Вечеринка в мазето на Nostromo

Дълго планираната вечеринка „Добре дошли в света на О'Хенри“ се състоя в тесен кръг от високопоставени особи.
След няколко партии и три подли удряния в глезена, непобедимия Ностромо бе сразен с невероятно лек и грациозен топовен ендшпил. Той се свлече, радостен и омаян, че най-накрая се е появил достоен съперник и се потопи в червените вълни на вино, лично оставено в мазето му от херцога на Долна Бургундия преди около 10 века...
Мосю Ламотх се предаде гордо и с типично ламотхско кралско достойнство след два сета. Той е свикнал да пада предимно от тийнгърлки, но понесе и тази нова загуба с чаровна усмивка.

Оттегли се и застана в защитна позиция пред хладилната чанта със сладоледа.
Найтуиш Ел в дюрерова меланхолична поза се зае с тежката задача да прочете на глас „Наръчникът на Хименей“, но бе прекъсната от нечие неуважително хъркане. Тя въздъхна и се зае с няколко прости квантови гравитационни изчисления, стигайки до извода че е възможно Вселената да е съществувала и преди Големия Взрив.
Бетелгейзе надничаше закачливо през решетките на прозореца, а песента на Nightwish - Ocean soul лениво се носеше из въздуха с аромат на ром...
Събитието бе увековечено от Ото:

Аргххххх...туп

Заради пустите змиорки още имам видения!

Стар небесен обитател в нова визия!

Тъкмо си готвех тиквички с ориз и наглеждах да не изгори пилето във фурната и от телевизионния екран ме зарадваха със следната новина: избухване на свръхнова. Вече ми беше омръзнало да ми говорят за политика, замърсявания, цигари и цигански изпълнения... Бетелгейзе (алфа на Орион) бързо менила формата си и смачквайки се под силата на собствената си гравитация, тук до седмици / или месеци / се очаквал взрив.
С две думи светлинно шоу!
Не съм наясно точно какво ще се види с просто око, но тъй като червеният гигант се намирал на някакви 427 светлинни години от Земята, предполагам, че ще бъдем свидетели на чудни гледки. Последното избухване на свръхнова е било наблюдавано през 1054 година. и е отбелязано от китайски и арабски астрономи. В продължение на 23 дни светлината е била толкова ярка, че се е наблюдавала и през деня! Остатъците и формират Ракообразната мъглявина:

А г-н Павел Николов вече е наясно и с последиците от такова събитие -отзвукът в редиците на гадатели, шамани и прочие ще е огромен...;)

Аз съм зодия Рак и отивам да си правя орионски хороскоп!
:))

Източници - 1,2

"Сигурност за нашите деца"

Наскоро стартира кампания "Сигурност за нашите деца". Целта и е да повиши сигурността на автобусите, превозващи деца.
Дотук добре.
Не знам как и кога е трябвало да се извършват проверките, но тук миналата седмица беше спрян автобус, превозващ деца от 3 до 4 - годишна възраст. Докато течеше проверката тези деца стояха близо двадесет минути, изложени на пек, уморени от пътуването и на границите на изтощението. Питам се, това ли е правилният начин? Предполагам, че тези превозни средства, които да одобрени за превоз на деца, фигурират в някакви списъци и могат да им се правят проверки, не по време на самия превоз. Не виждам защо трябва да страдат физически децата.

Един обичаен детски свеж ден....

То бива ли цяла нощ да се въртиш и да сънуваш как някакъв слон подхвърля нагоря огромна змия? Будилника удря един риф и аз скачам. Мия се набързо, навличам ученическата престилка и отварям вратата. В антрето на нивото на моите метър и тридесет очи в очи ме гледа огромен петнист дог. Божеее – къФ е тоя звяр? И отде се пръкна в моето антре? Като стара кучкарка забелязвам приветливо тупкащата в пода опашка, погалвам го по главата и леко го избутвам, за да достигна шкафчето с обувките. Заподскачвам весело до училище.
Започва часа, точно когато с ужас разбирам, че съм научила следващият урок. Въздъхвам тихичко. Мърфи рулз. Учителката казва моето име и аз ставам пухтейки:
- Другарко! (тогава всички бяхме другарчета, кво знайте вие...:) Научила съм по погрешка следващия урок.
- Ех, Ел! Много си разсеяна! - и се подхилва, щот не ми вярва, а в същото време аз се опитвам да гледам невинно. Много ми се удава.
- Е – нищо! Излез и разкажи какво си научила!
Как мразя да ме изпитват на дъската и да усещам втренчени погледи. Отивам, изпявам урока и чертая нещо на дъската.
- Добре! Браво! Дай си бележника! - с нежелание ми завърта една шестица. Правя усилия да не подскачам докато се добера до чина. Сядам си на мястото и докато тя разказва новия урок (за мене стар) се унасям. Трябва да помоля майка да ми даде оня големия атлас и да видя къде е тоя Суецки канал, Порт Саид, Хартум и Фашода...
Досадното училище свършва и следва пак весело подскачане до дома. Щракам с пръсти и изпод кофи, огради и покриви към мен се стичат черни котки – една, две ....шест! Един бабиер ме зяпа и се прекръства боязливо. Как да и обясня, че уличната котка, дето я храня се окоти и то все черни! А аз имам слаб гласец, но пък щракам с пръсти доста добре – нали съм гордостта на татко. :)
Влизам в нас и по-големият ми брат,подло ухилен до уши – явно ме е дебнел нарочно:
- Хайде – тебе чакам! Отиваме да тренираме!
- Аве, баткейшън – уморена съм, аре да го отложим?
- Стига цирика. Като съм казал – тръгвай!
Хвърлям чантата, мятам едни шорти и бягам. Следват три обиколки на близкото игрище и аз преплитайки крака се мятам възмутена на земята.
- Почвай лицеви опори! Не! Не така – на юмруци! Брус Ли така ги прави!
- Батко – аз да не съм Брус Ли? - пухтя, но послушно падам на асфалта и одирам коленете.
- Глей ся какво направи, еййй! Сега нашите ще ми се карат заради тебе!
- Баткейшън, няма страшно! Ще кажа, че съм паднала от колелото. Споко!
- И спри да ме наричаш така!
- Добре, баткейшън! А какво беше това куче сутринта в антрето?
- Един приятел ме помоли да го гледам вечерта...
Връщам се, мия кръвта и почвам да шетам. Обичам блясъка в очите на майка ми, когато види, че къщата свети. После мятам уроците за половин час и пак се мятам със Стас, Нели, Саба и Кали в леглото.
Майка ми се прибира уморена и от вратата се усмихва:
- На мама къщовницата!
Баща ми идва малко след нея и мъкне цяла каса с кока-кола и сладолед! Йееее – ще пируваме! На всичкото и отгоре от кухнята ми замирисва на пиле с ориз!
Чувствам се толкова щастлива!
Обичам ги всичките!
И пиле с ориз обичам!

