На небето всичко е спокойно

    Ето мой опит за по-дълъг разказ. Всъщност започнах с края. После написах началото и след това фугирах с кихавица луфта между тях.
    Бъдете снизходителни и ме замервайте само с измити ръце! Може и с палачинки! :)

    Беше от ония топли вечери, когато птичките завършваха трелите си, старците допиваха следобедния си чай и доволно мърдаха крака в изтъркани пантофи, а Сатаната бодро и енергично крачеше из улиците.
*****
    Не изпита угризения щом видя как петното кръв уголемява размера си, поглъщайки лакомо тротоара. Колко малко изглеждаше детското телце оттук. Сега щяха да останат само двете – майка и и тя. Нямаше да има ахкане колко невероятна е Вики, как всичко и се отдава, нямаше да има онези ужасни блестящи от възхита погледи, с които майка непрекъснато обсипваше тази проклета грабителка.
    Унесът все още я държеше, когато медицинския екип се суетеше, премятаха се някакви смешни тръбички и всички и приличаха на мравки, пъплещи по пресен труп.
    Някаква жена извика – нещо за кислород... и млад мъж в бяла престилка завъртя нещо лъскаво. Сърцето и подскочи и зайчето на блузката й отрази промяната. Но значи тя все още дишаше! Любопитно, какво ли ще стане ако....

    -Госпожо, овладейте се. Все пак другата ви дъщеря е тук и е в шок. Успокоителното ви ще подейства след малко и ще Ви помоля да бъдете по-силна, за да отговорите на няколко въпроса.

    Чуваше се тихо жужене и същият млад мъж в бяло побледня. Подаването на кислорода беше спряно и това се беше оказало фатално.
    Най-накрая! Толкова усилия, но беше успяла. Но какви са тези хора, заобградили майка й, отправящи ужасни обвинения, нелепи...що за хора са, да ги вземат мътните! Тя все още беше дете, не вярваше светът да е станал дотолкова малоумен, че да не я пощадят. Беше чувала, че в затворите няма деца, а и щеше да спаси майка си.
*****

Сестрата полагаше всички усилия да овладее треперенето си.

    - Мамо, мамо, мамооо! – всяка сричка режеше мозъка и на парченца. Представяше си как действа този звук на майката.

    Не искаше и да се замисли как се чувства в момента тя – загубила едното си дете и наблюдавайки как се бори другото, раздирайки усмирителната риза.
    Бедната! Беше тиха, свила се в ъгъла, загърната с резедава жилетка на фигурки...

*****

    Някои невежи наричат това място Чистилище. Дума, която навява мисли за шума на водата, отнасяща мечтите ни в мръсния канал. Всъщност то приличаше на нещо между военна база, съдилище и лагер за слепи. Всъщност единствените, които се държаха прилично бяха именно слепите, останалите явно не знаеха къде се намираха...Приличаха на молци, на които изведнъж всичките им лампи са били загасени в един и същи миг.
А тук „миг“ беше сложно понятие.

    Главен агент по Взимане на души – Преподобният Терезий, облян в пот, гледаше масивната златна топка и се чудеше дали няма нещо ласкателно в начина, по който тя му се хилеше. Чудеше се също дали ако намушка същество, което умее да размества молекулите си както му хрумне / особено в момент, в който никой не го наблюдава/, ще отбележи изобщо напъна му за един по-добър свят. Или вонящ остатък от свят.

    - Влезте, Преподобни Терезий! - чу се разлистване на съпротивляваща се хартия. - Влезте! Виждам отново грешки? Бях склонен да бъда милостив, но вие клоните към невиждан досега рецидив.
    - Ъммм....
    -Никакво „ъммм“! Грешка, след грешка. Чудя се дали командировките ви до Земята, не са свързани предимно със заседяване до недотам благоприлични заведения.

    Архиканцлер Херувим Йосаряний обикновено прекарваше работния си ден лежейки и цензурирайки доклади от Централата на Демонски Съюз 963, където беше разпределен. Това свършваше за около час и после с чиста съвест ловеше мухи с кокалени клечки за коса. Беше плешив до ниво венецианско огледало без капка срам.

    - Ваше Тъмнейшество, бих желал да отбележа всички факти, които говорят в моя защита. Този случай беше доста разтърсващ и мисля, че всякакви колебания относно виновността ще се отразят неблагоприятно на всички страни в спора. Момичето е убило своята собствена сестра. Всички детайли са описани подробно в доклада ми, който ви предадох преди седмица. Мисля, че трябва да бъде наказана по възможно най-болезнен начин, тъй като освен че е отнела човешки живот, е причинила невероятна мъка и на родната си майка. - Той пое дъх - Моето лично предложение е да бъде депортирана до Ниво 7.

