деня.
Малкото човече свиква с мисълта, че е нормално пиршествата и веселбите да са огрени от лунна светлина.

Ми не знам. Луната е красиво нещо.

    Вариант 3. / предложен от Гост и умело оформен от него/ Не кърмите, нямате бебе, но много ви се иска.

Изпращате сова с ръчно написана молба до Ламот и Ностро. Те не я четат, щото ги мързи, затова предвидливо трябва да сложите цветни снимки, ангажиращи вниманието. Може и нещо експлодиращо, за да си подсигурите възхищението им. Картата да бъде с възможно най-много картинки, а буквите да са големи и малко на брой.

Предупреждение: долният текст е цензуриран:

Нощ е. Ламот се прокрадва и се пресяга към *******, но тя внезапно му е изтръгната от Ностро, който желае сам да ******* В настаналата суматоха се завихря сериозен конфликт за владението над ***, в което се включвате с ентусиазъм и бухалка. Те обаче са двама и бързо сключват съюз, решавайки, че ще има достатъчно за всеки от тях, за да могат да ***
и вие ******но **********, при което усещате *** Внезапно обаче *** изчезва и тогава вие със задоволство си представяте как Ламот и Ностро се сблъскват над тоалетната чиния, опитвайки се да ***
В края на краищата отбиването е част от кърменето и трябва да се извърши безмилостно, като безмилостността нараства с големината на бебетата.
*******************

Картинката е ей от тук.

Заглавие: Тотенлихт

За неразбралите:
Кърменето е от изключително важно значение.
Считам, че благодарение на него (и не само на него, разбира се)сме като Ахил с бронирани чизми. :))