четвъртък, 10 юни 2010 г.

"Спиралата" - Гурам Панджикидзе



Не знам дали сте чели нещо от грузински автори, то и аз не бях чела, но тази книга ми хареса...всъщност за втори път пак ми хареса :)
Ето и накратко за какво иде реч...

Световноизвестният астрофизик Давид Гиоргадзе е на смъртно легло. Лекарят Зураб Торадзе, който пък е спец в областта на присаждане на мозъци на животни, му предлага тайна операция. Мозъкът на гениалният стар учен да бъде присаден в ново младо тяло. Тялото на 23-годишния атлетичен студент във Физическия факултет на университета - Рамаз Коринтели, пострадал при катастрофа...

"- Аз и асистентите ми решихме, разбира се, ако вие се съгласите, да присадим мозъка ви на някой младеж.
- Щеше да бъде по-деликатно да кажете, че към мозъка ми ще присадите тялото!"
:)))

"Да, мозъкът, понеже той ражда мислите, той определя интелектуалните възможности, характера, стремежите, любовта, омразата и хилядите други качества, които отличават човека от животното. С една дума, човекът - това е неговият мозък. Какъвто е мозъкът, такъв е и човекът."

"В бога ли? Не, не вярвам. Между другото от учените най-близо до бога са все пак астрофизиците и астрономите. А аз съм и едното, и другото. Знаете, че съм астрофизик. Естестено, не вярвам в господ, но вярвам в космическия ред и закономерностите, вярвам в силата на природата, в създадения от нея глобален баланс.
Като се започне с другите големи постижения и се свърши с вашата операция - не се ли намесаме прекалено много в работите на природата?Не забравяме ли, че и ние сме нейни деца и тя няма да ни прости прекалената наглост?"

"- Нашата цел е благородна - искате да превърнете мен, седемдесет и четири годишния старец в двадесетгодишен младеж. Да постваите мозъка ми в тяло, изпълнено с темперамент и енергия. Ала ще се погодят ли? Ако мозъкът подчини тялото, какъв е смисълът на операцията? Старият ми м със старомодни възгледи и с някога авангардно, но в сравнение с днешня ден консерватвно мислене бързо ще състарят младото тяло. А ако тялото подчини мозъка - нали тогава аз вече няма да бъда аз? И опитът ми, знанията, талантът и способностите ми мисленето и интелектът ми ще робуват на чуждо тяло. Нима това няма да е възможно най-голямата трагедия за личността ми, която може да тласне дори към самоубийство?"

Това е книга за трагедята на един човек.
Непушач, заключен в тяло на пушач.
Влюбен в собствената си сестра / на тялото де...:) /.
Трагедията на човек, затворен в тялото на престъпник.

Опитът да се създаде идеална хармонична личност завършва с провал.

Идеята за присаждане не е нова - спомнете си "Хойти-Тойти" или "Главата на професор Доуел" на Беляев, където не мозъци ми направо цели глави режеха....:)

Стилът на писане е добър, има доста диалози, темата разисква нравствени, психоаналитични и чисто човешки проблеми, така че ако може да я изнамерите отнякъде - не се колебайте!
:)

Даже сега като се разрових из нета открих, че цял сериал са направили пустите грузинци...
И понеже не намерих снимка на корицата в нета, сега ще трябва да се главоболя и да сканирам моята...

сряда, 9 юни 2010 г.

Как се чете в пещера...

Бях любезно поканена от lammoth да отговоря на един куп въпроси, относно това как чета.
Ужасни тръпки ме обхванаха, понеже след неговата блестяща и оригинална публикация, каквото и да бях написала щеше да бледнее...
Ето затова наех мосю Дьо Слов, разбира се срещу колосална сума, да драсне два-три реда за моите книжноплъхови навици.