     - Ниво 7? Убеден ли сте в това, което говорите?

     - Залагам най-скъпото си, Ваше Тъмнейшество!

     - Добре, Преподобния Терезий. Свободен сте.

    След като проследи с поглед, как охраненото тяло на агента се изниза през вратата, той се просегна и набра вътрешна връзка.

    -Да, прав бяхте. Омръзна ми от тези неправомерни арести. По случая да бъде задържан истинският виновник. Уведомете ме, щом приключите.

    Някъде там долу някой закопча невидими белезници на една жена с резедава жилетка на фигурки.

Всъщност добре, че се угояваха добре тия агенти. Не можеше да я кара все на постно.

Въздъхна и доизяде наденичките си.



Вдъхновители: О'Хенри, Хелър, Пратчет, "Аз, проклетникът", един напушен дедективски сериал на майка ми и най-вече наскоро погълнати от мен наденички с ярко изразен вкус на грешник.
:)))

Книгите - лична собственост или не?

    Имам въпрос.
    Ако човек е достатъчно лош, надменен и префърцунен и никой не може да му угоди, поради която причина най-често получава жълтици за личните си празници.
    И ако е достатъчно тъп и халосан и ги профуква предимно за книги, има ли право после да прави с придобитата си собственост каквото си ще?
    И тази собственост лично или семейно имущество е?

    Има ли право някой да му налага личните си прозрения, мнения и вкусове за това какво да прави с въпросната собственост?

    Ненавиждам някой да ми се меси в каквото и да е!

    Адвокати има ли тук?

:)))

пп. Блогролът ми от 6-7 месеца е напълно неуправляем, не мога да правя никакви промени, пък ме мързи да го правя наново, затова си спретнах друг допълнителен.
Ако някой нещо не се съзира, моля да сигнализира с бутилка коняк.




:))))

Берегись автомобиля

    Понякога ме наляга здрава носталгия за времето, когато имаше първа и втора програма, Студио Х,Студио Десета муза, Всяка Неделя...или чакахме филми, като „Диамантената ръка“, „Кавказка пленница“, „Операция ы „ и так далее...
А какво щастие, че има филми дето мислих, че съм ги гледала, пък не съм, щото щях да си спомня. Или пък съм била малка...аве де да знам. :)))

Та проснах се снощи, след като направих супа от коприва и кюфтаци / отново обвинявам Зори и Гост! /
...ама само какво начало:

Зрителят обича криминалните филми.
Приятно е да се гледа филм, предварително знаейки какъв е краят.
И въобще, лесно е да се чувстваш по-умен от авторите.
....
И така, както забелязахте, беше тъмна нощ. Непознатият много се стараеше да остане незабелязан...и това му се отдаваше. Тук беше така тъмно, тихо и пустинно, че неволно на човек му се искаше да извърши престъпление.

Всеки, който няма кола, мечтае да си купи.
И всеки, който има кола, мечтае да я продаде.
И не го прави, само защото, ако я продаде, ще остане без кола.
Човек, като никое друго същество, обича да си създава допълнителни трудности.
Именно с това се обяснява желанието да имаш собствен автомобил.
Мисълта за това, че 5 и половина хиляди просто са захвърлени на улицата, при това снабдени с колела, може да отрови всеки щастлив живот.

    Инокентий Смоктуновски е в ролята на Юрий Де́точкин / разбирай Робин Худ с шперц :)/, който облечен в шлифер, носеш шапка и ръкавици, с прегърбена стойка краде автомобили на мошеници, обзет от някаква мания за справедливост.
    Могъщата десница на закона е представена от следователят Максим Подберьозовиков / в ролята на хрътката - Олег Ефремов /.
    Двамата стават приятели в извънработните си занимания – в Дома на културата участват в театралната постановка „Хамлет“ . Две години преди този филм, Смоктуновски прави едно от най-добрите превъплъщения на датския принц. Партнира му неземно красивата Вертинская.
А Эльза Радзиня  - майка му, е само осем години по-голяма от Смоктуновски. :)))

    На Андрей Миронов просто му отиват роли на мошеници. Но пък такъв тъст, като Папанов, никому не бих желала.
Папанов към дъщерята: „Няма нищо. Ще ти намерим нов мъж. Честен! „:)))

