Празнично

Празниците започнаха и продължават.
Казват, че Коледата прави хората по-добри.
Не знам.
Добрите хора са си добри през цялата година. Нямат нужда от празници и показност, за да го демонстрират.


Имам си всичко, което всеки разумен човек би поискал.
Остава ми надеждата да сбъдна някое и друго неразумно желание.
Все пак имам цяла година!


:))))
Юппссс - ето ви Боно без шкембе:



Бъдете здрави! :)))

Децата на дракона: Китай през очите на един българин

Бих могла да кажа, че съм приятно изненадана, но това би било недостатъчно ясно. Тъй като имам повече от добро мнение за автора в чисто човешки план, прочитането на книгата му затвърди впечатленията ми от оригиналната му и динамична натура. / Току-що си спечелих порция водорасли :))/


    Много неща са изписани за тази далечна страна. Оплакват се от замърсяването, водата, хигиената и задръстванията.
Тези, които не успяват да се нагодят и да осъзнаят, че не могат да променят нищо, остават някак слепи за цялата красота, която нерядко се дължи именно на различията.
Авторът е обективен в субективността си и с точно това ме привлича. Притежава наблюдателност и чувство за хумор, за които най-искрено завиждам... и ни запознава с китайския бит и култура по един естествен и приятен начин. Китай през неговите очи, плавно се оформя и преобразува и в моя Китай, въпреки че никога не съм стъпвала и не вярвам да имам късмета да посетя тази страна.
Като че унесено наблюдавам вълшебен калейдоскоп, чийто шарен свят се подрежда в чудни картинки.

    Предполагам, че сте запознати с неутолимия ми апетит, благодарение на който с особена трудност и мъчителни преглъщания преодолявах изобилстващите сцени, в които яко се похапваше / дори тези, с... цитирам: „Мехур от сьомга, изсушен на слънце“, „Паниран овчи мозък“ и „Мариновани копита от глиган“ /. То не бяха равиоли, въртящи се маси, стенещи и огънати от тежестта на вкусни специалитети, то не бяха подканяния за поглъщане на още и още опасни количества храна, напълно в синхрон с китайските порядки...
Питате ли ме колко усилия положих аз, бедната страдалка, да не форсирам през пет минути до хладилника? :)))

    Един любим цитат относно приключенията с китайското здравеопазване:

"Самата обиколка по кабинетите беше твърде любопитна. Навсякъде появата ми предизвикваше всеобщ интерес, а чакащите с готовност ни пускаха да минем и разпитваха заместник-директора за мен. Много интересно явление: в повечето лекарски кабинети присъстват не само лекарят, сестрата и пациентът, а и още една дружина любопитни китайци, чакащи за преглед, които стоят плътно скупчени около лекаря, четат какво пише в картоните, взират се в мониторите, коментират и с интерес наблюдават всяко негово действие. Лекарят не се впечатлява от това, не се дразни и явно го намира за нормално. Само от време на време им се скарва, че стоят много близо и му пречат да работи, след което ги разбутва с лакти, за да му направят място."

    Опитах се да предам личните си впечатления от книгата, подтикната единствено от користни цели. Мечтая си да пия соево мляко, изпъната на някое удобно местенце и попиваща гледката на живописни оризови полета...Мечтая да бягам след музикално хвърчило, оценено от майстора му на осем хиляди юана / които е трудно да заработя с този ми пулс ;) /

    Пулсът ми се движи около 60 удара в минута, което ме прави почти ходещ труп и нямам никакъв шанс за реализация в Китай.

Защо ли? Прочетете и ще разберете. :)))

Ревю - Точка
Ревю - Блажев

Булгериън бизнес

    Недоумявам как може да се случват все още такива неща, освен да го оправдая по най-елементарен начин със съществуването на мутанти в България. Те не са виновни, че са такива. Виновни са обгазяването от Лукойл, шистовия газ и чалгаджийките.
  Един от нашите клиенти отива в София и получава пратка за нас директно от спедитора.
  Без наше знание и позволение.

    Налице са две престъпни деяния – от страна на клиента ни, който си е присвоил стока, която все още не е негова и от страна на спедитора, който отдава пратката на непознат човек, непредставил по никакъв начин, че има право да получава пратки, адресирани до нашата фирма.
  Не знам какви са процедурите при другите фирми, но за 11 години работа тук, при положение, че освен другата лудница се занимавам с около десетина транспорта месечно, за пръв път ставам свидетел на подобно непрофесионално и двустранно безотговорно отношение.
  Може пък коледния дух да разбърква умовете на хората, знам ли...

Просто седя и се чудя... Пък даже и не седя. :)))
Картинка.