"Уморена от светски събирания Найтуиш Ел се прибра в пещерата си на морския залив. Просна се на мекото легло, дръпна балдахина да я пази от настървените комари и дъвчейки шоколад, заби нос в „Кръстоносци“ на Сенкевич. / беше изръсила цяла дузина златни дукати в антикварната! / Тя не обичаше да драска по книги, но затова пък всички стени из пещерата бяха изподраскани с нейни спонтанни рисунки – феи, дракони, а напоследък рисуваше все кораби, пълни със скелети...Чу се шум отвън и тя остави книгата настрана, като метна поглед към номера на страницата. Странно, но тя, която бе вятърничаво същество със слаба памет и не помнеше дати и цифри, винаги запомняше до коя страница е стигнала.

Скочи пъргаво и прескачайки ловко няколко купчинки с книги, се препъна в глобуса и падна върху „Еманципирана магия“. От вчера тази книга все по-нагло и нагло и се пъхаше в ръцете и, дори не я оставяше да сготви на спокойствие. Още веднъж за трети път тази седмица Найтуиш Ел тържествено се закле, че ще скове допълнителни рафтове и ще въведе пълен порядък в този тъй уютен хаос! Та колекция „Галактики“ вече стремително заплашваше да връхлети томовете на Карл Май! Отпи още една глътка от колата – тя всъщност консумираше всякаква храна стига да е обилно полята с този наркотик...и смело отвори вратата . На прага стоеше приветлив черен гарван, който изграчи: „Поръчали сте още книги на Тери Пратчет? Спешна доставка – пет златни кюлчета моля! А да ви се намира случайно мърша?“ Найтуиш Ел въздъхна, плати и го информира: „В момента мога да ви предложа само шоколад.“. Гарванът се фръцна и отлетя.
Днес бе планирала да въведе малко ред и дисциплина. Взе камшика и изгледа страшно към купчината нагло хилещи се книги. Рафаел Рабатини прегърна Сенкевич и весело поеха към южния ъгъл на пещерата, където беше най-светло и имаше шанс кориците им да хванат малко тен. Карл Сейгън замислено се доизмести към „Кратка история на времето“ откъдето величаво искреше въздушна космическа маса, която обгръщаше Хокинг. Беляев, Шекли и Азимов бяха окупирали шкафа до светата обител – леглото на тяхната господарка и като им доскучееше се пъхаха на топло под завивките.
От най-тъмния ъгъл на пещерата мрачно гледаха томовете на Стивън Кинг. Там никой не припарваше, защото съществуваше реална опасност да изчезнат в небитието по мъчително-приказен начин. Единствено „Последният ден на сътворението“ на Волфганг Йешке и „Едно“ на Ричард Бах, които нямаха никакъв страх от време и пространство се осмеляваха да се разхождат дори в тия дебри...

Ел обичаше да и е тъмно, затова палеше свещи и четеше на жива светлина. Пък и от мрака изскачаха интересни създания..."

Моля всички естети да не гледат снимката на горната лява част на библиотеката и.
Съжалявам, че не мога да предоставя снимки и на другите части, но те са в толкова ужасно и разхвърляно състояние, че травмиращата гледка може да причини дори обезкосмяване:



Много ми се искаше да отправя покана към frog'n'roll, Madwizard и Tankobg, но силно се съмнявам, че с тяхната неохота да отговарят на щафети биха се включили.
Ако решат – може да се включат, ако не – да са живи и здрави! :)

А може и литературна вечеринка да организирам!
С алкохол, цигари и китари!
:)

понеделник, 7 юни 2010 г.

Вечеринка в мазето на Nostromo

Дълго планираната вечеринка „Добре дошли в света на О'Хенри“ се състоя в тесен кръг от високопоставени особи.
След няколко партии и три подли удряния в глезена, непобедимия Ностромо бе сразен с невероятно лек и грациозен топовен ендшпил. Той се свлече, радостен и омаян, че най-накрая се е появил достоен съперник и се потопи в червените вълни на вино, лично оставено в мазето му от херцога на Долна Бургундия преди около 10 века...
Мосю Ламотх се предаде гордо и с типично ламотхско кралско достойнство след два сета. Той е свикнал да пада предимно от тийнгърлки, но понесе и тази нова загуба с чаровна усмивка.

