Тсаво и шлюпки под дивана

- Мамо, колко дни ще съм още на градина?

- Още четири.

- А после колко дни ще почивам?

- Два.

- Е, пак ли два!

Ей, пак как гузно ми се сви сърцето, триста и петдесетте прегръдки сутринта / и две-три ухапвания по дупето – не мога да се въздържа от този прекрасен навик за събуждане на вкусни деца / изобщо не са в състояние да компенсират майчината липса за цели осем часа! Проклех мислено всички феминистки, антифеминистки, търговските системи, работодателите, работниците, робовладелците, политиците, грабителите на защитени местности, шофьорът на такси, който ще ми вземе половината надница, за да изхрани собствената си челяд или изпие и напои после някой тротоар, неколцина минувачи загребани с периферното зрение и себе си, че изпитвам всички тия негативни и злобни емоции в такава прекрасна вторнишна сутрин! Сигурно защото получавам стомашни сигнали за умиралка всяка сутрин.

Мацнах една подкупваща гримаса:

- Хайде довечера като се приберем да разхвърляме целия хол и да си направим къщичка от възглавници и одеала?

Личицето му светна ми оправи деня.

Денят се оправи, но холът – не. Но открих шлюпки и три фъстъка под единия дунапрен, както и някакъв артефакт от неизвестен материал и форма, който изхвърлих.

Това разбира се е нищо, навремето когато бях свежар - млада майка бях открила кренвирши във видеото и армия мравки, угоявани редовно със салами зад секцията. Ми кажи, че не щеш месо, бе човече сладко!

Няколко дни преди това лежах приятно уморена след опити да разбера барем коя е основната подбуда за действие на героите в „Илиада“ и кой от изброените герои не бил вожд – там беше лесно, щот поне три от отговорите ги знаех / мамка им агамемнонска! / и се зачетох в „Светът без нас“ - подарък, който страшно ме зарадва. От кого е, някой път като съм на кеф, може да споделя. Ей, че съм ужасно мързелив човек, толкова подаръци получавам от вас – то книги, шалове, вуду-кукли, мъфини, книги, ръчно направени коледни играчки и оригинална елха-вигвам,книгоразделители, книги, книги, книги и обвивки от бонбони, картинки от тоблерони, – толкова съкровища, а не драскам един ред. А ме правите толкова щастлива! Пфууу – ужасна съм!

Пак се отплеснах!

Ставаше въпрос за съвпаденията и имат ли те почва в моя диван.

Та лежа си и чета, че до края на XIX век хиляди слонове и хора изчезнали по пътя между централните равнини и тържището в Момбаса. Гладните лъвове от Тсаво придобили ужасяваща известност из целия свят, поглъщайки работници от железницата между Момбаса и езерото Виктория . Във филмите, посветени на жестокостта им обикновено не споменавали факта, че техния глад се дължал на липсата на друг дивеч, убиван за да се изхранва шествието от роби, продължило хиляди години. Разгръщам страницата , която шумоли и фрас – на Нова почва „Призрака и Мрака“ с ония двамата симпатяги... Те пък тия от нова да не видят кво чета начи!

Снощи започнах девета глава „ Полимерите са вечни“ и тъкмо се отвратих от заглавието, аве не ми стига цялата етилбензол-стиролова прелест от Лукойл, ми сега и това, обаче започна с той увлекателна и интересна информация, която веднага ще споделя, защото сигурно има и други кухи и невежи глави като мен.

Ставаше въпрос за пристанищният град Плимът / някъде Плимут / в югозападна Англия и за естественото пристанище, образувано от сливането на реките Плим и Тамар, вливащи се в Ламанша.

Та освен, че това е мястото, откъдето потегляли пилигримите, това е и пристанищено откъдето са започнали и трите тихоокеански експедиции на Джеймс Кук, околосветското плаване на сър Франсис Дрейк, а и „Бийгъл“ с Чарлз Дарвин на борда.

Ми така е. Аз не помня имена, пък и дати. Поради тази причина от години не мога да довърша „Кардинал Ришельо“ от Антъни Леви, където всяка страница се огъва от двадесетина дати и поне шестнайсет имена.