Миронов, въздъхвайки на дивана: „Мъжете трябва да се женят за сирачета!“



    От автомобили нищо не разбирам, но ми събраха очите тия Волги ми събраха очите.
Ето тук за ценители: щрак.
На времето мой близък караше такава линейка. :))

А мошеници всякакви. Ето един пастор, който плати за откраднатия автомобил в банкноти от по една рубла:


А гонитбата по магистралите, страшно напомняше тази:


Нямам търпение да го позабравя и пак да го гледам! :P :)))



:))))

Летящи консерви с месо

    Дали всички сме месо, натъпкано в летяща консерва, както веднъж мъдро отбеляза Гост, разсъждавайки над навиците на едни големи птици, издаващи характерен съскащ звук. Звук, който все по-често ни заобикаля, въплатен не толкова в обичайните трептения, а в отношенията помежду ни.
    Ей, така лежах и си мислих онзи ден, за гъските, религията, яйцата, живота на страдалците, копаещи пътеки от хладилника до катедралата, до това каква несигурност ни заобикаля.
    Не знам дали като изляза, ще се върна пак в цялостен и умопомрачителен вид. Рошава, уморена, раздразнителна, но усмихната и с лег загар вляво, но пък с всички крайници.
    И когато вече няма да имам щастието да дишам тежкия, наситен на лукойлските измишльотини въздух, нито да стъпвам, спъвам, ритам, плувам, пъшкам...дали някой ще си спомня за мен.
    Тревожи ме / не отричам /, какво би останало – книги, които съмнявам се някой да разлисти и обича със същата сила, скицниците ми, пълни със създания, плод на кашлящо въображение, албумите ми със спомени, засягащи само мен...
Всички се бутаме в някаква чудата пирамида от вещи и надничаме нервно от нея.

    Странно е как някои делят хората – на мъже и жени, руси, червенокоси, къдрави, секретарки, мениджърки,миячки, кучкари, пушачи, богати, пенсионери, плешиви...Силно гримирани или с наболи косми...Слаби и дебели...
Все ми е тая.
    Или ми пасва и ми е добре с него/нея или не. Даже да мълчим. Даже да съскаме и гладим пера.

В този тъмен дух на мисли – днес почина Наум Шопов.
Утре щях да го видя. Радвах се.
Както и да е.

Довечера със сигурност ще си пусна това:



*******
Май е по-добре да седя без да мисля...

Йо-хо-хо и бутилка ром

Jack Sparrow

    Когато срещнеш такъв човек, щастието така те халосва, че минава време, преди да осъзнаеш колко си впримчен, колко е късно да правиш опити за бягство.
    Трудно е да правиш дори прости движения, тъй като съзнанието ти е окупирано от мисли, движещи се към суперновата и неподвластни на контрол от твоя страна. В един момент температурата рязко се покачва, осъзнаваш, че може да причиниш термоядрен синтез, нова религия и куп други пакости и... превключваш на ефективно разсейване.

    Избираш си няколко канала за разпад и след известно време събираш частичките си, надявайки се пак да станеш цялостен организъм.
Само че установяваш, че част от теб липсва и никога не можеш да усетиш онази пълнота, онзи ципест лабиринт в ухото ти, който ти помага да не залиташ към пропасти и да поддържаш благовъзпитан вид и поведение...

    Та това са пиратите. Без тях никога не е същото.
Ограбили са цветовете от спектъра, подправките от „Виктория“ и звуците от „Fade to Black” и те оставят сам с тъгата си и очи вперени в хоризонта...

    И се радваш на всяко тяхно завръщане. :)))

Скрийте рома! :))))



:)))))

"Картата на времето" - Феликс Палма

    Бих казала, че колкото по-малко знаете предварително за книгата, толкова по-интересна ще ви бъде - съветвам ви да изключете вълната „очаквания“ и „предварителна нагласа“ и просто се оставете на удоволствието от четенето.

    Книгата се състои от три части, свързани помежду си... и са някаква причудливо-привлекателна смесица от жанрове. Освен това вътре просто блика от известни реално съществували личности, което пък на мен ми хареса много- Джак Изкормвача, Човекът слон, Хърбърт Уелс / най-вече той :))) / , Брам Стокър, Хенри Джеймс...
    Има и няколко любовни истории, едната от които ме разсмя до ниво задавяне с бадеми – великият спасител на човешката раса в бъдещето капитан Шакълтън се чудеше как да вкара една мадама в леглото си и я омайваше с недодялани приказки за пътуване във времето, но коя жена би поела риска да и се стовари вината за гибелта на настоящата вселена...