Това беше по покана на Ламот!
:)))

...давай гаЗ за БургаЗ!

Обичам родния си град! Не е най-големия, няма някакви кой знае какви забележителности, но пък какви хора имаме ейййй... То талант до талант...:) Как да не се фукаш, че си от Бургас:

"Самолет номер пет,
давай газ за БургаЗ!" :)))

И да не съм голословна, ето кратък списък с прочути личности:

* * * * * * * * * * Георги Калоянчев - 13.01.1925г. * * * * * * * * * *



* * * * * * **Апостол Карамитев - 17.10.1923г. / 09.11.1973г. * * * * * * *


* * * * * * * * * * Мария Статулова - 13.09.1953г.* * * * * * * * * *



* * * * * * * * *Недялко Йорданов - 18.01.1940г.* * * * * * * * *


* * * * * * * * Петя Дубарова - 25.04.1962г. / 04.12.1979г.* * * * * * * *


* * * * * * * * * * Райна Кабаиванска - 15.12.1934г.* * * * * * * * * *


* * * * * * * * * * Руси Чанев - 18.09.1945г.* * * * * * * * * *



* * * * * * * * * * Стефан Диомов - 02.02.1945г.* * * * * * * * * *


* * * * * * * * * * Тони Димитрова - 10.01.1963г.* * * * * * * * * *


* * * * * * * * * * Тончо Русев - 20.04.1932г.* * * * * * * * * *


* * * * * * * * * * Тончо Токмакчиев - 02.05.1963г.* * * * * * * * * *


* * * * * * * * * * Хиндо Касимов / 1934-1986/* * * * * * * * * * - съжалявам - не можах да намеря свясна снимка в интернет.:(

* * * * * * * * * * Димитър Рачков - 18.09.1972г.* * * * * * * * * *



Като се прочуя след стотина години ще сложа и моя снимка...
:)))

Източник снимка на стария Бургас. Другите снимки - интернет...

Детски кръстоносен поход

„Детски кръстоносен поход“, гравюра от Гюстав Доре

Човек се учи докато е жив. Ето - аз невежата, не знаех че имало и детски кръстоносец поход. Е, дават го уж недоказано или недоразбрано събитие от 1212 ( хммм и цифрите ми се виждат символични ), но предполагам, че има и голяма доза истина. Та ето каква информация намерих в интернет:

"Смята се, че избухване на стария религиозен плам довело до събиране на 50000 деца от Франция и Германия през 1212 година, а папа Инокентий III взел това за знак свише, че възрастните кръстоносци били безполезни. В крайна сметка нито едно от децата не достигнало Светите земи, защото тези, които не умрели от глад по време на пътуването, били продадени в робство."

То и да бяха стигнали до Йерусалим, не ми се и мисли каква съдба щеше да ги споходи...

Всичко това още веднъж утвърждава тезата ми, че светът е населен предимно от малоумници без работа и то открай време.
Време е извънземните да дойдат и да се намесят. Ако трябва да ни и колонизират!

Източник

Ден на детето!

Честит празник на вас, деца!

Преди години имаше една страхотна песен, която беше спечелила на фестивала за дестска песен "Златната монета":

"Моля кажете, не на шега, кой нарисува тази дъга?
Пъстра, красива - казвайте кой - аз или ние, ти или той?
Вярно, познахте - в нашия град аз си измислях цвят подир цвят:
жълт или розов, син и червен - весел да бъде нашия ден."
....

Светът може да е по-весел и по-шарен!
Пазете ги!
Обичайте ги!
/ Децата де, не цветовете.../
:)