Сигурна съм, че ако някой спомене Плимът след година, ще се пуля и гледам умно. Това му е хубавото на блога – след време си свидетел на всички глупости, които е писал. :)

Картинката е от феята. :)

Кратък анализ за действието на дългите мигли

Херцогинята погледна слона, приключващ поредната игра на скрабъл с бръмбарите от втора зала и въздъхна.

- Скучно ми е! Искам веднага да ми се нарисува портрет! Най-видния художник в кралството да ми се яви веднага!

Молиффко Фон Караваджов смутено гледаше хлебарката, която достолепно се извлачи до мантията и зае позиция под трона

-И това казвате съм аз? А? С молив 4В? Off with his head!
Последната мисъл в отрязаната главица на Молиффко беше, че нито едно от трите му аристократични „ф“-та не можа да го спаси.

Херцогинята отново скучаеше, а и бе решила да има мигрена, така че... въздухът около нея се нажежи и започна да пулсира.

-Доведете ми някой чужденец. Имаше един...как му беше името...Огюст дьо Туш!

Огюст дьо Туш се опитваше мислено да визуализира последната саварина с течна сметана и коняк, която съпругата му беше приготвила тази сутрин.

-Не, не мога да повярвам на очите си! И това ми било световноизвестен творец? Светило за арт-благородническата класа? Какви са тези криви линии? Що за стил? Off with his heеееad!

Огюст наблюдаваше как саварината става все по-голяма, огромна...докато накрая потъна и се стопи в нея...

Колор Дали се захили под мустак. Нямаше човек на тази земя, който да остане безразличен над вълшебствата, които сътворяваше в двуизмерния свят.

Херцогинята съзерцаваше пясъчните измерватели на човешки животи, черните души в прилепова форма и усещаше как се смекчава сърцето й. „Не, не мога да позволя да повтори това за някой друг....“ - помисли си тя.

Off with his head!- извика тя с тъга.

Night-Wish-List

Встъпление, омекотяващо почвата на четиримесечната ми липса / шъттт..тихо, паяците там отзад - не скандирайте моля :) /:
Опитвали ли сте да отнемете лаптоп на шестгодишен съвременен млад еж? / Младият еж се различава от стандартния младеж по бодлите, разбира се. :) /
Ако не сте, със сигурност сте си спестили канските писъци и вой, отекващ през три жилищни комплекса и припадъците на бабата на четвърти, трети и втори етаж, в съответната последователност. На първи етаж не е баба, а седемдесетгодишна девойка. :)

Отклонение:
Вчера вечерта бутах отнесено количката с покупките и подминавайки нашата кола, чух подвикване:
- „Ей, накъде отиваш?“.
Отговорът ми се изтръгна мълниеносно, преди ехото на въпроса да заглъхне в гумите на съседните автомобили:
- „Към безкрая и отвъд!“
Не мислите ли, че гледам прекалено много анимация? Взеха де ме обземат едни смущения в излъчването...де да знам.

По същество, че съм разсеяна и гладно-раздразнителна, уж седнах да пиша за коледни желания:

Миналогодишните желания на млад, напъпил левент:
1. Телевизор 3D.
2. Айфон.
3. Айпод.
4. Всичко, дето почва на „Ай“...
5. Нов лаптоп.
6. Още три лаптопа, за да не ми пипате моя!
/ Ох, на мама скромното дете – как мисли за мен! /

Миналогодишните желания на невръстен диктатор:
1. Бен 10 кола.
2. Бен 10 робот.
3. Бен 10 чадър.
4. Бен 10 нощница.
5. Ааааа – и аз искам лаптоп!
/ Някой да има координатите на Бен? Да не споменавам, че аз изобщо липсвам от списъка. Не е честно! :)))/

Таз годишният уиш-лист:

1. Екип за тенис.
2. Нов лаптоп.

Малкото човече:
1. Искам да имам много шестици!
/ Ауч...маммма мия, какво ще правя сега? /

 И накрая, но не последен – моят списък, без досадни съкращения:

1. Кюриосити да спре да разравя задния ми двор, че ми отидоха овошките!