    С две думи испанецът ме зарадва, още повече че това е първия му роман.

Ревю - Блажев. Спешъл тенкс!

    Ииии, треперете времеви стопаджии - един среднощен шедьовър:

Тъй де - просто да ви заблудя, че книгата бъка от марсиански нашественици и защото днес съм лоша и повече думичка няма да обеля...за да ви е интересно де...
:)))

Морски полъх, ухаещ на откриватели и герои

    Странно е как някои хора са погребани исторически в сянката на други, не по-малко интересни...
    Мен разбира се ме хващат бесовете, как може подобни люди да тънат в забвение и дори хора, тясно свързани с мореплаването / с които съм заобиколена всеки ден :))) / не са чували за тях....

    Та в дух на просветност реших да светна в душите на заблудените души, подобни на моята.

    Хуан Себастиан де Елкано - първият, който пресича с носа на прогнилия си кораб всичките меридиани, още от дете е бил свикнал с гледката на борещи се с разгневеното море хора...
    Роден е в близост до старото пристанище на Гетариа до нос Сан Антон. Жителите на виля Гетария са били освободени от военна повинност, корабите им не са се облагали с данъци...изобщо са се радвали на един куп радости, по силата на един изключително либерален кодекс на привилегиите, наречен "фуеро", който имал за цел да развие търговията по крайбрежието / Митко, Бойко и прочие управляващи елементи да четат по-внимателно! :)) /
    Там и до днес в една стара и порутена църква стои надгробна плоча със скромен и лаконичен надпис:
"Хуан Себастиан де ел Кано, роден и живял в достойната и вярна виля Гетариа, който пръв обиколи Земното кълбо с кораба "Виктория". В памет на този храбър и смел човек Педро де Егаве и Асу, рицар от ордена Калатрава, заповяда през 1671 година да се постави тази плоча. Молете бога за него. Primus circundedisti me.*
* Ти пръв ме обиколи (лат.)

"Който и да е от днешните ученици знае повече по георгафия от тези мъже. Но именно всред тази безпросветеност още повече изпъква величието на техните заслуги."

    За Елкано се знае малко, особено в периода преди да поеме отговорността за оцелелите от Магелановата експедиция.
    Бил е собственик на 200-тонен кораб, но понеже не получавал редовно заплатите си от държавната каса / Карл V е бил голям бедняк явно...:) / той се принудил и взел пари в заем от търговец от Савоя срещу ипотека на кораба си.
Тъй като не могъл да изплати навреме дълга си, той бил принуден да даде кораба си, като по този начин се поставил извън закона.
    Предаването на кораб на чужденец под каквато и да била форма, се считало за престъпление и било строго наказвано от закона.

    Независимо от дразгите и взаимното недоверие помежду си Испания и Португалия винаги са се развивали успоредно и имали обща съдба.

    Морето е било вечната фикс-идея на петия син на дон Хуан I-ви / в уикипедия -трети син на Жуау I, но надали има толкова значение кой син е бил подред :) / - инфантът дон Енрике, наричан Ел Навеганте / Мореплавателя/ . На безлюдно място - нос Сагреш, той порстроил своето жилище, астрономическа обсерватория, школа за космография. Там започват да се стичат моряци и учени от всички националности - дори космографи араби и евреи...
    Инфантът умира сам, без да се е женил, без наследници, с "пропиляно" бащино наследство, абсолютно неразбран от никого. Много ме радват такива хора, ей! :)))
    Но именно благодарение на плодовете на неговия труд, Португалия става първата морска сила в ония времена!!!

    Когато се ражда Магелан, инфантът от двадесет години не е бил вече между живите, но Португалия гори в откривателска треска...
    Приятелят на Магелан - Серану, се жени за красива туземка от Молукските острови и остава да живее до края на живота си / разумен човек, спор няма :) /.
В писмата си до своя приятел, той описва богатствата на тези легендарни острови, където срещу дребни подаръци туземците дават големи количества подправки, които по това време са баснословно скъпи.
    Постепенно в съзнанието на Магелан се заражда идеята да потърси друг път за Островите на подправките, не толкова дълъг и опасен, каквато е морската линия покрай нос Добра Надежда.
    През 1492г. космографът Мартин Бехайм, германски благородник, съставя георгафско изображение на Земното кълбо и на него нанася всички дотогавашни открития на португалците по време на пътешествието им до Индиите. На един морски път в най-южната част на американския континент той отбелазва проток към Атлантическия океан.