Оттегли се и застана в защитна позиция пред хладилната чанта със сладоледа.
Найтуиш Ел в дюрерова меланхолична поза се зае с тежката задача да прочете на глас „Наръчникът на Хименей“, но бе прекъсната от нечие неуважително хъркане. Тя въздъхна и се зае с няколко прости квантови гравитационни изчисления, стигайки до извода че е възможно Вселената да е съществувала и преди Големия Взрив.
Бетелгейзе надничаше закачливо през решетките на прозореца, а песента на Nightwish - Ocean soul лениво се носеше из въздуха с аромат на ром...
Събитието бе увековечено от Ото:

Аргххххх...туп

Заради пустите змиорки още имам видения!

неделя, 6 юни 2010 г.

Стар небесен обитател в нова визия!



Тъкмо си готвех тиквички с ориз и наглеждах да не изгори пилето във фурната и от телевизионния екран ме зарадваха със следната новина: избухване на свръхнова. Вече ми беше омръзнало да ми говорят за политика, замърсявания, цигари и цигански изпълнения... Бетелгейзе (алфа на Орион) бързо менила формата си и смачквайки се под силата на собствената си гравитация, тук до седмици / или месеци / се очаквал взрив.
С две думи светлинно шоу!
Не съм наясно точно какво ще се види с просто око, но тъй като червеният гигант се намирал на някакви 427 светлинни години от Земята, предполагам, че ще бъдем свидетели на чудни гледки. Последното избухване на свръхнова е било наблюдавано през 1054 година. и е отбелязано от китайски и арабски астрономи. В продължение на 23 дни светлината е била толкова ярка, че се е наблюдавала и през деня! Остатъците и формират Ракообразната мъглявина:

А г-н Павел Николов вече е наясно и с последиците от такова събитие -отзвукът в редиците на гадатели, шамани и прочие ще е огромен...;)

Аз съм зодия Рак и отивам да си правя орионски хороскоп!
:))

Източници - 1,2

петък, 4 юни 2010 г.

"Сигурност за нашите деца"



Наскоро стартира кампания "Сигурност за нашите деца". Целта и е да повиши сигурността на автобусите, превозващи деца.
Дотук добре.
Не знам как и кога е трябвало да се извършват проверките, но тук миналата седмица беше спрян автобус, превозващ деца от 3 до 4 - годишна възраст. Докато течеше проверката тези деца стояха близо двадесет минути, изложени на пек, уморени от пътуването и на границите на изтощението. Питам се, това ли е правилният начин? Предполагам, че тези превозни средства, които да одобрени за превоз на деца, фигурират в някакви списъци и могат да им се правят проверки, не по време на самия превоз. Не виждам защо трябва да страдат физически децата.

Един обичаен детски свеж ден....