Звездни драскачи - Андриан Бекяров

  - Да, можем да поемем към цвилещия Барнард 33 , но в такъв случай ще трябва да пресечем астероидния пръстен, който наскоро сътвориха ония безделници от кръчмата на Палпатин. Но струва ми се, че за всички този преход ще се окаже непосилен. Нуждаем се от ремонт.
  — Струва ми се, че има още един вариант – намеси се Андриан. – Трябва да се доберем до Големия праз; там започва коридор, водещ покрай астероидния пръстен. При това можем да се отбием в някой междинен порт. Наистина, съществува вероятност да се сблъскаме с нашите приятели бохеми от Дегоба… Но пък нали сме въоръжени до зъби, имаме сингуларни оръдия. Дори и маслени бои. И въобще защо трябва да се крием през цялото време като някакви контрабандисти?
  — За да не предизвикаме междусекторен инцидент – отвърна търпеливо Дрю.
  — Че ние вече забъркахме кашата по-зле от всякакъв инцидент!
  — По-зле?!
  — Естествено, Дрю – отвърна Андриан. – Та ние започнахме война.
  — Андриан, ние не воюваме с Палпатин – той хладно се обърна към умълчалия се джедай. – Ние трябва да поддържаме добросъседски отношения с императора и неговите поданици. Запомни го…
  — За какъв мир, по дяволите, става дума, когато тия сити ни изпокрадоха палитрите?! – ядосано го прекъсна Андриан. Колко пъти да ви повтарям, че художникът трябва да рисува, иначе ще се разболее!
  Лицето на Дрю пребледня.
  - Но твоите картини са портал към друго измерение, никога не забравяй това! Нима си забравил как HIM изчезнаха след като завърши оня натюрморт с тяхната песен, а когато се завърнаха Линдстрьом кихаше шума поне седмица, а на Вало още не могат да му измъкнат раковината от междуушието?

  - А когато красотата на тази елфка предизвика вълна от бунтове и пясъчни бури на Татуин? Трябваше спешно да я укрием заедно с лампата! Всички вече искат да се женят за елфки, а Гилдията на феминистките тъне в забрава...

  - Ами ледената планета Хот? Имперските пехотинци избягаха с местното население... Какви бяха тия месоядни дървета? Безмилостен си!

- Ама къде отпрашихте? Хей...хееейй! Ох, нека Силата бъде с теб!

Действащи лица:
майстор-джедай Андриан Бекяров,
сит в сянка / до последната глава / Дрю,
отвлечена от Лотлориен елфка
:)))))

Алчност твоето име е ...жена

  За пореден път ме изумява размера на алчността и крайно неадекватната преценка на реалните възможности и алтернативи у някои хора. Даже не хора, ми направо жени...
  Това, че някой е със статуса на ваш „роднина“ не ви дава правото да го цедите, както ви скимне.
  Винаги съм считала за мое това, което съм постигнала и изработила с мой труд и продължавам да се изненадвам на наглостта, чийто свидетел съм в различни етапи от живота ми, при различни обстоятелства. Конкретните примери не са важни.
  Интересното и съвпадащо е, че подобен тип жени непрекъснато афишират колко много работят и непрекъснато са заети с хиляда неща на главата, като умишлено тушират подкрепата и усилията на всички около тях.
Това някак тихичко ме отвращава. А понякога и не толкова тихо.
  Въпреки, че борбата ми се вижда някак безсмислена – дори и да упорствам, пак ще довлека единствено и само костите на марлина до брега. Но все пак усилията са важни, независимо от поредната загуба или мимолетен успех. :)))
  Ако някой се припознае по-горе, това изобщо не е нарочно, но все пак не изключва възможността да се замислите.
Картинка: горгона Медуза

Новият храм на Афродита

   - Получих новото си разрешително за храм! - изгука Артемида, размахала във въздуха един свитък. (Ние боговете и богините, трябва да кандидатстваме за разрешение за строежа на нови храмове.)

      Никак не бях доволна да заваря полусестра си да се усмихва самодоволно в Златната зала на Олипм. За Артемида се предполага, че е девствената богиня на лова и преследването. Ха! Тя нищо не обича повече от това да забие някой мъж и по мое мнение е извратена. Всичките и гаджета като че умират от тайнствена смърт, а тя е пронизала цяла върволица от тях.

      - За остров Албион! - похвали се тя. - Там, където ще се издигне новата Троя.
      - Какво? - креснах аз. - Нова Троя е моя! Съдбата е отредила така, а милият ми син, благочестивият Еней, е в Хисперия и всеки момент ще я основе! (Хисперия е онзи странен полуостров, дето прилича на ботуш.)

      Дамичката се засмя през вълчите си зъби. (От много лов така става.)
Съдбата е отредила още, че децата на децата на Еней ще завладеят Нова Троя.
      Госпожа Сестра змия очевидно криеше в ръкава си и нещо друго освен кафеникавите си ръце на петна с прекомерно развити мускули и нямаше търпение да ми го каже.