    След като се доказало, че и Земята е кръгла, стана ясно че испанци и португалци неминуемо ще се срещнат един ден, па макар и тръгнали в различни посоки...Неприятно, но факт. Какво да се прави... :)))
    В папската була на Александър VI е била начертана линия, съединяваща двата полюса и минаваща през остров Йеро от Канарския архипелаг. Всички новооткрити земи на запад от нея се отреждали на Испания, а тия на изток – на Португалия. Но пък тази линия се оказва достатъчно неточна, за да се зароди спорът – кой да притежава Молукските острови.

    Проектът на Магелан не намира подкрепа в Португалия и той се обръща към Карл V. Всъщност точно интригите и усилията на португалския посланник в Испания, стремящ се с всички сили да забави проекта на своите съотечественици има обратен и благоприятен за тях ефект.
    Мореплавателят успява да втълпи на императора, че островите се намират в неговите владения. Този проект предизвиква такава сензация в португалския двор, че дори в парламента се появяват привърженици на идеята за атентат срещу Магелан.
    Сформирането на екипажите била нелека задача за Магелан, който всячески се стремял да раздаде по-високите длъжности на свои роднини и приятели португалци, при това по толкова нагъл и очебиен начин, че съвсем основателно започват да наричат на подбив експедицията „Армадата на португалците“. Хахха :))))
Магелановата армада се състояла от пет кораба - „Тринидат“, „Сан Антонио“, „Консепсион“, „Виктория“ и „Сантяго“ . Вторият капитан на „Консепсион“ е бил именно Елкано.

    Няма да се спирам подробно на морските тегоби, търкането между деспотичния нрав на Магелан и търпимоста на другите капитани, бунтовете и последиците от тях.
    Страховита буря прави „Сантяго“ на отломки.
    Точно преди да влязат в протока, Магелан изпраща „Сан Антонио“ и „Консепсион“ на разузнаване, като първият дезертира и се връща в Испания, където командирите остават затворени до завръщането на останалата част от ескадрата.
    На Филипинските острови, Магелан започва да се държи, като човек, който явно е забравил къде и защо е тръгнал – меси се в работите на туземците и дава странни нареждания за движението на корабите си.
Намесва се в конфликт между двама враждуващи владетели и самоуверено отхвърля помощта / хиляда воини/ на единия, като почти безрасъдно се впуска във военни действие с около шейсет души. Там и загива.
След смъртта му върховното командване на ескадрата следвало да се поеме от братовчед му Дуарте Барбоса, съвместно с Хуан Серану. Те стават жертва на предателство и са убити по време на празнично тържество по заповед на краля на Себу.
    Остават прекалено малко моряци и това поражда тежкото решение да изгорят „Консепсион“, който е най-старият от трите кораба. Тук ще спестя малко островни разходки, султани, голи тела и златотъкани пояси...
    За капитан на „Тринидад“ е избран Гомес де Еспиноза, а Елкано застава начело на „Виктория“ и същевременно играе ролата на ковчежник на Армадата.
За съжаление откриват теч в трюма на първия и той остава за ремонт, след което тръгва, но бива пленен от португалците.
    Когато „Виктория“ пристига след редица нещастия, преследвания, бури и смърт пристига в Испания – на борда са само 18 души. Товарът се се състои от 381 торби карамфил от най-добро качество. От продажбата му точно колко печалба се е получила, ще ви информирам допълнително, тъй като книгата не е в момента пред мен...

    Ей, че дълго стана - тя книжката няма и сантиметър ширина...Но аз харесвам такива книжки - тънки, тънки - но богати на събития, а не в дикенсов стил да ти описват една врата трийсет страници... :)))

    Вече ме домързя, затова само ще вметна, че голям минус на тази тъй интересна книжка е липсата на карти.
Пъшках, ставах, лягах с глобуса между краката, Малы атлас мира в едната ръка, Елкано в другата и чиния със сандвичи на корема...мъка.
    Но пък ще ви метна тук една чудесна карта, която намерих в нета:

Приятно зяпане! :))))

пп. Съобщение - свиквам желаещи за експедиция със сал по маршрута на Елкано. Цел - някой остров, където радостно ще корабокрушираме и избегнем мъките на цивилизацията...