То бива ли цяла нощ да се въртиш и да сънуваш как някакъв слон подхвърля нагоря огромна змия? Будилника удря един риф и аз скачам. Мия се набързо, навличам ученическата престилка и отварям вратата. В антрето на нивото на моите метър и тридесет очи в очи ме гледа огромен петнист дог. Божеее – къФ е тоя звяр? И отде се пръкна в моето антре? Като стара кучкарка забелязвам приветливо тупкащата в пода опашка, погалвам го по главата и леко го избутвам, за да достигна шкафчето с обувките. Заподскачвам весело до училище.
Започва часа, точно когато с ужас разбирам, че съм научила следващият урок. Въздъхвам тихичко. Мърфи рулз. Учителката казва моето име и аз ставам пухтейки:
- Другарко! (тогава всички бяхме другарчета, кво знайте вие...:) Научила съм по погрешка следващия урок.
- Ех, Ел! Много си разсеяна! - и се подхилва, щот не ми вярва, а в същото време аз се опитвам да гледам невинно. Много ми се удава.
- Е – нищо! Излез и разкажи какво си научила!
Как мразя да ме изпитват на дъската и да усещам втренчени погледи. Отивам, изпявам урока и чертая нещо на дъската.
- Добре! Браво! Дай си бележника! - с нежелание ми завърта една шестица. Правя усилия да не подскачам докато се добера до чина. Сядам си на мястото и докато тя разказва новия урок (за мене стар) се унасям. Трябва да помоля майка да ми даде оня големия атлас и да видя къде е тоя Суецки канал, Порт Саид, Хартум и Фашода...
Досадното училище свършва и следва пак весело подскачане до дома. Щракам с пръсти и изпод кофи, огради и покриви към мен се стичат черни котки – една, две ....шест! Един бабиер ме зяпа и се прекръства боязливо. Как да и обясня, че уличната котка, дето я храня се окоти и то все черни! А аз имам слаб гласец, но пък щракам с пръсти доста добре – нали съм гордостта на татко. :)
Влизам в нас и по-големият ми брат,подло ухилен до уши – явно ме е дебнел нарочно:
- Хайде – тебе чакам! Отиваме да тренираме!
- Аве, баткейшън – уморена съм, аре да го отложим?
- Стига цирика. Като съм казал – тръгвай!
Хвърлям чантата, мятам едни шорти и бягам. Следват три обиколки на близкото игрище и аз преплитайки крака се мятам възмутена на земята.
- Почвай лицеви опори! Не! Не така – на юмруци! Брус Ли така ги прави!
- Батко – аз да не съм Брус Ли? - пухтя, но послушно падам на асфалта и одирам коленете.
- Глей ся какво направи, еййй! Сега нашите ще ми се карат заради тебе!
- Баткейшън, няма страшно! Ще кажа, че съм паднала от колелото. Споко!
- И спри да ме наричаш така!
- Добре, баткейшън! А какво беше това куче сутринта в антрето?
- Един приятел ме помоли да го гледам вечерта...
Връщам се, мия кръвта и почвам да шетам. Обичам блясъка в очите на майка ми, когато види, че къщата свети. После мятам уроците за половин час и пак се мятам със Стас, Нели, Саба и Кали в леглото.
Майка ми се прибира уморена и от вратата се усмихва:
- На мама къщовницата!
Баща ми идва малко след нея и мъкне цяла каса с кока-кола и сладолед! Йееее – ще пируваме! На всичкото и отгоре от кухнята ми замирисва на пиле с ориз!
Чувствам се толкова щастлива!
Обичам ги всичките!
И пиле с ориз обичам!

Това беше по покана на Ламот!
:)))

четвъртък, 3 юни 2010 г.

...давай гаЗ за БургаЗ!



Обичам родния си град! Не е най-големия, няма някакви кой знае какви забележителности, но пък какви хора имаме ейййй... То талант до талант...:) Как да не се фукаш, че си от Бургас:

"Самолет номер пет,
давай газ за БургаЗ!" :)))

И да не съм голословна, ето кратък списък с прочути личности:

* * * * * * * * * * Георги Калоянчев - 13.01.1925г. * * * * * * * * * *



* * * * * * **Апостол Карамитев - 17.10.1923г. / 09.11.1973г. * * * * * * *


* * * * * * * * * * Мария Статулова - 13.09.1953г.* * * * * * * * * *



* * * * * * * * *Недялко Йорданов - 18.01.1940г.* * * * * * * * *


* * * * * * * * Петя Дубарова - 25.04.1962г. / 04.12.1979г.* * * * * * * *


* * * * * * * * * * Райна Кабаиванска - 15.12.1934г.* * * * * * * * * *


* * * * * * * * * * Руси Чанев - 18.09.1945г.* * * * * * * * * *



* * * * * * * * * * Стефан Диомов - 02.02.1945г.* * * * * * * * * *


* * * * * * * * * * Тони Димитрова - 10.01.1963г.* * * * * * * * * *


* * * * * * * * * * Тончо Русев - 20.04.1932г.* * * * * * * * * *


* * * * * * * * * * Тончо Токмакчиев - 02.05.1963г.* * * * * * * * * *


* * * * * * * * * * Хиндо Касимов / 1934-1986/* * * * * * * * * * - съжалявам - не можах да намеря свясна снимка в интернет.:(

* * * * * * * * * * Димитър Рачков - 18.09.1972г.* * * * * * * * * *



Като се прочуя след стотина години ще сложа и моя снимка...
:)))

Източник снимка на стария Бургас. Другите снимки - интернет...