     - Обещах на праправнука ти Брут да основе Нова Троя на един речен бряг в Албион. Татко ми обеща, че ако храмът ми потръгне, Нова Троя ще се прочуе. - Щом забеляза ужасения ми поглед, тя се изкикоти.
     - Татко ли? Говориш за Великия Зевс с черните вежди, могъщия син на Кронос? - запитах заплашително аз, докато трескаво напрягах мозъка си. Татко обича да се държим с него официално.
С най-голяма неприязън научих, че съм прапрабаба. Та аз съм веселушката Афродита, богиня на любовта – нищо не би могло да навреди повече на имиджа ми....
.....
     Върнах се на Олимп тъкмо навреме за амброзията. Виночерпецът Хеб вече подскачаше насам-натам като побъркан скакалец. Баща ми влезе, начумерил черни вежди и изрецитира Одата на благодарността към себе си, задето ни е дал осеммилионната (или някъде там) вечеря с амброзия и нектар.
     - Къде е Артемида? - протътна той след десетата си чаша нектар.

     Огледах събраните край масата знатни богове и богини, включително Арес, бог на войната и моя настояща тръпка, който ме зяпаше и както винаги оръдието му беше готово за стрелба.

     - О-изстенах аз.- Тръгнала е вече. Ти си и дал разрешение да основе нов храм, татко. Тя смята да го нарече Храмът на Нова Троя, на един остров, наречен Албион. Оставих една жална сълза да се търкулне по бузата ми. - Ти обеща Нова Троя на Еней!
Веждите му изглеждаха успокоително черни.

     - Тя не ми каза как смята да го нарече.
     - Такива са си те, дъщерите – въздъхнах аз. - Аз самата се опитвам да те държа постоянно в течение.

      Могъщият Зевс се надигна в пълния си величав ръст, а могъщата му съпруга Хера (но могъща на снага, а не на власт) ми хвърли злобен поглед, задето съм му развалила вечерята.

     - Албион?! - веждите на татко станаха още по-черни. - Вече не мога да я спра. Албион не е под моята юрисдикция.
Предполага се, че целият свят е под неговата юрисдикция, но него го устройва да се преструва, че някои места правят изключение.

     На този, който иска да прочете разказа докрая, а съм сигурна, че всеки би искал да изживее бурната сцена, в която Афродита се отдава на двама великани, разгорещено хвърлящи камъни и по този начин създаващи една от каменните загадки – кромлеха Стоунхендж, нека надникне в сборника комично фентъзи - „Алергия към магия“.

     Напоследък не ми остава време да пиша, но в никакъв, ама в никакъв случай не си мислете, че е защото имам много работа на кораба! Аз просто кротичко лежа в койката, гледам звездите, клатя си краката и наглеждам екипажа изпод вежди...

Легенда:
1. Молци-щурмоваци от специалните части „Тартар“. Не е сос!
2. 53894-та Пехотна дивизия - „Грък мре – хлебарка – вечна“.
3. Черен фон, изтощил ръцете на драскачката и изсмукал някоя и друга жизнена сила.
4. Не, това не е престол, стол или табуретка – това е нужник. Ръчно издялан.

Свиквам експедиция до Стоунхендж, лично да проучим тази версия! Какви са тия измишльотини за религиозни ритуали или древни обсерватории !
Ето моя готвач вече е там и чака:

:)))

Хепи ама хепи дей

Изключително ми е трудно да пиша това.
Не знам как се намерихме.
Не знам дали предполагате как и в каква степен ми влияете / по-хубаво да не знаете :) /.
Но знам, че страшно се радвам на приятелството ни...

Истинска късметлийка съм, а и с много навирен нос, че познавамТочето лично. Яли сме от една чиния и сме пили от една чаша. За да бъда по-картинна – аз и изядох пицата, а тя ми помогна с бирата, от което се чувствам страшно задължена.
Мога най-искрено с ръка на корем да кажа, че Точето е един от най-начетените и умни хора, които познавам. А аз познавам доста такива! :) :D

С моят брат-близнак Ностромо се засякохме преди много луни в едно божествено местенце, като той много мило ми заговори за струни, хомогенни смеси и прочие кулинария. Ламот се намеси и той с неговата бозонна струнна теория, което веднага породи в мен охота за незабавна консумация на бози и банички.
Ностромо е...ще му го кажа персонално! Любопитковци!

След направен днес сложен нумерологичен анализ на рожденните дати, честотата при посещения в Катедралата и други сакрални моменти и се оказа, че сме неразривно свързани с магическото число 6. Пълни отличници дет се вика!
За вас съм готова на всичко! Даже да си пъхна щепсел в носа:

Липсват ми вечеринките ни, когато се напивахме до безобразие и виждахме всичко тройно:

Когато веднъж издебнахме Ламот и се скарахме за гащите му:

При великата околосветска велообиколка на света, когато стигнахме чак до Айтос:

Честит ви Рожден Ден, май френдс! :))

Сега съм някъде из път и това е планирано да се публикува / дано не объркам датата /, знам че е недостатъчно и кратко, но съм достатъчно нагла и гладна и като се върна, искам торта!