2. Да се изпълни уиш-листа на Точето: щрак.

3. Чух някой да споменава шоколад и бели трюфели. Кой беше? :)

4. Снежанките-десантчици най-накрая да открият местонахождението на Гост и да му доставят луканките и пастърмата. / Ей, завидях ти вчера за нета, та ми се стовари цялото бинарно щастие/

5. Да ми се съдейства за незаконното отнемане от ламотовия шкаф на бюста на Исак Нютон, да де...онзи с въженцето отгоре, за да си го закача на елхата! Роден е на 25-ти декември, че някак ми по ми се връзва. Пък Христос бил юнско бебе, ах...що ми променяте представите за света! Никаква достоверност значи. Как сега да си представям зъзнещите овчици край люлката на младенеца, като най-вероятно да били остригани?

6. Искам Ламот да започне работа на седемнайсет места: Главен инспектор на асистентките, отговарящи за основните детектори, разположени четирите шахти на колайдера. Като вземеш пропуск от CERN, може ли да дойда да ми покажеш някой фокус с плазма? А? Нали, нали?:).Сладоледотърсач, Гайгер-Мюлеров дояч, жартиероизследовател и още 13 други по избор. :)

7.  Най-накрая да се осъществи мечтата на Ностро за четириизмерен рафт, който да пробие дупка във времето и пространството, като важно условие е да не събира прах и да отблъсква натрапници. По възможност цвят екрю, за да отива на интериора.

8. И накрая нещо много, много лично – искам д-р Шелдън Купър и тайфата за съседи.
Ето нещо коледно от тях- пак щрак

Всъщност има и още...но не е важно. Да сте живи и здрави!
Честит празник на Бургас!

:)))

Заглеждане с клиничен интерес в изкуството

    Раздира ме един особен арт-глад, особено след като феята заяви, че изчезва мъглявинно.
Звезден прах се посипа над сламата на главата ми и апетита ми закрещя.

Адолф Хитлер.

    Осемнадесетгодишният Хитлер, въоръжен с дебел вързоп рисунки и самочувствие до бретон, заминава за Виена, за да кандидатсва във Всеобщото рисувателно училище на Академията на изобразителните изкуства.
    Издържа първата трудна част от изпита, а след това идва частта, в която трябва да докаже постиженията си в т.нар.пробни рисунки.
    Той представя със замах своя „вързоп“, но сред работите, които е донесъл има твърде малко нарисувани глави, което дава повод на професора да не го допусне.
    Представете си какво би било, ако Хитлер беше взел повече портретни скици или професорът беше реагирал различно?

    Хитлер е мечтаел да стане художник или архитект. След редица допълнителни уроци по изкуства и самоусъвършенстване, на следващата година той пробва пак.
    Гадните професори го разпознават и не приемат неговите композиции дори в първи кръг. / Чета писанията на Вернер Мазер, че ги изкапах и с диня снощи. Възмутена съм от себе си до дъното на плавниците си! /
Следва известен период, в който той прави копия на пощенски картички и старинни гравюри, изобразяващи известни сгради. Понякога прави пейзажи и портрети, изпробва различни техники – акварели, рисунки с туш, масло.

Уинстън Чърчил

    Уинстън Чърчил също е бил вплетен в магическата мрежа на изкуството. Той е нарисувал над петстотин картини – предимно пейзажи и натюрморти...
И нито пурата, нито закръглените форми са му пречели да стои зад триножника.

Антъни Куин

    Чърчил недолюбвал произведенията на Пикасо, но явно Антъни Куин е на другия полюс – ето и някои негови картини и скулптори.
    И яко е залагал над автопортретите. :)))

Ако ви се гледат още картини - щракнете върху имената им. :)))

С настъпването на пролетта, Буратино отивал в гората, превръщал се във вампир и жадно пиел брезов сок

    Наскоро съвсем ухаещо прясно, ми се натресе един колега от Варна, когото щастието бе дарило с дъщеричка . Чудните снимки на бебешока ме размекнаха, заех поза на наставник и почнах да обяснявам на младока колко е важно кърменето за спокойния му сън и оттам за професионалното му развитие.
На колегата, не на бебето.

    После доволна, че съм внесла светлина и мъдрост в чуждото битие, осъзнах колко съм тъпа и нагла да давам разяснения и съвети в нещо толкова лично. Мисълта за собственото невежество и величайша глупост ме окрили и затънах в още по-недостойни мисли. Развих дори няколко варианта, които обмислих тласкана единствено от лошотията си и дори не съм готова да споделя с вас, но, ако аз не го направя, това ще го стори някой друг негодник, още по...абе още по, по от мен.

********************

    Нощ е. Малкото човече промърква гладно, упорито издирвайки източника на амброзия.

    Вариант 1. Кърмите.

Давате му това, което иска. То засмуква два-три пъти и се унася отново.

Последствия: Ужасяващи – човечето свиква да не яде и да спи през цялата нощ, което само по себе си е възмутително и в никакъв случай не е честно към останалата част от съществуващите майки. Освен това израства здраво за ужас на бабите и бедните майки не могат да излизат през седмица в болнични, за да ходят на педикюр.

    Вариант 2: Не кърмите.

След като дочувате планинско ехо, довяло детски плач, бавно осъзнавате задълженията си и се изхлузвате от кревата. Запътвате се към кухнята, но мехура ви алармира, че трябва да се спрете в катедралния храм за бърза изповед. Излизате и по навик се връщате в обятията на завивките, забравила напълно закъде се бяхте запътили /психологическо състояние, при което ви влече желанието за хоризонтално опъване на гръбнака и задгъзване на земните дела /
Жален писък ви напомня отново...нещо си...
Препъвате се из безкрайността на коридорите, опипвайки и научавайки къде са ключовете за осветлението. Влизате в кухнята и започвате да топлите мляко в някакви там дози с лъжички, бе на кой му пука... През това време ви хрумва, че може и да похапнете нещо. Дъвчейки сандвич хващате ловко бутилката и още по-ловко я изпускате. Слагате изгорената ръка под студена течаща вода и повтаряте процедурата отново.
Когато се връщате в обителта, очарована виждате как таткото, тъщата и цялата рода бодри и весели развличат вашето ококорено и невярващо на късмета си съкровище.

Последствия: Купон до зори. Всички в пещерата свикват на сладостта на нощния живот и енергично хъркат на работните места през деня.
Малкото човече свиква с мисълта, че е нормално пиршествата и веселбите да са огрени от лунна светлина.

Ми не знам. Луната е красиво нещо.

    Вариант 3. / предложен от Гост и умело оформен от него/ Не кърмите, нямате бебе, но много ви се иска.

Изпращате сова с ръчно написана молба до Ламот и Ностро. Те не я четат, щото ги мързи, затова предвидливо трябва да сложите цветни снимки, ангажиращи вниманието. Може и нещо експлодиращо, за да си подсигурите възхищението им. Картата да бъде с възможно най-много картинки, а буквите да са големи и малко на брой.

Предупреждение: долният текст е цензуриран:

Нощ е. Ламот се прокрадва и се пресяга към *******, но тя внезапно му е изтръгната от Ностро, който желае сам да ******* В настаналата суматоха се завихря сериозен конфликт за владението над ***, в което се включвате с ентусиазъм и бухалка. Те обаче са двама и бързо сключват съюз, решавайки, че ще има достатъчно за всеки от тях, за да могат да ***
и вие ******но **********, при което усещате *** Внезапно обаче *** изчезва и тогава вие със задоволство си представяте как Ламот и Ностро се сблъскват над тоалетната чиния, опитвайки се да ***
В края на краищата отбиването е част от кърменето и трябва да се извърши безмилостно, като безмилостността нараства с големината на бебетата.
*******************

Картинката е ей от тук.

Заглавие: Тотенлихт

За неразбралите:
Кърменето е от изключително важно значение.
Считам, че благодарение на него (и не само на него, разбира се)сме като Ахил с бронирани чизми. :))

"Сако и Ванцети" - Хауърд Фаст

    Открай време невинни хора биват обвинявани, съдени, екзекутирани или гният по затворите. Това не е необичайна история, защото подобни неща се случват непрекъснато и все пак става доста популярна и намира широк обществен отзвук.

    На 15 април 1920г. в Саут Брейнтри, Масачузетс е извършен жесток грабеж. Откраднати са пари за заплати на работници от обувната фабрика. Извършено е и двойно убийство- застреляни са касиера и пазача, които са пренасяли парите.
След известно време са арестувани двама души – обущаря Никола Сако и рибаря Бартоломео Ванцети.
Делото се точи продължително време. След седем години – през август 1927г. двамата са екзекутирани чрез електрически стол.

    Историческият период определя и това, че не е било важно дали си виновен и извършител на престъплението, а набляга на това какъв си и чии убеждения подкрепяш. Сако и Ванцети са ляво насочени – анархисти, комунисти, че на всичкото и отгоре са италианци - изобщо идеални за целта. Цялата страна се е тресяла от масови протести. Работниците негодуват, че надниците им не стигат, за да изхранват семействата си.

    Колкото и да не му се иска, Мусолини се вижда принуден да изпрати официална молба с искане да се помилват осъдените до американския президент, тъй като защитата на Сако и Ванцети е въпрос и на национална чест.
Случаят е много дразнещ за всички.

    Те са толкова очебийно невинни /единият дори не е стъпвали в този град, в който са извършени убийствата, балистичната експертиза показва, че не е стреляно с револвера на Сако, но подвеждащите въпроси изкривяват и официалната балистична експертиза (тук не ми стана много ясно – или е стреляно с дадено оръжие – или не) / единствено принадлежността им към класата на работниците ги довежда до това да бъдат екзекутирани.
Този тъй явно несправедлив и скалъпен процес води то големи демонстрации в Италия – Торино, Неапол, Генуа, Рим. Денонощни демонстрации във Франция – Париж, Тулуза, Лион, Марсилия.
В Германия – Берлин, Хамбург, Франкфурт.
Стачки, протестни митинги не отминават и Южна Америка и дори Африка.



    Премного соц лъха от страниците, а и е от типа, който не ми допада – в смисъл добрите са си добри, лошите – лоши.
    Хареса ми борбата, упоритостта на хората, които се мъчеха да спасят двамата невинни и в частност професора по наказателно право, който наистина направи всичко по силите си, за да предотврати смъртта им.
    Започваш да си задаваш въпроси, относно смисъла на цялата съдебна система /да, това също не е нищо ново /, порочността, лицемерието, човешкия фактор, националните настроения и интереси.

    Толкова ги е било срам американците, които все се фукат с етническа, религиозна и прочие толерантност, че по случай 50-годишнината от процеса, губернаторът на щата Масачузетс официално се извинява за несправедливия процес.

    Изчетох я от любопитство, което се зароди един дъждовен следобед наскоро / май се изтърколиха няколко месеца /, когато хапвайки горещ кекс в задушевен разговор с майка ми тя спомена, че когато е била дете, тази книга е била много популярна. А аз за мой срам и радост не бях и чувала тези странни имена и това ме глождеше. Пък и видях, че е тънка! :)))

    Исках да прочета и узная нещо за автора.
    Ето защо надникнах тук таме и открих, че човекът в знак на протест срещу съветското нашествие в Унгария през 56-та хвърлил партийния си билет, след което бива набеден за отцепник и възторжените до този момент отзиви за творчеството му, се израждат в обвинения, че видите ли литературата му била бедна художествено. Гледам също така, че е писал за Мойсей, Спартак, Торквемада и куп интересни личности.

Има и филми по книгата.
Ето един от 1971-ва / музиката е на Мориконе :))) / :



И един по-скорошен / от 2005г - щрак /с Христо Шопов в ролята на областния прокурор.

На небето всичко е спокойно

     -Дамм...случаят безспорно е много смешен. Почти напира да достигне ниво трагизъм... Та казвате мъжът е гонел кучето, защото то му откраднало сапуна? Правилно ли разбрах?

    Архиканцлер Херувим Йосаряний бавно се разхождаше на мястото на престъплението. Имаше общо три трупа и двама свидетели, които се бяха дръпнали настрани, докато агентите клечаха и оглеждаха уликите, придавайки си зает вид на професионалисти.

    Демоний Слат и Хвърконий Плат IV-ти работеха заедно вече три цикъла, но както винаги очебийно внимаваха да не докоснат случайно крилете си.

    - Интересна двойка. Мъжът е бил страстен любител на котките, а съпругата му е обожавала кучетата. Това несъмнено е предизвиквало дразги.

    - Не мисля. Изглеждали са щастливо семейство.

    - Да бе, щастливо? При положение, че тъщата е окупирала целия хол! Всичко мирише доста съмнително. - тук Хвърконий се изпъчи и извърши странно движение с върха носа си, което би предизвикало смут и лека завист у всеки наблюдаващ го смъртен.

    Йосаряний приклекна загледан в смачканата хавлия, оцапана с ръждиви петна.

    - Разбирам. Мисля, че всичко се изяснява. Мъжът изненадващо е връхлетял на жена си в кухнята, тъкмо когато тя е панирала...ъъъ...какво беше всъщност? Някакви морски деликатеси? - той се загледа в съмнителните остатъци по пода. - При сблъсъка, тиганът го е ударил по главата...подайте ми го, моля...да...тежи доста.

    - Бил е подарък от тъщата. Несъмнено е имала някакви зли подбуди!

    - Такаааа...жената отстъпва назад, спъва се и пада. Какво е това съоръжение, което е разцепило така черепа й?

    - Къщичката на котката, Ваше Тъмнейшество! - възторжено уточни Демоний и две хлебарки паднаха от изумление върху тостера.

    - Така ли наричате тази грандиозна постройка в центъра на кухнята? Ха! Този коткофил започва да ми харесва все повече и повече! - доволно потри ръце Йосаряний - Съпругът й се стоварва мъртъв отгоре й, хавлията му пада и всичко се поръсва с калмари.

    - Да, с калмари. Панирани. В момента липсват, но е ясно защо – Демоний кимна многозначително към двойката свидетели в ъгъла.

Йосаряний не му обърна никакво внимание, крачейки важно и разсъждавайки на глас.

    - Тъщата е привлечена от шума, но се подхлъзва на сапуна, изпуснат от кучето в коридора, пада и също разбива главата си.
    - Три жертви. И трите с разбити черепи. И всичко е станало за секунди!

    Церсей изми с лапичка мустачките си, погледна ги с отегчение като си мислеше : „Спи ми се. Тия няма ли да се разкарат най-сетне!“

    Тирион удряше демонстративно най-приятелски и болезнено опашката си в пода. Знаеше че чистата му кучешка душа излъчва вълни от невинност и не се безпокоеше. Мислите му, префасонизирани в човешки преглъщаем вид биха били следните:

    „Ехааа, каква светлосянка! Сега ако Тру беше тук каква епична сцена щеше да заснеме! Хвърчат пръски пот, Крилете на Демоний придават мрачен пурпурен отблясък на индришето в ъгъла, а красотата на бронирания сутиен на Хвърконий обсипан с лъчиста символика отеква в душата на колегата му. Тру щеше да успее някак да вмести тази потна драма на разследващите в триминутна сцена и да я превърне в истински шедьовър! В наситен тъмен ултрамарин!"

    Хавлията се хилеше ръждиво. Никой не подозираше ...апфххх....Но какво, по дя....

    Сбръчканите ръце на Йосаряний я сграбчиха.


****************

Демоний Слат - черен ангел

Хвърконий Плат IV - светъл такъв

Церсей и Тирион са котката и кучето, кръстени естествено от тъщата, страстна фенка на троновете.... :))))

Хавлията - жесток престъпник-рецидивист, но пък страшно необходим, ако замисляте звездно пътешествие на аванта.

Вдъхновител за рисунката - Тотелихт. Модел - оплешивял Рахан.
Вдъхновители на разказа: Адамс, Пратчет, Р.Р. Мартин,Мендоса, котаракът на Ностромо и камерата на Трубадура.

****************

Раздавам го леко лятно и прощално.
Липсва желание, а аз съм толкова подвластна на настроения, че капитулирам веднага.

А и пясъкът зове, зовеее... :)))